Белград – компактен град с небостъргачи в периферията

  • 27 ноември 2018, 14:23
  • Автор Мария Димитрова
  • ГОСТ

Medium %d0%9c%d0%98%d0%9b%d0%a3%d0%a2%d0%98%d0%9d %d0%a4%d0%9e%d0%9b%d0%98%d0%a7   %d0%97%d0%94%d0%a0%d0%90%d0%92%d0%9a%d0%9e %d0%97%d0%94%d0%a0%d0%9e%d0%92%d0%9a%d0%9e%d0%92    %d0%a1%d0%9d. %d0%9a%d0%a0%d0%a1%d0%92%d0%a0%d0%90%d0%9a%d0%9e%d0%9212

Милутин Фолич е роден през 1979 г. в Прищина. Завършил е Архитектурния факултет в Белград през 2004 г. Автор и съавтор е на различни проекти в Сърбия и Виетнам. От 2014 г. е главен архитект на Белград. Говори английски, испански, френски, руски и португалски.

Арх. Фолич гостува тази есен в София по покана на главния архитект на Столична община - арх. Здравко Здравков.

- Г-н Фолич, Белград и София, българите и сърбите са много близки народи, с почти еднаква култура, манталитет и начин на живот. Как тези особености оказват влияние върху архитектурния облик на града?

- Белград и София са много еднакви. Жителите и на двата града са приятелски настроени, общителни, отворени. Именно от това ние можем да извлечем полза - от манталитета на хората. Но в същото време неглижираме публичното пространство. Ето това трябва да променим. В София установих, че сме изправени пред едни и същи предизвикателства. Разбира се, всеки град или държава си има своите специфични проблеми, но ние трябва да се насочим към същността на въпроса и как да намерим най-добрия отговор. А това е преобразуването на града от място, пълно с автомобили, в място за пешеходци. В град за хората, не за колите. Това е основното нещо. И се отнася за цялата инфраструктура. За всичко. Това така или иначе се случва. Но начинът, по който реконструираме дадена улица, или начинът, по който развиваме определена част на града, би трябвало да се отнася към една обща стратегия. Стратегия за повишаване на стандарта на живот, подобрявайки публичните пространства като ги преобразуваме в „дружелюбна“ околна среда, в град, насочен към хората. Какво означава това? Когато правиш проект, е задължително да мислиш за пешеходните зони, велоалеите и публичния транспорт, а не за автомобилите. И това е нещо, което се прави в цяла Европа. Виена, Копенхаген, Любляна и Будапеща са много добри примери за това. Какво открихме преди четири години в Белград? Град, който все още има индустрия в центъра, град, в който колите са навсякъде. Нещата при вас стоят по същия начин. Но София върви в правилната посока за създаване на един удобен, мобилен и по-зелен град.

- До каква степен мнението на гражданите влияе върху избора на проект и допитвате ли се до хората?

- Винаги ще има 5% от хората, които ще критикуват, каквото и да правиш. Защото хората имат навици, свикнали са с нещо и когато се променя, дори и когато е към по-добро - трудно го приемат. Дори да сложим най-зелената градина пред техния дом - пак ще има такива, които няма да са доволни. Но веднъж, когато го направиш, ще получиш подкрепа дори от тези, които преди са били опозиция. Ако си 100% сигурен, че правиш правилното нещо - просто ще трябва да продължиш. Дори и хората да те критикуват. Разбира се, че трябва да слушаш, но да приемаш само конструктивното мнение. Хората би трябвало да споделят от какви дейности се нуждаят, какво липсва и какво би подобрило начина им на живот. На тези неща би трябвало да се обърне внимание, а не на тези, които просто критикуват.

- През последните 30 години Сърбия премина през труден период. Заради конфликти развитието на страната беше спряно. Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте сега?

