Конят на Аполон се напука

  • 09 февруари 2018, 14:54
  • Автор Мария Димитрова
  • ЕМБЛЕМИ

Medium img 1914

Копитото на един от трите коня от колесницата на Аполон се напука. Композицията е точно над главния вход на една от най-красивите сгради в София – Народния театър „Иван Вазов“. Пукнатината се отворила преди няколко седмици, научи Kmeta.bg. Предстои експерти да решат кога и как да се направи реконструкция на композицията.

Българин или чужденец, няма човек, който да не ахне при вида на една от най-впечатляващите сгради в София - Народния театър „Иван Вазов“. Емблема на столицата, постройката е истинско архитектурно и културно бижу, разположено в центъра на най-големия град у нас. Още отдалеч погледите привлича внушителната фасада, в центъра на която се намира величественият главен вход, състоящ се от триъгълен бял фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуството. Под него и над външните три врати тържествено падат позлатени гирлянди, които допълват другите орнаменти върху сградата.

Отправяйки поглед нагоре, на самия покрив, се откриват две композиции с три лъва, теглещи двуколка с изправена жена, която в едната си ръка държи маска, а в другата, високо вдигната към небето, е хванала нещо приличащо на остен.

Във вътрешността на театъра вниманието грабват красиво извитите стъпала към втори и трети балкон, блестящите полилеи, изящните украшения и рисунки по стените и тавана.

Историята на паметната сграда датира от 1898 г., когато двамата виенски архитекти Хелмер и Фелнер проектират първоначалния й облик. По това време, прочути като „оперни архитекти“, те са едни от най-добрите майстори в областта на културното строителство с над 50 проекта на опери и театри в различни европейски градове.

Процесът на строителство е следен лично от княз Фердинанд I. Официалното откриване на типично необароковата постройка става през 1907 г. Тогава театърът получава и всеобщото признание за най-европейската сграда на София – „храмът“ в културната мисия на българския владетел. Сградата на Народния театър е реконструирана три пъти. Първо - от немския архитект Мартин Долфел след унищожителния пожар през 1923 г. Тогава са премахнати засводените прегради между ложите, които придавали на залата бароков вид. Местата са увеличени на 1000 с 50 правостоящи. Сценичната част е коренно променена, прибавени са две сцени, отделени с акустични прегради. Височината на сцената е значително увеличена. Цялата външна мазилка е сменена с влачена в основен тъмночервен тон, а рамките, таблите и корнизите са в сиво. След възстановяването от 1929 г. характерът на залата се променя коренно. Стените й са облечени в тъмен тапет, разделен на малки правоъгълни фигури посредством златни летви. Втората реконструкция се осъществява през 1946 г., след пораженията от бомбардировките по време на войната от архитект Христо Бербов. За последен път бива преобразена през 70-те години на XX век под ръководството на архитект Иван Томов, чиято цел е максимално да доближи (поне екстериорно) сградата до автентичния й вид. По проект на Иван Кирков се изработва завесата на театъра, върху която е разперил криле вечно възкръсващият феникс на българското театрално изкуство. По време на ремонта се изгражда камерна зала със 120-150 места. През последните години е изградена и една по-малка зала със 70 места, която се използва предимно от млади режисьори. Тържественото откриване на внушителната обновена сграда е през 1976 г. под вече позлатения портал на сцената със спектакъла на Кръстьо Мирски „Хъшове“ от Иван Вазов. По настоящем Народният театър разполага с три сцени – Голяма сцена с 860 места, Камерна сцена със 130 места и Сцена на IV етаж, която приема 90 зрители.

Преди няколко месеца мощен ремонт кипеше в Народния театър - от подземията до тавана. Спецове реставрираха всички златни орнаменти по фасадата и в голямата зала, като покриха с близо 10 000 златни листчета златните орнаменти в сградата. Друг екип пък освежи изключителния полилей в залата - творение на чешкото приложно изкуство, което тежи около тон и 200 кг.

Така красивата сграда бе освежена и продължава да събира погледите на столичани и гости на града от страната и чужбина.

Сниимки: Красимир Свраков