Община Кюстендил

Петър Георгиев Паунов

Кмет на Община Кюстендил

Роден: 06.08.1968 г., гр. Кюстендил

Семейно положение: една дъщеря

Издигнат от: Коалиция „Кюстендил”: „СДС”, „Атака”, „ДСБ”, „Земеделски народен съюз”, „Демократическа партия”, „Д-ние Гергьовден”, „ССД”

Образование

Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, Юридически факултет

Трудов опит:

1997 – 2007 г. – адвокат в гр. Кюстендил
1996 – 1997 г. – Съдебен кандидат

Политическа кариера:

Член на СДС от март 1999 г. при сформирането на младежката структура на партията. Напуска СДС 2009 г., заради предизборна коалиция с ДСБ.

Председател на общинската организация на СДС от 2004 г.

Герб на гр.Кюстендил
Герб на гр.Кюстендил

Град Кюстендил е областен център, попадащ в Югозападния планов район на Република България. Градът, заедно с останалите 71 населени места обхваща територия с площ от 964,3 кв.км.

Кюстендил разполага с уникален природен потенциал. Има разнообразен релеф, най-известна е Осоговската планина. Преминава река Струма, която се влива в Бяло море, Гърция. На територията има термоминерални извори с доказани лечебни свойства в областта на балнеолечението.

Градът е разположен в зона, подходяща за развитие на трансгранично сътрудничество – до границите с Република Македония и Република Сърбия и Черна гора. Разстоянието от Кюстендил до столицата София е 86 км. До границата с Република Македония са 22 км., а до границата с Република Сърбия и Черна гора е 30 км.

Населени места в областта са Кюстендил, Слокощица, Жиленци, Пиперков чифлик, Ябълково, Лозно, Коняво, Соволяно, Багренци, Жабокрът, Копиловци, Граница, Шишковци, Драговищица, Николичевци, Горна Гращица, Богослов, Таваличево, Грамаждано, Раждавица, Гюешево, Скриняно, Вратца, Гърляно, Нови чифлик, Стенско, Берсин, Дворище, Раненци, Гирчевци, Радловци, Търновлаг, Катрище, Преколница, Горановци, Шипочано, Каменичка Скакавица, Долна Гращица, Долно село, Мазарачево, Горна Брестница, Цървеняно, Ломница, Полска Скакавица, Ръсово, Лелинци, Ново село, Полетинци, Церовица, Бобешино, Блатец, Долно Уйно, Буново, Търсино, Савойски, Горно Уйно, Цървена ябълка, Дождевица, Кършалево, Кутугерци, Лисец, Црешново, Ивановци, Сажденик, Гурбановци, Коприва, Режинци, Жеравино, Чудинци, Гърбино, Леска и Цървендол.

Още от Средновековието през Кюстендил е минавал южния път Западна Европа-Мала Азия през Балкански полуостров. Към момента през града минава международен транспортен коридор №8. Наличие на изключително богато културно-историческо наследство от античността, Средновековието и Възраждането. Благоприятни условия за развитие на културен, селски и зимен туризъм.

Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов” – археологическата експозиция включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

Къща-музей „Емфиеджиевата къща” е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Поместена е музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”.

Къща-музей „Ильо войвода” се намира в реставрираната къща на Ильо Марков, който е един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение. Темата на експозицията е „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”.

Къща-музей „Димитър Пешев” е постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.

Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора” притежава основната и най-голяма колекция от творби на художника, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Валиев и други.

Римските терми се намират в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей”. Това са обществени бани, изградени през II-III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение”.

„Дервиш баня” е турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години – до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата.

„Чифте баня” е късносредновековна турска баня, построена през 1489 г. върху основите на Пауталийския асклепион. През 1910 г. е частично разрушена и върху основите и е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 г.

„Алай баня” е късносредновековна турска баня, частично разрушена след Освобождението, възстановена през 1912-1914 г. и преустроена през 1928 г.

Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка” се намира на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на IV-началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Паметник на културата с категория „национално значение”.

Пирговата кула е средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение”.

Средновековната църква „Свети Георги” се намира в югозападната част на гр.Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст”. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ий може да се отнесе към края на X – началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.

Възрожденска църква „Успение Богородично” се намира в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение”. Действащ храм.

Възрожденска църква „Свети Димитър” е построена през 1866 г. в източната част на гр. Кюстендил. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.

Възрожденска църква „Свети Мина” се намира в западната част на града. Изградена е през 1859 г. като манастирска църква. Представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо – света вода.

Църква „Свети Великомъченик Мина” е построена през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“ по проект на арх. Антон Торньов. Една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България. Църквата е действащ храм.

Джамията „Фатих Мехмед”е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.

Джамията „Ахмед бей”, известна още като „Инджили” (Християнската), е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.

Взаимно училище „Св. Св. Кирил и Методий” се намира в двора на църквата „Успение Богородично”. Сега е реставрирано. Известно като „килийното училище”, въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено.

Прокопиевата къща на чорбаджи Давидко Якович, построена през XVIII век, е паметник на културата.

Лекарската къща на възрожденския лекар Иван Лекарски (1812-1878) е построена през 50-те години на XIX век, паметник на културата.

Къщата на Костандий Беровски е на възрожденеца Костандий Попгеоргиев Беровски, четник на Ильо войвода. Построена е в средата на XIX век, паметник на културата.

Къщата на възрожденеца Тонче Кадимонски, знаменосец в четата на Ильо войвода, е построена през 30-те години на XIX век, паметник на културата.

Майорската къща на майор Йосиф Ангелов (1857-1913) е построена през 1870 г., паметник на културата.

Къща на Дона Ковачева – в нея през периода 1895-1903 г. се помещава щабквартирата на Гоце Делчев. Къщата e възстановена в края на 1970-те и е паметник на културата.

Архитектурен скулптурен паметник на Тодор Александров – „Всичко за Македония” (1927, възст.1991), посветен на загиналите във войните за национално обединение и освобождение на Македония.

Паметник на „Плачуща Македония” е посветен на загиналите в борбата за освобождение на Македония, разположен в градските гробища.

Паметник на Владимир Димитров-Майстора е открит на 24 ноември 1972 г. Изпълнен от бронз в цял ръст (вис. 3,20 м). Паметникът е издигнат пред Художествената галерия.

В района има още архитектурен паметник на Ильо войвода, на Васил Левски, на Пейо Яворов, на Димитър Пешев.

Лесопарк „Хисарлъка” се намира на едноименния хълм непосредствено над града. Специално за пешеходците има изградена пешеходна алея, започваща от стадион „Осогово”. В парка се намира и Зоологическата градина на града, в която могат да се видят различни видове животни.

Парк „Банска градина” е създаден през 1912 г. във връзка с реконструкцията на Централната градска баня.

Зоопаркът се намира в лесопарк „Хисарлъка”.

Попниколовата къща е бившата къща на кюстендилския адвокат В. Попниколов, построена през 1911 – 1912 г., в модерен стил. Сега е „Дом на архитекта”.

Железният мост се намира над река Банщица. Построен е през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер. Той свързва жп. гарата с централния градски площад. В четирите му края има скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък.