План-приемът отприщи класови борби във Враца

  • 09 февруари 2018, 14:57
  • Автор Петя Валентинова
  • РЕФОРМИ

Medium 27536818 10214393012995905 348659202 o

Реформа в гимназиалното образование разцепи Враца на лагери. План-приемът след 7-и клас в училищата предвижда рязко намаляване на профилираните паралелки при запазване на значителен брой професионални. Промяната е отговор на политиката на МОН да стимулира обучение на кадри в дефицитни направления. Местният бизнес подкрепя реформата и твърди, че липсата на експертен персонал поставя десетки фирми на ръба на оцеляването. Острият глад за строители, стругари, фрезисти, оператори на машини, средни техници и други трябва да се адресира моментално, категорични са от местната структура на КРИБ. Според директора на Търговско-промишлената палата във Враца Илиана Филипова над 70 фирми са на ръба на фалита, защото гимназиите не готвят нужните специалисти. Около същата позиция са обединени общинската и областната управа. Срещу промените се надигнаха обаче директори на профилирани гимназии и десетки родители, недоволни от „ликвидацията на елитното образование“.

Среща на общинската и областната власт с директорите на училища и бизнеса даде ясно да се разбере, че Враца се насочва към подготовката на средни кадри за местните предприятия. Затова вместо заложените 29 паралелки за прием след 7-и клас в общината бе решено да останат само 26, като и те претърпяват преразпределение в полза на бившите техникуми. И докато професионалните училища ликуват от подкрепата на правителство, местна власт и бизнес, директорите на профилирани гимназии скочиха срещу резкия завой в образователната политика.

„Безспорно градът се нуждае от технически специалисти, но не само. Туризмът тук е основна перспектива за развитие. Как ще я адресираме, ако не подготвяме кадри с повече от един западен език?“, попита директорът на Езиковата гимназия във Враца Валентина Михайлова.

Против готвените промени се обявиха и от Природо-математическата гимназия в града, където традиционно приемът е най-голям. Най-остри реакции план-приемът отприщи сред родители, учители и ръководство на най-старото и модерно училище в региона – СУ „Христо Ботев“. Ако план-приемът стане факт в сегашния си вид, от есента училището ще приема ученици само в 1, а не както досега – в 3 профилирани направления. Премахването на паралелките по география и история и цивилизация в училището на практика оставя децата, които искат да ги изучават, без алтернатива в цялата област.

„Промени трябва да има, но не толкова рязко. Отпадането на важни хуманитарни и природни направления може да лиши града и страната от лекари, адвокати и други, също ценни и дефицитни специалисти“, коментира директорът на СУ „Христо Ботев“ Виктор Кръстев. Тезата му подкрепиха с протести над 100 родители, учители, бивши и настоящи възпитаници на „врачанската Алма матер“. Бунтът бе последван от серия срещи с областната и общинската управа, на които вместо консенсус, се получи още по-голямо разделение между страните. Във вижданията се разминаха и шестимата депутати от региона. С изключение на двамата от ГЕРБ, останалите разкритикуваха прибързаните според тях промени.

„Бизнесът предлага заплати от по 1000-1500 лв., но няма кадри за технически направления“, казаха от КРИБ във Враца. Родители обаче репликират с въпроса защо като има такива възнаграждения, врачани пълнят автобусите и пътуват за работа в близките Мездра, Ботевград, Козлодуй и Монтана.

„Не може насила да карате децата да учат в професионални училища. Трябва да имат избор“, категорични бяха родители, които обвиниха бившите техникуми в лошо качество на обучението и недобра дисциплина.

Така създалата се ситуация логично предизвика вълна от контрапротести на професионалните гимназии, които казаха, че не готвят „общаци“, а специалисти.

„Ние не ликвидираме гимназии, а правим по-добра селекция. Който има потенциал, ще се пребори с конкуренцията и ще учи в профилираната гимназия. Който не – ще трябва да се преориентира“, заяви началникът на РУО в града Галина Евденова. Тезата й подкрепи и областният управител Малина Николова, според която т.нар. „елитни училища“ лежат на стари лаври и това е видно от все по-лошите резултати на зрелостните изпити. Освен това, отбеляза губернаторът, професионалните гимназии също готвят кандидат-студенти. Активна позиция по темата зае и кметът Калин Каменов. Според него е време бизнесът да стане определящ фактор за училищата, защото иначе „ще се произвеждат кандидат-студенти, а фирмите ще произвеждат нищо“. Отново той призова да се разчупи стереотипът, че професионалните училища не са престижни.

Словесните престрелки се пренесоха и във фейсбук. Спор няма - броят на децата намалява, а бизнесът гладува за кадри. Факт е, че произвеждаме повече икономисти, отколкото ни трябват. Всичко това налага преосмисляне на входящия поток в школата с надежда новите техници и строители да захранят местната и националната икономика в бъдеще.