Велики Преслав с поне два варианта за такса „смет“

  • 09 октомври 2017, 12:22
  • Автор Биляна Калинова
  • ИНТЕРВЮ

Medium %d0%90%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d1%80 %d0%93%d0%be%d1%80%d1%87%d0%b5%d0%b2

Кметът на Велики Преслав Александър Горчев е роден на 10.09.1962 г. в село Иваново, Шуменска област. Завършва СОУ „Черноризец Храбър“ в гр. Велики Преслав, Институт за подготовка на учители - гр. Силистра, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Магистър е по история и география. Работил е като учител по история и философия, бил е директор на училища, зам.-кмет на община Велики Преслав (1999-2007 г.), директор на Археологически музей „Велики Преслав“ (2007-2011 г.).

- Г-н Горчев, в момента текат дебати за новата формула на такса смет. Депутатите предлагат 3 варианта за изчисляване на таксата - на база брой живеещи на адрес, на база вместимост на съдовете или на база генерирани отпадъци със специални торбички - черни за битови отпадъци и бели за разделно сметосъбиране?

- Съгласен съм с тезата, че „замърсителят трябва да плаща“. Донякъде съм съгласен, че начинът на изчисляване на таксата смет сега е малко несправедлив по отношение на бизнеса, но само в големите населени места. В общини с около 10 – 15 хиляди души съотношението между плащането на такса смет между бизнес и граждани в повечето случаи е в полза на гражданите. Предложените три основи са малко по-справедлив начин от гледна точка на това, че при правилното изчисление, калкулиране и стриктно спазване вероятно наистина замърсителят ще плаща повече и може би онези граждани, които не са свикнали с изхвърлянето на битов отпадък, а изхвърлят всякакъв отпадък, ще се замислят какво ще правят.

- Кой от тях би бил най-сполучлив и къде е балансът между такса смет за бизнеса и гражданите?

- Към настоящия момент няма как да отговоря категорично кой вариант ще бъде най-приемлив. По много причини. Първо, това е въпрос на изчисления. На второ място допускам, че в различните общини и различните населени места в тях ще се избират различни основи за изчисления на таксата смет. В едно малко населено място – примерно със 100 души, много по-лесно ще бъде обхващането, когато се използват определените торби за разделно събиране, които ще бъдат остойностени и ще се купуват, да кажем, 4 пъти месечно или веднъж на 4 седмици, ако 4 пъти минава автомобилът за изхвърлянето. В по-големите населени места и най-големите населени места вероятно основата ще бъде различна. Вероятно от една страна във най-големите градове като столицата, големите областни градове може би ще се прибегне към брой жители в имота или определено количество отпадък.

При всички случаи в нашата община ще съществуват минимум две основи. За брой жители в дадена къща или апартамент и за количество отпадък. Може би през следващата година, ако общинският съвет реши, ние ще направим пилотно в различни населени места по един от трите варианта, за да можем в края на годината да направим анализ и в зависимост от това кога ще реши парламентът да влезе в сила тази нова основа - дали от 2019 или 2020 г., и да започнем да работим.

Но ние като общини се сблъскваме с много други неща, които трябва да се имат предвид. От вкарване на нов софтуерен продукт, който все още не е изработен никъде в България по новите три основи до нуждата от много по-голяма кампания за разясняване сред гражданите. За гражданите битов отпадък е всякакъв отпадък. Включително съборени три плочки от банята, които някой ще изхвърли.

- Има ли изчисления с колко ще се оскъпи за гражданите?

- Все още се правят изчисленията. Тъй като бизнесът има определени претенции, донякъде основателни, за стойността на един бобър, който община Велики Преслав е определила да е 1100 лева за цялата година, вероятно ще пристъпим към намаляване на стойността. Това ще увеличи таксата върху гражданите. Примерно, жилище от 103 кв. м към настоящия момент, в зависимост от района – първа, втора или трета зона, плаща за град Велики Преслав между 52 и 65 лева. Вероятно, ако се пристъпи към определено количество отпадък или върху брой жители - тази сума може да се увеличи. Така че към настоящия момент точни изчисления не мога да дам, но ще има промяна и тя ще засегне в повечето случаи гражданите.

- На какъв етап е законът за старите столици и какво ще промени той?

