Да се избавим от простотията, за да вървим напред

  • 18 декември 2018, 16:35
  • Автор Мария Димитрова
  • ЛЕГЕНДИ

Medium christo pimpirev antarktida

Проф. Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Роден е на 13 февруари 1953 г. От 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от Академичния съвет на учебното заведение. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс - на 8 януари 1988 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.

- Проф. Пимпирев, какви очаквания имате за 27-мата Национална антарктическа експедиция?

- Първата българска група логистици замина за полярната база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън през ноември, където започнаха работа по научната програма. Тази година за пръв път ще се работи по седем български национални проекта и те бяха оценени от една комисия от висококвалифицирани и хабилитирани преподаватели. Част от групата е и известният наш плувец Петър Стойчев, който направи рекорд на първия в историята плувен маратон на Антарктида с дължина 1000 метра. В момента базата функционира нормално, има водоснабдяване и топлина. Денят става все по-голям – почти няма нощ. На 22 декември е най-дългият ден в Антрактида и в Южното полукълбо. На 12 декември, след повече от 15-часов непрекъснат полет, за Ледения континент отпътува и втората група, състояща се от 8 души. В експедицията са включени двама преподаватели от Софийския университет – известният климатолог Георги Рачев, който ще работи от там по изготвяне на климатични прогнози във връзка с глобалните затопляния, другият – проф. Александър Сарафов, който е морфолог, ще изследва движението на ледниците, геоморфоложките процеси, отново свързани с климатичните промени. Най-младият участник в групата ще бъде д-р Росица Янева от Института по горите, която ще проучва замръзналата почва. Част от експедицията ще бъде и Мария Чернева – репортер, който ще документира научната работа на нашите антрактици на българската база. Към нас ще се присъединят и чуждестранни гости - монголският изследовател и бивш посланик на Монголия в България проф. д-р Лхамсурен Дугержав, който ще се включи в петата за него експедиция в българската база. Както и ректорът на университета в Никозия – проф. Константинос Христофидес, който всъщност ще бъде и първият кипърски гражданин, който ще стъпи на Антарктида. Към групата ще се включат и двама колумбийски учени – едната ще изследва движението на ледниците с дрон, а другата – поведението на китовете и делфините в българския залив. Учените ще останат целия януари, логистите ще са там до края на експедицията през март. България е страна, която дава възможност на други държави от Европейския съюз, които едва прохождат в полярните изследвания, да работят в нашата база.

- Какво трябва да знаят учените, които за първи път стъпват на Ледения континент? Какво да очакват и какви съвети бихте им дали?

- Трябва да очакват една среда и природа, която е изключително красива и дива. Но и много враждебна. Тук са най-суровите условия за работа и живот на земята. На Антарктида е измерена най-ниската температура, каквато е и температурата на Марс. Учените трябва да имат много добра подготвка за работа в изключително сурови зимни условия още от България. Освен това се работи в едно затворено общество, хората се знаят и ако някой не ти харесва – няма възможност да си тръгнеш.

Трябва да има една търпимост и колегиалност между хората. Там е един друг свят - свят, в който каквото си занесем, това ядем. С хората, с които сме отишли – с тях общуваме. Ние сме много далеч от цивилизования населен свят... Но е много приятно, защото се връщаме към ценности, които сме позабравили в нашия забързан XXI век. Нямаме мобилни телефони – когато отидеш в Антарктида може да го хвърлиш спокойно, той не ти върши никаква работа. Човек общува много добре с околните и без СМС-и, Гугъл, Фейсбук... Четем книги, свирим на китара, пеем... Неща, които все по-малко правим в нашия свят.

- Бихте ли сравнили чувството при първото ви стъпване на Антарктида и сега – 30 години по-късно?

- Има огромна разлика между първото стъпване преди 30 години, когато Антарктида все още не беше така населена както сега и не толкова покрита с технически нововъведения. Усещането е несравнимо да се докоснеш до един девствен друг свят, все едно си на друга планета. Само когато видиш тромавите, поклащащи се пингвини по брега, как скачат във водата един след друг или се пързалят по ледените склонове за забавление... Като видиш планинските върхове, които изскачат от самото море и знаеш, че на много места твоят крак е първият човешки, който стъпва. Усещането е неописуемо. Сега аз се чувствам на Антарктида като вкъщи. Отивам на българската база, която съм градил лично с моите колеги, които 30 години се стремим България да бъде антарктическа нация. От два фургона – сега имаме цяло селище с православен параклис, пощенска станция, четири обитаеми къщи. Едно изолирано общество, едно малко населено място на 13 хил. км от България.

- Как посрещате коледните празници и Нова година на 13 хил.км от родината, далеч от семейството?

