Разкриват тайните на Желязната църква

  • 19 декември 2017, 19:40
  • Автор
  • СВЕТИНИ

Medium istock 481698799

На брега на Златния рог в Истанбул една перла върна блясъка си. Единствената Желязна църква по света отваря отново врати на 27 декември, когато е храмовият празник на „Св. Стефан“. След близо 6 години реставрация с осигурени основно от Истанбулската община 4 милиона долара уникалната света обител ще посреща миряни и туристи от 2018 г. Очаква се църквата да бъде официално открита от българския премиер Бойко Борисов, турския президент Реджеп Ердоган, българския патриарх Неофит и Вселенския патриарх Вартоломей навръх Деня на св. Йоан Кръстител – 7 януари 2018 г.

„Свети Стефан“ е единственият храм в турския мегаполис със златни кубета. Църквата привлича интереса на историци и изследователи с уникалната си конструкция и многото тайни, които крие. Тя няма аналог, тъй като железните църкви в света са били само две, но днес е запазена само българската – на Босфора. „Св. Стефан“ в Истанбул е трикуполна и с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към залива Златния рог. Камбанарията й е висока около 40 метра. Мнозина се дивят и на орнаментите по фасадата й, а някои откриват в тях масонски символи.

Самата сграда е смесица от неоготически, необароков и византийски стил и тежи 500 тона. Проектирана е от арменеца на османска служба арх. Ховсеп Азнавур, а железните елементи са дело на виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер“. Заради нестабилността на терена архитектът предлага църквата да бъде построена не от бетонни основи, а от железни плоскости, които да бъдат сглобени на място. Скелетът на сградата е от стомана, а страничните плоскости са от ковано желязо, захванати с общо 4 млн. болтове, гайки и винтове.

Този тип преносими сгради са британско изобретение, напомнят специалистите. И разказват, че подобна конструкция е и Айфеловата кула на френския инженер Густав Айфел.

Тежащите близо 500 тона елементи за „Св. Стефан“ били превозени с влакове до Триест, а след това – с параходи до Истанбул.

Иконостасът и камбаните пък били руско дело.

Храмът е сглобен върху терен, който внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди, българин на османска служба, подарява през 1849 г. за български черковни нужди. Големият двор с постройка на брега на залива Златния рог се намира недалеч от седалището на Вселенската патриаршия. Султански ферман позволява дървената сграда да бъде ползвана за български молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди къща е превърнат във временен параклис. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

Истинското строителство на днешната църква започва, когато екзарх Йосиф полага основен камък на 27 април 1892 г. Храмът „Св. Стефан“ във вида, в който ни е познат днес, е осветен на 8 септември 1898 година.

Устояла на времето и привличала милиони посетители, в началото на века Желязната църква имаше нужда от реставрация. Със задачата през 2011 г. се зае главният архитект на проекта Фикрие Булунмаз. Дамата е участвала в реставрацията на „Света София“ в Истанбул, гръцка църква и Дома на дервишите. Специалистът признава, че „Свети Стефан“ има много различно значение за нея и даже определя работата си по Желязната църква като съдбовно място в професионалната си кариера. По време на продължилата толкова дълго реставрация са подменени 39 колони, изцяло е сменена носещата конструкция, извършена е реконструкция. Замърсените и повредени части една по една са сваляни, почиствани отвътре и отвън със специални химикали и отново монтирани. На мястото на липсващите орнаменти пък са поставяни точни копия.

Фикрие Булунмаз разказва, че през 2011 г. започнали работа по проект, който включвал подмяна на външната облицовка, боядисване, ремонт на пукнатините. Но специалистите свалили облицовката, видели, че всички колони са изгнили, а носещата конструкция е пред рухване. „Наложи се да спрем работата. През това време почина предприемачът. Насрочи се търг за нов предприемач, който бе спечелен от настоящата фирма. Изготви се нов проект и понеже църквата е историческа ценност, той трябваше да бъде одобрен от съответна институция, така че се наложи да спрем и да чакаме. Според новия проект се смениха носещите колони, добавиха се антиземетръсни греди, вътрешността се реконструира основно. Така, както е ремонтирана и обновена, смятам, че църквата „Свети Стефан“ ще издържи още 150 години без никакъв ремонт“, каза наскоро пред български медии Фикрие Булунмаз.

С приключването на първия цялостен ремонт на храма, родните туристически фирми ще включат от догодина в маршрутите си в Истанбул три адреса с историческо значение за българската нация - Желязната църква, Метоха (срещу нея) и Екзархийския дом в кв. Шишли.

Метохът срещу черквата е изцяло ремонтиран със средства, предоставени основно от българската дирекция по вероизповеданията. Той е светиня за националната ни история - в началото служи за подслон на пътуващи българи, но постепенно става средище на хилядите наши занаятчии, търговци, градинари и др. в османската столица. Тук през 1857 г. се открива първото българско училище в Цариград „Св. св. Кирил и Методий“. В метоха Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Драган Цанков и др. списват вестници. Тук Петко Р. Славейков пише и знаменитата си поема „Изворът на белоногата“.