Българин е в топ 18 на футболните съдии в Швейцария

  • 11 октомври 2018, 14:50
  • Default profile Автор Kmeta.bg
991 ratio vladimir ovcharov  1

40-годишният смолянчанин Владимир Овчаров заминава в Швейцария преди 6 г. За краткия си престой там успява да постигне забележителни успехи като футболен съдия. Свири мачове за Швейцарската чалъндж лига. Спортният път на Овчаров започва едва когато е на 7 г. в родния Смолян. Извървял стъпка по стъпка мечтата си, той завършва Спортното училище в родопския град и след това в Националната спортна академия. Една година в живота му обаче преобръща целите и стремежите му. Докато очаква да чуе дали е приет да свири в „А“ група, на Владимир му се налага да замине със съпругата си в Швейцария. Позитивизмът, вярата и добре изградена ценностна система му помагат да си пробие път и на чуждата земя. Не само че не забравя годините на безпаричие, трудности и борба, но и до ден-днешен помага на много хора в нужда и затруднено положение.

„Започнах да тренирам футбол от много малък. И така няколко години, докато не реших да стана съдия. Шест месеца след началото на съдийската ми кариера в Смолян, бях ръководещ съдия във „В“ група. Важно е преди да започнеш съдийството да си играл футбол. Да си бил от другата страна. Трябва да ти е вътре в сърцето обаче това, иначе не можеш да станеш топ съдия. Много ми хареса съдийството. Започнах да привличам внимание. Даваха ми по-тежки мачове. После минах във втора дивизия. И след това логично кандидатствах за “А” група. Докато очаквах решението, стана така, че се наложи заради семейни причини да замина с жена ми в Швейцария. В България ми направиха CV, преведоха ми го на немски. Вкараха информацията в електронната система на УЕФА, за да може швейцарците като влязат, да видят, че наистина Владимир Овчаров е съдийствал 7 години във втората най-висока дивизия“, разказва Овчаров в интервю пред ,,Дарик”.

На втората седмица след преместването му в Швейцария Овчаров си подава CV-то във Футболния съюз в Берн. „Срещнах се с техния Боби Михайлов, който ми направи кафе, донесе ми вода, настани ме да седна, поговори си с мен без дистанция. Той ми обясни каква е структурата и стъпките, за да стана съдия там. Швейцарците обичат да приемат чужденци, които са развити в дадена сфера. Националният отбор в Швейцария по футбол е съставен от деветима чужденци и двама швейцарци. Приеха ме и ми казаха, че ще ми дадат шанс, но за всеки даден шанс – аз трябва да си извървя моя път“, разказва футболният съдия.

Така нашенецът стартира в тяхната регионална лига. Като в началото използва преводач, защото не говори добре езика. „Всеки път идваше специалист от съдийската комисия да ме наблюдава и да ми дава оценка дали отговарям на техните изисквания. На четвъртия мач делегатът, който ме наблюдава, ми каза, че искат да ми дадат шанс в по-голяма лига“, спомня си българинът.

След 3 месеца идва съдбоносният мач за Купата на Швейцария на един голям турнир.

„Получих шанса да свиря на тест мачове за Чалъндж лигата. Всъщност Швейцарската футболна лига е съставена от 18 професионални съдии. Тези 18 съдии обслужват мачовете от професионалния футбол в Швейцария. За да влезе някой в тази група – някой трябва да излезе. Имах късмет, защото в същата година двама съдии излязоха“, разказва Овчаров.

Той споделя, че има идея, след като завърши съдийската си кариера, да стане треньор на 18-те професионални съдии на Швейцария.

„Винаги съм искал стабилно семейство. Вече 20 г. съм със съпругата си. Исках момче и момиче, даже си го пожелах. Сбъдна ми се. Аз съм вярващ човек. Обърнах се към Господ, помолих го. Исках първо момче – даде ми момче, помолих се за момиче – даде ми момиче. Синът ми Мартин е на 19 г., а дъщеря ми на 10. Каквото съм си пожелавал досега, винаги се е случвало. Затова съм благодарен и помагам благотворително, но няма да кажа с какво точно“, споделя футболният съдия.

Планинарството е новата страст на успелия българин. „Идеята ми е до една година да изкача най-високия връх в Швейцария и след това най-високия в Алпите. Третата ми стъпка е Непал“, споделя амбициите си българинът.

Снимка: личен архив