- На Антарктида също се чувстваме като семейство. Всички там сме много близки, тъй като трудностите ни сближават. Тези, които остават в България, ни липсват, но въпреки това честваме празниците точно както у дома – с всичките традиции, които имаме – питката с парата на Бъдни вечер, постните ястия... По нищо не се отличаваме. Радвам се да посрещам празниците на Антарктида, защото избягваш от суетата. Тълпи по улиците, опашки по магазините, блъсканици в моловете, в много случаи се купуват подаръци само от куртоазия... На Антарктида това го няма.

Правиш така, че всичко да бъде чудесно. Човешките отношения са поставени на пиедестал, завистта почти отсъства, мръсните номера също... хората си помагат и общуват нормално. Неслучайно вече 30 години съм всяка година на Антарктида.

- Антарктида е пълна с мистерии, безброй легенди и митове будят любопитството на хора от цял свят. База на Хитлер, извънземно население, ледени пирамиди като в Египет са само част от тези чудеса. Вярвате ли в тези истории и попадали ли сте на някакво необяснимо явление?

- Човек винаги търси нещо любопитно, нещо, което да е екстравагантно. Тъй като Антарктида е най-далечният и неизследван континент, който крие много тайни – винаги е осеян с най-различни митове и легенди. Все пак аз съм учен, професор по естествени науки, така че ми е пределно ясно, че не съществува секретна база от времето на Третия райх. Но има и необясними неща като сънищата, при които сънуваш починали близки хора, които сякаш стоят до теб. Има и езера със сладка вода под 5 км лед, в които евентуално има живот на над 1 млн. години. Този континент има много какво да даде за бъдещето и просперитета на човечеството. Има загадки, които трябва да се открият, но се сблъскваш със суровата природа – това е друга планета.

- Кое е най-голямото предизвикателство, с което трябва да се справите в ледената пустош? Как се справяте със смразяващите температури, набавянето на храна, отоплението?

- Студът не е фактор. Вече има такива платове, дрехи, с които може да издържиш на огромен студ. Психологическата съвместимост е най-важна, тъй като това е едно затворено общество и ако не се впишеш в него, ще се отрази на цялата работа. Моят опит в толкова експедиции е, че интелигентните хора добре понасят тази изолираност. Човек винаги има вътрешни сили, с които да я преодолее. Докато, ако човекът е по-прост - той изключва и създава проблеми на околните. Отрицателните качества веднага изпъкват.

- Вие сте първият българин, развял трибагреника ни на Южния полюс и участник в Първата национална антарктическа експедиция през далечната 1987 г. Човек, от който може да вземем пример и да научим много. В какво българите могат да бъдат най-добри?

- Българите показваме, че можем да работим абсолютно като равни с великите нации. Работим с учени от цял свят – САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея и т.н. Въпреки че нашата база е бедничка, нямаме оборудване, нямаме собствен транспорт до нея... всички ни уважават. Ние сме единствената полярна нация от Балканския полуостров, от която взимат пример.

Оптимист съм, че българите можем да вървим напред. След като сме го направили в Антарктида, ще го направим и в България. Но трябва да се избавим от простотията, която малко повече властва в родината ни.

- Българският плувец Петър Стойчев направи историческа победа на маратона в Антарктида. Допита ли се той до вас преди състезанието, посъветвахте ли го нещо?

- Винаги съм уважавал Петър Стойчев. Освен това аз също съм бил плувец, състезател по плуване и имам много приятели плувци. Той в действителност е най-големият плувец. Преди да замине, специално ми се обади, видяхме се няколко пъти, бяхме на обяд заедно и обсъдихме какви са условията. Най-интересното беше, че не се интересуваше толкова от температурата и ледените блокове, колкото от хищниците. Преди 10 години имаше случай, когато леопардов тюлен изяде британска леководолазка. „Аз къде съм тръгнал? Ще се откажа?“, ми каза Петър Стойчев. „Не, няма да се отказваш“, му отвърнах аз. Обясних му, че плувците ще вдигнат такъв шум, че всички леопардови тюлени ще избягат. Има хищници, но най-опасното е тази студена вода и тези ледени блокове, които режат повече от най-острия нож. Знам какво е усещането, тъй като на Йордановден съм влизал във водите, но издържаш 1-2 минути и веднага бягаш навън. Докато той плува 20 минути и неговото име ще остане завинаги в спорта на Антарктида. Това е наистина голямо постижение за България. Което още веднъж доказва, че българинът може да побеждава. Както ние доказахме, че можем да работим наравно с учените от другите държави, така и Петър Стойчев доказа, че може да побеждава спортистите на другите държави. Вярвам в младите – те четат, по-голямата част имат пряк контакт с другите страни, имат много информация, така че те ще ни поведат напред. Не бива да гледаме в миналото – то само ще ни дърпа назад.