- Има някои предимства в това да закъснееш да се трансформираш. Благодарение на застоя ни през годините имаме наблюдение едновременно върху целия добър и лош опит от градовете, които вече са преминали през тези трансформации. Във Виена, Будапеща, Копенхаген може да откриеш нещо, което е направено добре и което би било подходящо да се приложи и в твоята държава/град. Но дори тези напреднали, модерни европейски градове имат неща, които са неправилни. Затова да закъснееш ти позволява да станеш по-добър. Най-важното нещо е да се огледаш наоколо, да вземеш опит от другите страни и да го приложиш на местно ниво. Както вече споменах, нашите народи са много отворени и общителни, и това е нещо, което е в голяма услуга за нас в трансформацията ни. Хората на север са много различни. Те не са толкова темпераментни, не са свикнали да се държат и комуникират така свободно. Например в Копенхаген, когато започнали да променят облика на града през 60-70-80-те години - какво направили? Пътували до Италия, защото това е най-добрият пример за държава, в която има живот по улиците. Хората могат да се разхождат пеша, да пият вода, да разглеждат монументите, да се забавляват и т.н. По този начин започнала цялата трансформация на столицата на Дания. Всяко място има своите особености. И винаги трябва да го имаме предвид. Не бива градовете да изглеждат по един и същи начин. Напротив - те всички трябва да изглеждат различно, но с една концепция.

- В сърцето на Белград, в самия център, една до друга са разположени лъскава, стъклена сграда и автентична постройка. Как си взаимодейства модерното със старинното? Ще запазите ли тази тенденция?

- Да вкараш нещо модерно в старото понякога е необходимо. Но без да копираш стила, който виждаш наоколо. Можеш да направиш нещо ново, нещо съвременно, но по начин, по който да не „засенчиш“ заобикалящите постройки. Да запазиш техния чар, като в същото време вмъкнеш нещо различно. Нещо, което е едновременно красиво и уникално. От професионална гледна точка е недопустимо новото строителство да имитира облика на старите къщи. Всяко време трябва да има своя почерк и стил. Да се знае кое е направено преди 100 години и кое сега.

- Къде е мястото на небостъргачите в Белград и какви правила имате за височината им?

- Не мисля, че небостъргачите са нещо лошо. Те са неизменна част от облика на града, говорейки за трансформация. Необходимо е да използваме възможностите на града по най-добрия и ефикасен за хората начин. Високото строителство е добро, но трябва да бъде контролирано. В тази връзка сме въвели няколко правила в Белград. Има места, на които е забранено строителството на високи сгради. Пример за такова място е историческият център, който желаем да запазим такъв, какъвто е. Но има територии, подходящи за високи сгради. Ако разрешим само ниското строителство - няма да използваме тези територии пълноценно. Целта ни е да създадем един компактен град с високи сгради в периферията. По този начин ще има повече хора близо до центъра и ще запазим града в неговите естествени граници. Защото ако позволиш неконтролируемото му разширение, ще имаш нужда от повече инфраструктура и транспорт - съответно по-скъпа поддръжка, която финансово няма да можеш да си позволиш.

- Какви мерки предприема сръбската столица, за да се кандидатира за „Евро зелена столица“ през 2020 г.? Как градът ще стане по-зелен?

- Промяната на трафика е приоритет номер едно. Изграждането на повече пешеходни зони и създаването на по-обширни зелени площи, намаляване на автомобилите, премахване на индустрията от центъра са само част от стъпките, чрез които да превърнем Белград в един истински еко град и да кандидатстваме за „Евро зелена столица“ през 2020 г. Друга съществена мярка е рециклирането. Близо 300 милиона евро сме инвестирали в тази посока. Инсталирахме контейнери за рециклиране из целия град. Всички съдове за боклук - от най-малките до най-големите, трябва да имат и опция за рециклиране. Хората започват да събират разделно отпадъци от вкъщи. Например Любляна е номер едно в света по рециклиране. 60% от гражданите там рециклират първо у дома. Хората се нуждаят от условия, за да го правят. Ако вкъщи разделяш боклука си, а на улицата няма контейнери за да разделно събиране - защо изобщо да го правиш? Управата на градовете трябва да осигури всички условия за паркиране, места за изхвърляне, добра инфраструктура, дървета, кофи за различни видове отпадъци и тогава хората ще се променят.