Благоевград, Водещи, Икономика, Интервю

Има ръст на строежите – значи има пари у хората

Ромео Шатев

Ромео Шатев е председател на Управителния съвет на Търговско-промишлената палата в Благоевград. Дейността на организацията е насочена както към малкия и среден бизнес, така и съм големи корпорации. Основната й цел е да защитава стопанските интереси на своите членове, да предоставя информация и консултации на фирмите в Югозападна България, да подпомага техните усилия за финансова стабилност и конкурентоспособност. Ромео Шатев е шеф на Търговско-промишлената палата дълги години. С него разговаряме за увеличението на строежите в Пиринския край, за бизнеса, за чуждите инвестиции, за проблемите пред инвеститорите в страната ни.

– Г-н Шатев, за последните три месеца на миналата година разрешителните за строеж в Пиринския край бележат ръст с 35%. Има ли повод за оптимизъм?

– Това наистина е нещо положително. Вижда се, че има раздвижване в тази посока. Тенденцията към повече строителни обекти обаче е за цялата страна, а не само за нашия регион. Разбира се, че сме далеч от времето, когато беше пикът на строителството. Но сега и това леко покачване е радващо. Хубаво е, защото означава разкриване на работни места и инвестиции. При всяка криза проблемите се усещат първо в строителството, но знак за вдигането на икономиката пак е раздвижването в строителството. Щом се строи повече, значи има кой да купи тези сгради, има пари у хората. Забелязва се, че хора от Благоевград предпочитат да купуват имоти в София, в областния център на Пиринско пък купуват хора от региона, но тази миграция е съвсем нормална.

– Някои дори се оплакват от липса на работна ръка – не само в строителството, но и в селското стопанство. Защо съществува този проблем? 

– Истина е, че има недостиг на работна ръка. Много от трудоспособното население на страната ни е в чужбина, където изкарва прехраната си. На много хора тук не им се работи. Мързеливият е нормално да е беден. Не е нормално здрав, прав мъж на 30-40 години да се оплаква, че е гладен, че някой друг трябва да му помага. Все повече са консуматорите, които само искат. Пенсионерите искат 300 лева минимална пенсия, младежите искат поне 1000 лева заплата за неквалифициран труд. Но за да се дадат въпросните по-високи пенсии, ще трябва да се вземе от заплатите на младите хора. Ще ги плащат децата и внуците на тези същите пенсионери. Затова младите предпочитат да отидат в чужбина, защото тук много неща са сбъркани. Откъде накъде 20 заплати ще вземат полицаите, които се пенсионират! Та тези пари не падат от небето, те се взимат отнякъде. Сега се говори дори за двойно увеличение на учителските заплати. Но на базата на какво се обещават такива неща?! Да не би да има повече деца в училищата, които обучават, да не би всички преподаватели да имат висок коефициент на полезно действие, да не би всички техни възпитаници да са готови да се заемат с някаква квалифицирана работа благодарение на уменията си и на наученото в училище? Няма как да берем грозде, ако не работим на лозето.

– Да се върнем на строителството. Кой инвестира – наши бизнесмени или чужди?

– Кой чужд инвеститор ще дойде тук? При тази наша бюрокрация и неработеща правосъдна система. Ще дойде, ще купи 10 декара земя, ще построи завод, ще извади всички разрешителни, ще готви 2-3 години проекти, ще плаща наляво и надясно. Изведнъж ще пристигнат няколко еколози и ще кажат, че бъдещето предприятие ще издава звук, който пречи на гъските. И този чужденец няма да може нищо да направи. Ще е загубил време, пари и нерви. И няма да помисли повече да стъпва в България. Имам информация от експерти, че над 65% от територията в Пиринския край има някакви екологични забрани.

– И в момента се води и дебат, който е от няколко години за Автомагистрала „Струма”. Къде да мине трасето, колко тунела да има или да няма въобще?

– Това е много добър пример. Всеки ден стават катастрофи на пътя за Гърция, загиват хора. Иде реч за човешкия живот. И никой не тропне по масата и не вземе категорично решение, без да се съобрази със защитниците на природата. Тук, ако сме истински македонци, сме длъжни да скочим и да извикаме на висок глас, че тази магистрала е много важна и трябва да се направи колкото се може по-бързо. Хората ли ще гледаме или смоците? Но не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Същата е ситуацията с изграждането на втория лифт в курорта Банско. Някой от София ще забранява нещо, което касае целия туристически продукт, който предлага страната ни. Ние да не би да се месим, че в столицата направиха и продължават да разширяват метрото. Защо там еколозите на надигат вой. Но и те ползват привилегията на този транспорт. Но с лека ръка стопират развитието на Банско.

– Ще продължи ли този бум в строителството в Пиринско?

– Съмнявам се. Не бива да се подценява обезлюдяването, демографската криза у нас. Намаляват ученици, намаляват студенти, хората бягат от селата и малките градове към големите областни центрове. В Пловдив се случва нещо значимо, но и то е частна инициатива – откриват се предприятия, нови работни места. Това е нужно да се случи навсякъде, но са необходими инициатива и стратегическо мислене. А някои политици се чудят пак да връщат държавата в икономиката. Няма печелившо държавно предприятие, то не може да е конкурентоспособно на частното. Държавата трябва да се махне от икономиката. В България големият проблем е, че няма инициативни хора, които от пари да направят повече пари. От 100 лева да направят 200 лева. В целия свят това го има. Давам пример – вече 15 години съм затворил мой шивашки цех заедно с машините. Защо не се появи поне един млад и инициативен човек, който да каже: „Искам го, за да го развия!”. Много са тези, които не искат да работят. В шивашкия бизнес къде са умните моделиери, които да измислят модел, струващ 300 евро? Да се изнася навън тази продукция, а шивачките да получават 1000-2000 евро заплата. Или наши фермери да пробият в чужбина със сирене, с кашкавал. Трябва да се работи качествено и да се мисли в перспектива, тогава ще има резултати. В противен случай не ни чака нищо добро.

Коментари