Бизнес и власт с 5 стъпки за нови кадри

  • 19 юни 2018, 13:19
  • Автор Дарина Михалева
  • ДИСКУСИЯ

Medium %d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f  %d0%9e%d0%91%d0%a0%d0%90%d0%97%d0%9e%d0%92%d0%90%d0%9d%d0%98%d0%95 %d0%98 %d0%a2%d0%a0%d0%a3%d0%94   %d1%81%d0%bd. %d0%ba%d1%80%d1%81%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%b200002

Пет мерки за справяне с кризата с липсата на кадри във всички сектори начертаха бизнес и власт на Националната конференция „Образование и труд - локални проблеми, глобални решения“. Организираният от КРИБ, в. „24 часа“, сп. „Икономика“ и в. „KMETA.bg“ форум събра в столичния хотел „Маринела“ вицепремиерите Томислав Дончев и Екатерина Захариева, министрите на образованието и туризма Красимир Вълчев и Николина Ангелкова, зам.-министъра на икономиката Александър Манолев, кмета на София Йорданка Фандъкова, представители на НСОРБ, шефовете на три парламентарни комисии – Милена Дамянова, Петър Кънев, Хасан Адемов, ректори на университети, директори на училища, представители на бизнеса, шефа на НОИ Ивайло Иванов и др.

Първата стъпка е създаването на дигитална карта на българските общини – Национална мрежа „Ресурси“, която ще показва къде в България си струва да се прави бизнес. Тя ще събере на едно място цялата необходима информация за развиване на един инвестиционен проект - къде какви работници има, какви са бизнес приоритетите на съответния регион, какъв е наличният потенциал за разрастване, какви професионални училища има в страната, колко души ще излязат в пенсия в следващите 10 г. и колко и какви специалисти излизат от средни и висши школа и са подготвени да започнат работа. Националната карта ще бъде изработена от КРИБ, в. „24 часа“, сп. „Икономика“ и в. „KMETA.bg“. За проекта, който ще е в полза на бизнес и граждани, разказа в началото на форума Венелина Гочева, управител на „Медийна група България“, издател на в. „24 часа“. Тя и изпълнителният директор на „Медия Икономика България“ Боян Томов бяха модератори на продължилата два часа оживена конференция. Върху разработената карта на отраслите в България предстои да се нанесат специализираните училища, с което ще се подобри връзката между пазара на труда и образователната система, каза зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

Вицепремиерът Томислав Дончев буквално взриви залата с безпощадния си анализ за недостатъците в обществото ни през последните години. „България е сред еврочленките с висок процент от младежи, които нито работят, нито учат – близо 167 760 човека. Имаме поне едно загубено поколение от прехода. Поколение, за което успехът не е свързан с усилия, а е въпрос на късмет. В днешно време е напълно възможно 20-годишен човек да не работи, а да има нов телефон и да обикаля кафенетата, докато в средата на 70-те щеше да умре от глад. Трябва да направим невъзможни алтернативите“, каза вицепремиерът Томислав Дончев. И допълни: „Бъдещето през последните години идва много бързо. Сега можем да предполагаме само какъв ще е светът след 10 г. – роботизация, изкуствен интелект. Колко професии щели да изчезнат? Технологичната революция ще разтърси пазара на труда и то до 10 г. Предначертан път няма. Рецептата не е и в прилагането на чуждия опит. Прогнозата ми е, че класическото разделение висше образование, магистратура, докторантура ще бъде неадекватно, ще се премине към по-гъвкави форми на подготовка и образование. Миграцията от една професия в друга, за да си конкурентен, ще е важна. Да си предприемач, да рискуваш, трябва да е ценност. Но понякога не е, за съжаление. Поколението от 90-те свързва успеха с тарикатлък. Обществото трябва да следва алгоритъма усилие – успех“, каза още Дончев.

Образователният министър Красимир Вълчев набеляза втората мярка. През следващите 10 г. на пазара на труда ще са нужни кадри с техническо, математическо и природонаучно образование. Те ще получават по-високо заплащане от тези с висше. Заради това МОН стартира програма за IT кариера за гимназисти. Още от 3-ти клас ще се въведе програмиране. Обмисляме с работодателите да започнем програма за посещения на предприятия, за да се ориентират кариерно учениците, каза образователният министър.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева посочи и третата стъпка. Ще се работи още за съкращаване на сроковете за издаване на работни визи на граждани от трети страни. Целта е с чуждестранните граждани бизнесът да запълни дупките с липсата на кадри сега, докато държавата и бизнесът успеят да обучат свои кадри. Според Захариева един млад човек се интересува не само от заплащането, а и от условията за развитие.

Затова правителството ще продължи инициативите с позитивни примери от завърнали се хора, които са намерили своята позитивна реализация, каза още вицепремиерът.

Министърът на туризма Николина Ангелкова представи идеята за създаването на Център за квалификация и преквалификация на кадрите в туризма по примера на Португалия и Испания.