- Предстои му трето вкарване в НС. Мисля, че парламентарните групи в по-голямата си част са съзрели за приемането на един такъв закон. Ползата от него ще бъде, че ще се създадат ясни регламенти и отговорности на определените институции за поддържането, консервирането, реставрирането, развитието на туризма на тези средновековни столици и периметърът, който е очертан като резерват. Аз съм далеч от мисълта, че след приемането на този закон ще потекат реки от пари в тези три столици, тъй като това не е основната цел на закона. Но текстовете, които ние като кметове сме предложили, са съобразени и дори преповтарят закона за културното наследство и ще дадат възможност държавата целево да финансира поддръжката им. Смятам, че така ще бъде изяснено и кой ще изработи така наречените планове за управление на тези резервати, тъй като в момента това е вменено на Министерството на културата, така или иначе пари не се намират за това.

- Как гледате на идеята Видин да бъде включен в него?

- Аз съм историк и мога да кажа, че Видин също има много голям дял в средновековната българска история. Видин е и последната твърдина, преди България да попадне под турско робство. От тази гледна точка община Видин има сериозни поводи да бъде включена. Аз обаче, без да се обижда никой, смятам, че истинските средновековни столици на българската държава са три – Плиска – при създаването на българската държава, Велики Преслав – при цар Симеон, сина му Петър и неговия внук Борис, и Велико Търново – след освобождаването от византийска власт и утвърждаването на Второто българско царство. Така че не смятам, че трябва да се разширява обхвата на столиците. В България има много исторически градове. По тази логика наименованието на закона може да се промени на „Великите стари столици и историческите градове“, но тогава в него ще попаднат населени места като Котел, Жеравна, Копривщица.

- Как се развива Велики Преслав като туристическа дестинация?

- Все още сезонът продължава – до края на октомври. Още през изминалата година ние само за един обект в рамките на Историческия музей преминахме психологическата граница за нас от 30 000 посетители в музея. Тази година имаме по-голямо посещение в самия археологически резерват. Смея да твърдя, че той е поддържан в много добро състояние и в течение на годината организирахме няколко знакови събития, свързани със Средновековието на България, които привлякоха много туристи.

Но лично мен това все още не ме задоволява. Успяхме да създадем добро име на средновековен Преслав като град, но не успяваме да задържим туристите за повече от два дни на територията на общината. Имаме перфектна инфраструктура, водеща към самия град, но все още не успяваме да намерим точното нещо, с което тези туристи да имат повече забавления, за да останат за по-дълго от два дни. Посрещаме много чужди туристи, включително от Япония, но те отсядат по Българското Черноморие, за 40 минути идват от Златни пясъци до Велики Преслав, обикалят забележителностите за ден, обядват, или остават за една нощ тук, но на следващия ден си тръгват. Нашата цел е да работим върху една по-дългосрочна почивка, защото това подпомага местното население, създава по-голям оборот на местните заведения. По ред причини включително административни пречки не сме успели да населим самия резерват и местата около археологическите обекти с различни видове атракции – сувенири, средновековни занаяти, тъй като процедурите с разрешителните са много дълги. Но малко по малко работата ни ще бъде в такава насока.

Работим съвместно с Плиска и Каспичан, с община Велико Търново за създаване на общи туристически маршрути.

- Какви проекти се изпълняват във Велики Преслав?

- Рехабилитацията на общински път за 2,38 млн. лв., другият е за рехабилитацията на народното читалище – стойността му е близо 400 000 лв. Третият е свързан с рехабилитацията на 5 големи улици в град Велики Преслав, предстои ни подписването на договор за ВиК и улична мрежа в 5 населени места в общината. Имаме подаден и одобрен проект, но не е подписан още за изграждане на център за обществена подкрепа на стойност 750 000 лв. за деца и семейства с различни здравословни и не само проблеми. Подготвили сме и проект за старините в град Велики Преслав за раставрационни дейности, включващ поставяне на художествено осветление на средновековната крепост във Велики Преслав и общината ще бъде готова в края на годината при отварянето на мярката за туристическите атракции по програма „Региони в растеж“ да кандидатства.

- Кои артефакти от музея във Велики Преслав са избрани да представят България в Лувъра идната година?

- Одобрените до този момент са повечето части от Преславското златно съкровище, които са над 150. През април или май догодина те ще отпътуват към Лувъра, където ще бъдат подредени заедно с другите избрани български елементи от средновековния период в изложбата „Епохата на българските царе“. С тази изложба очаквам да се повдигне авторитетът на българската държава, защото много европейци не са чували, че ние сме дали много голяма част от Ренесанса на Европа. По-голямата част от Стария континент тогава все още е била на малки феодални групи. Очаквам това реципрочно да се върне с посещения на много чужденци тук, на територията на община Велики Преслав, от което пък да се развива още повече туристическата индустрия.