Девня преди 17 века: Гладиаторски битки и богати храмове

  • 17 октомври 2018, 15:51
  • Автор Жулиета Цветкова
  • ЗАГАДКИ

Medium 10 %d0%b4%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d1%8f %d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5%d0%b92

Амфитеатър, който пази спомени за гладиаторски битки. Основи на голяма градска къща. Част от крепостна стена и по няколко метра от широки, прави улици, ориентирани по посоките на света. Това в общи линии са видимите днес останки от главния град на римската провинция Втора Мизия, процъфтявал преди 17 века, който с над 70-те си хектара надвишавал двойно по площ тогавашния Одесос (днешна Варна).

Някога бил

най-големият град

по земите ни

Руините на Марцианопол лежат под един от кварталите на Девня, който от създаването на града се нарича ту „Река Девня“ (по името на едно от съставните му села), ту „Изворите“.   Някога това е бил най-големият град, основан на територията на днешна България, важен военен, административен и християнски център, сочат писмените извори. Бил добре укрепен, с водоснабдяване и канализация, с богати храмове и обществени сгради.

Основан на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война, в периода 106 – 193 г. градът принадлежал към провинция Тракия с главен град Филипополис (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Томис (Констанца). Носи името на Марциана, сестра на император Марк Улпий Траян (98 – 117).

Скрили съкровище от 100 000

сребърни монети

Век и половина устоявал на нападенията на готи и варвари, но крепостните му стени не издържали през 250 г., когато го превзели и опожарили карпите и готите, предвождани от Книва. Смята се, че тогава е укрито съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III в.), открито случайно през ноември 1929 г.

Към края на III и първите десетилетия на IV в. Марцианопол отново е изграден и значението му нараства като укрепен център на най-късия път от Дунав до новата столица на империята Константинопол. Отново е превзет и разрушен през 447 г. при голямото нападение на хуните начело с Атила. Възстановен по времето на император Юстиниан I (527-565), после превзет от аварите през 586 г., но въпреки разрушенията отново възкръснал и продължил да бъде важен център на византийската армия при походите й в района на Долния Дунав. Окончателно е разрушен и изоставен след нападенията на аварите през 614 - 615 г.

При основаването на българската държава градът вече не се споменава другаде освен в епархийските списъци като митрополитско седалище. Предполага се, че през VIII - IX в. е променил името си на Девино.

Развалините край девненските извори стават известни чрез писмата на руския поет Виктор Тепляков, писани от България по време на Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Веднага след това те са идентифицирани от руския археолог Иван Бларамберг с известния от античните извори Марцианопол.

Археологическите разкопки на древния град започват през 50-те години на XX в., когато са изследвани римският амфитеатър и част от крепостната стена. По-късно е намерена голяма и богато украсена раннохристиянска базилика, която е била седалището на марцианополския епископ. Останките й чакат по-добри времена, за да бъдат проучени. Извън крепостните стени е открита друга базилика, която очевидно е обслужвала източния некропол.

Villa Urbana заемала цял квартал

Следващото голямо откритие от Марцианопол е направено през 1976 г. При изкопни работи за вдигане на административна сграда строителите попадат на руините на голяма къща, чиито подове са украсени с великолепни образци на римското мозаечно изкуство. Продължилите 5 сезона проучвания я датират от края на III – началото на IV в., при управлението на император Константин I Велики. За да се запазят мозайките на място, върху част от основите й по проект на арх. Камен Горанов е построена нова сграда, в която се помещава уникалният за България Музей на мозайките.

Как е изглеждала т. нар. Villa Urbana, която заемала цял квартал от римския град, както и приблизителният план на самия Марцианопол, онагледяват макети, които от миналата година са част от експозицията на музея. Сградата е била с площ около 1400 кв. м и голям вътрешен двор, заобиколен от жилищни постройки и колонада.

Пет от помещенията и портикът са били покрити с многоцветни подови мозайки. Три от тях са представени в музея на място, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа. Към тях са добавени и фрагменти от мозайки, открити при разкопките на базиликите. Изработени са от малки кубчета мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята и изобразяват персонажи и сцени от гръцко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Горгона Медуза вкаменявала недоброжелатели

Най-известната мозайка, превърнала се в символ и на Девня, покрива пода на дневната стая. Тя изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен с отрязаната глава на Горгона Медуза, чийто поглед трябвало да вкаменява недоброжелателите на дома и обитателите му. Старогръцката легенда за отвличането на Ганимед е представена в приемната зала, а по- малко помещение, вероятно спалня, е украсено с любовна сцена – прелъстяването на Антиопа (дъщеря на царя на Тива Никтей) от Зевс, приел образа на сатир. Женската стая в къщата пък е била покрита с мозайката „Сезони“.

В музея се пази и слънчев часовник, който според директора му Иван Сутев е бил собственост на обитателите на къщата. Тук може да се види и надгробната плоча на гладиатора Тосин Марциан, който според археолозите е загинал при зрелищен бой в амфитеатъра на града през III в. Представени са и разнообразни предмети, открити при проучване на източния некропол или случайно при изкопни работи в квартала, под който на 2 метра дълбочина още чакат да бъдат проучени загадките на Марцианопол.

Търсят древен площад и базилика

Недостиг на средства бави археолозите, кмет дава приходите от пазар за разкопки

След десетилетия прекъсване поради липса на финансиране разкопките в археологическия резерват „Марцианополис“ са подновени през 2009 г. За втория им сезон през 2016 г. Регионалният исторически музей във Варна и Община Девня отпускат 5000 лв. Тази есен работата зад Музея на мозайките бе подновена с 15 000 лв. от държавата и ще продължи до края на месеца.

Разкопките се извършват от затворници на лек режим, обхващат площ от около 70 кв. м и ще достигнат до 3 м дълбочина. „Това са няколко къщи, всяка от които е строена върху основите на предишната – опожарена или разрушена“, обяснява ръководителят на археологическата експедиция д-р Христо Кузов. По думите му по-новите постройки са паянтови, но под тях се виждат останки от каменни портици и колонади. Докато изрежда досегашните находки – тока, украса на ремък, фрагменти от амфори, кухненска и трапезна керамика и общо 28 бронзови монети, металотърсачът, прокаран над шепа пръст, известява откриването на 29-а монета, която е най-голямата от досега изкопаните и обгоряла. Находките тепърва ще бъдат почистени и датирани, а основите на къщата ще бъдат социализирани и приобщени към околомузейното пространство.

Д-р Кузов се надява финансирането на археологически експедиции да продължи, за да се проучат и други части на античния град като пространството пред поликлиниката, откъдето се предполага, че е минавала главната улица на Марцианопол, а покрай нея може да се попадне на форума (главния градски площад) и на важни обществени сгради. Все още проучване очаква и епископската базилика, чиито останки са засипани с пръст, за да се защитят от атмосферните влияния и набезите на иманяри.

Лъч надежда, че финансиране, макар и скромно, ще има, идва от намерението на кмета на Девня Свилен Шитов да подпомогне разкопките с общински средства. В проучването на Марцианопол ще се влагат целево всички постъпления от такси и наеми на неделен пазар, който предстои да бъде открит на територията на резервата. Кметска инициатива в посока популяризиране на богатото културно-историческо наследство на Девня е и фестивалът „Марцианопол – животът в древния град“, който вече три години се провежда в разчистения от шубраци амфитеатър и привлича туристи със зрелищни възстановки на делниците и празниците на старите римляни.