В дебата активно се влючи и бизнесът. Нередовното плащане на заплати и осигуровки е една от основните причини млади хора да напускат България, посочи проф. дтн инж. Николай Вълканов, председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“ АД и председател на Българската минно-геоложка камара. По думите му в България има добри условия и за работа, и за бизнес, но е нужно да се предложи адекватно заплащане. Ако тук се дават 1000 лева, то няма как да се задържи специалист, който ще взема 1000 евро в чужбина, каза Вълканов, набелязвайки четвъртата стъпка за справянето с кризата с кадри. „Бизнесът трябва да намери своето място в образованието. Не е лесно обаче да убедиш работодателя, че трябва да отдели средства“, допълни Вълканов. Според него безработицата в България е много ниска, неработещите са необразовани или неквалифицирани.

Представители на бизнеса разказаха за стажантските си програми, които правят заедно с училища, както и за добрите практики от местата, в които е въведено дуално обучение. Именно то бе посочено като петата мярка за справяне с кризата с кадри.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова обяви, че в София вече ще се обучават каменоделци, които след това ще се грижат за паметниците. Според нея общините са тези, които трябва да осъществят връзката бизнес - образование чрез заявка за специалности в професионалните гимназии и университетите. Тя даде пример със столичния авто- и електротранспорт, който има подписан договор с Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“. Фандъкова допълни, че за София вече отдавна не е въпрос просто да има работа, а да има висококачествени работни места. Столицата привличала все повече инвестиции, наличието на образовани хора било сериозен потенциал - те са над 50% от работещите.

Шефът на социалната комисия в парламента Хасан Адемов пък цитира ученик от столично училище. Момчето се обърнало към свой преподавател с думите: „В сферата на дигиталните технологии отказвам да ми преподавате по аналогов начин“.

Въпросът е в качеството на образованието и възможностите за реализация на пазара на труда. Именно от това зависи в какви професии ще бъдат реализирани сегашните ученици, за да получат добри доходи. А от добрите доходи зависи какви данъци ще се плащат и кои сфери да бъдат финансирани, обясни Хасан Адемов. Той беше категоричен, че не може да бъде написана глобална рецепта за регионалните проблеми.

 

Боян Томов, изпълнителен директор на „Медия икономика България“:

Трябват бързи решения в кризата с кадрите

Липсата на кадри е основен задържащ фактор за икономиката, който пречи на растежа, на производството, на износа, а от там – на стандарта на живот. Представителите на държавната власт трябва да се ангажират сериозно с темите, повдигнати от бизнеса, както и да намерят бързи решения.

Сп. „Икономика“ проведе анкета сред над 100 компании, членове на КРИБ, за да разберем какво вълнува бизнеса. Те изтъкнаха трите най-големи проблема:

1. Висшето и средното образование не са адекватни на нуждите на икономиката.

2. Практическото обучение във висшите и средните училища е недостатъчно.

3. Трудовото законодателство е остаряло, неефективно и пречи на бизнеса при наемането на хора.

Иван Вутов, изпълнителен директор на „Геотрейдинг“ АД:

Даваме стаж, а после и работа на младежи

Ръководството на КРИБ, а и индустриалната група „Геотехмин“, смятат, че бизнесът трябва да бъде партньор на държавата и да работим заедно, за да може средното и висшето образование да отговарят в по-голяма степен на нуждите на бизнеса – с повишаване на практическото обучение, с осигуряване на наставници от фирмите, с включване на представители на бизнеса в образователния процес, с разширяване на дуалното образование в страната и т.н. Всички ние знаем, че квалифицираните кадри не достигат.

От учебната 2018/2019 „Геотрейдинг“, заедно с други дружества от индустриалната група „Геотехмин“, ще бъде партньор по проект за дуално обучение на Аграрно-техническата професионална гимназия в град Златица. Компанията ще осигури практическото обучение на учениците по специалността „Автотранспортна техника“. Възнамеряваме не само да осигурим практическото обучение на децата, които изберат да учат тази специалност, а след това ще им осигурим работа. В гимназията учат 130 деца от Златица, Копривщица, Душанци, Чавдар, Мирково, Смолско и други населени места от региона. Взехме решение да участваме в проект за дуално обучение, за да подпомогнем гимназията да запази съществуването на специалността „Автотранспортна техника“ и осигурим занапред кадри за нашите дружества“.

 

Любомир Минчев, главен изпълнителен директор на „Телелинк“:

Конкурс за идеи на ученици и учители

Вероятно ще създадем конкурс за ученици и учители, които да направят програма. Тя трябва да върне децата, да им помогне да минат средното си образование.

Конкурсът ще е за идеи, най-добрата ще бъде наградена. Ще дадем възможност на институциите да преценят дали тези идеи могат да бъдат реализирани.



Радомир Чолаков, изпълнителен директор на „Каолин“:

И преподаватели да се преквалифицират

Дуалното образование е възможно само в големи икономически центрове, не е възможно да се случи в по-малки населени места, защото за него трябва да има бизнес. Изключение от това правят клъстерите. Много е важна квалификацията и преквалификацията на преподавателите в училищата. Няма как да създадем новото човешко качество на учениците, без да създадем новото човешко качество на преподавателите и това зависи от държавата.