Ох! Боли! Сред природата

  • 19 юни 2018, 14:13
  • Автор Михаела Благоева
  • ЗДРАВЕ

Medium  d0 ba d1 8a d1 80 d0 bb d0 b5 d0 b6

Разходките сред природата са чудесен начин да се порадваме на слънцето през лятото. Когато сме навън обаче, трябва да сме нащрек и да внимаваме за ухапвания от кърлежи, насекоми и дори змии. Ето на кои гадини можем да станем жертва и какво включват спешните мерки:

Не вадете кърлежа сами, а отивайте в спешното

За да се предпазим от ухапване от кърлеж или насекомо, най-добре е да се защитим като използваме различни репеленти. В аптеките се продава голямо разнообразие от тях. След всяко едно излизане е хубаво да се оглеждаме самите ние, както и децата, за забити насекоми. Местата от тялото, върху които трябва да се търсят кърлежи, са коремът, слабините, подмишниците, окосмената част на главата, под гънката зад коляното. Кърлежите са изключително опасни за човешкото здраве, тъй като са преносители на редица заболявания, сред които най-опасни са кърлежовите енцефалити, Лаймската болест и Ку-треската. Ако все пак ви се случи да сте ухапан от кърлеж, най-ефикасният начин е възможно най-бързо да отидете на лекар, за да ви бъде изваден професионално и да сте прегледан от специалист. Не се препоръчва да правите опити да извадите кърлежа сами. Има практика, останала от миналото и предавана от уста на уста, че при ухапване от кърлеж трябва да се намаже мястото с някаква мазнина, да се изчака няколко часа и след това да се хване кърлежа и завъртайки го обратно на часовниковата стрелка, да се извади. Не правете никога това сами у дома, защото е погрешно. Изчакването на тези няколко часа след ухапването е допълнително даване на възможност за заразяване. В никакъв случай не бива да се чака щом открием кърлежа, а опитите да го вадим сами са много рисковани. Бързото премахване на кърлежа е важно, защото колкото по-кратко е престоял впит в кожата, толкова по-малка е вероятността да се пренесе зараза. Колкото и безобидно да изглежда, едно премахване на кърлеж с голи ръце може да доведе до големи усложнения, тъй като често дори и тялото да се премахне, ако това стане по неправилен начин, то главата може да остане в организма и да развие инфекция.

Ухапването от кърлеж е безболезнено и поради тази причина може да остане незабелязано.

Увреждането, което причинява кърлежът, не се дължи на ухапването, а на токсините и секретите, които той отделя, както и на микроорганизмите, предавани чрез слюнката.

Необходимо е да се избягват тревисти или горски местности, особено ако за тях се знае, че са обитавани от кърлежи. При разходка сред природата всички трябва да бъдат облечени в по-светли дрехи, защото кърлежът се забелязва по-лесно, панталоните трябва да бъдат дълги.

Мажете със

скилидка чесън

раната от оса

Освен кърлежите в разгара на лятото се появяват и осите, пчелите и стършелите. Жилeщите насекоми могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми. Ужилването им е особено опасно за малките деца и за алергичните към тяхната отрова.

Отровата при ужилване от пчела или оса причинява локално изразен оток, болка и зачервяване, които могат да отминат самостоятелно до няколко часа. Хората, които имат алергия към токсините, съдържащите се в секрета от оси и пчели, могат да получат по-изразена алергична реакция с по-голям оток от стандартния. При ухапване от оса, пчела или стършел трябва да се вземат мерки веднага и да се потърси лекарска помощ. Ухапването от оса може да причини алергичен шок. При ухапване нараненото място е най-добре да се натърка със скилидка чесън. Препоръчва се да се вземе веднага алергозан или хидрокортизон, за да се избегне алергичен шок.

Ухапването от змия не е страшно,

ако сме я

разпознали

На слънцето обичаме да се припичаме не само ние, но и змиите. Ухапването от змия е плашещо, въпреки че повечето змии не причиняват трайни увреждания. Децата са по-леки на тегло и са по-чувствителни към змийската отрова, отколкото възрастните. Ако ухапването е много болезнено, крайникът се подува силно и кожата променя цвета си, вероятно змията е отровна. Змийската отрова обикновено съдържа вещества, които разграждат клетките (и тези на кръвта) и влияят на сърцето или нервите. Понякога има вещества в отровата, които понижават кръвното налягане. Налице е антидот за някои ухапвания от змия, който се съхранява в центровете за контрол на отравянията и в терариумите на зоологическите градини. Ако сте в район, населен от змии, уверете се, че знаете как да се свържете бързо с центъра за контрол на отравянията.

Сред най-разпространените опасни змии у нас е пепелянката. Среща се в ниските части, по полето и дори в населени места, особено при изоставени сгради, където лови мишки. Друг опасен вид е усойницата, която се среща по високите части в планината. Дори някой от тези два вида да ви ухапе обаче, не е чак толкова страшно. При ухапване е редно да се потърси здравно заведение, където да се вземат съответните мерки. Най-добре е, ако сме успели да разпознаем каква змия ни е ухапала, за да кажем на лекаря отровна ли е тя, или не. Защото, ако е отровна - се поставя серум, а ако не е - не се слага серум, тъй като понякога противозмийският серум е доста по-опасен за човека от самата отрова на змията.

Инфекцията е

по-страшна от белега от нападение на куче

Друга опасност, която ни дебне при разходка навън, е ухапването от куче. Повечето хора се притесняват за външния вид на раната и дали ще остане белег, но специалистите знаят, че най-важно е да бъде предотвратено инфектиране на раната, което може значително да влоши състоянието на ухапания. Основното притеснение остава дали кучето е заразено с бяс и дали е ясен имунизационният му статус. В повечето случаи се предприема имунизация на ухапания човек срещу вируса на бяс, за да се предпази от възможните фатални усложнения на тази инфекция.

Най-честото усложнение при ухапване е бактериалното заразяване на мястото. Слюнката на животните съдържа хиляди бактерии, някои от които могат да причинят инфекция. В по-редки случаи инфектирането на рани от ухапване от куче могат да доведат и до още по-сериозни усложнения, като например сепсис, менингит, ендокардит. Първата помощ включва обработка на раната - измиване с вода и сапун, а при по-голяма рана - йодиране. Поставянето на ваксина (тетаничен анатоксин) предотвратява възможността за развитие на тетанус. При най-малко съмнение, че ухапването е предизвикано от бясно куче, пострадалият се изпраща в специализиран център, където се поставя противобясна ваксина.