„OzonA“ в Ротондата

  • 19 юни 2018, 13:37
  • Автор Дарина Михалева
  • ИЗЛОЖБА

Medium desi borisova

Фотоизложбата „OzonA в Ротондата“ беше разположена в гаровия площад „Ротондата” пред Централна гара от 28 май до 16 юни 2018 г. В нея се включиха десет автори с по две творби като представиха своя поглед към „белите дробове“ на София. Представяме ви част от фотоизложбата, като ще можете да я проследите цялата във всеки наш брой до месец октомври.

Борисовата градина, зеленият стогодишен оазис

София има един от най-старите паркове на Балканския полуостров. Стогодишната градина е любимо място за разходки, за спорт и отдих на столичани. Животът й започва от една пипиниера - разсадник за фиданки и храсти до огромния парк, който представлява в момента. Борисовата градина. Сега тя е символ на зеления град, а през 1882 г. е просто градска мера, в която се пасе добитък. След Освобождението на този терен войсковите части на Софийския гарнизон провеждат ученията си.

Снимка: Десислава Кулелиева

На заседание през март 1882 г. Съветът на градското общинско управление одобрява идеята на кмета Иван Хаджиенов пипиниерата да се развие в парк. След няколкомесечно щателно проучване Хаджиенов намира подходящия човек за реализиране на плана си – градинаря на румънския кралски двор – швейцареца Даниел Неф, който изработва и първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене.

Снимка: Веселин Боришев

Първоначално са засадени 10 000 фиданки, а през 1884 г., когато посадъчният материал става годен за работа, Неф засажда с любимите си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и поставя входа откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хил. кв. м. По това време е направено и езеро с риби и патици.

Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през 1888 г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. През 1892 г. започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет, завършена през 1894 г. На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. Голямото езеро до входа през 1899 г. получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.

Снимка: Десислава Кулелиева

Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903 г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак“, на ловджийското „Сокол“ и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 декара. През 1922 г. в местността Пустинята е отпуснато място от около 60 декара за изграждането на колодрум на Българския народен спортен съюз и на Първо Българско колоездачно дружество. Мястото е отстъпено безплатно за ползване за срок от 15 години. Управата на софийското колоездачно дружество се амбицирала да построи колодрум по случай балканиадата през 1931 г. Столицата се сдобива с колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от по-напредналите държави в Европа. През 1924 г. общината предоставя място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион. Той е построен с доброволен труд и е завършен през 1926 г.

През втората половина на XX век в Борисовата градина са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенис кортове, паметници, конна база.

Разкошът на парк „Врана“

Пейзажи, рисувани не с бои, а със самата природа. Това е парк „Врана“. Само на 11 км от центъра на София на почти 1000 дка се е ширнала уникалната градина, създадена от Фердинанд през 1900 година. Той е образец на ботаническото изкуство от първата половина на ХХ век.

Преди Освобождението „Врана“ е чифлик на управителя на София Осман паша. Той го нарекъл „Чардаклията“. Каменните стени, които ограждали имота, били съградени от майстори от Дебърско. Тогава е имало конюшня, магерница, хамбари и воденици. След Освобождението, хаджи Боне Петров купува част от чифлика. От него пък имението става притежание на Фердинант, който е страстен любител на ботаниката и орнитологията. Тъкмо заради интереса към птиците, чифликът е наречен „Врана“. Той решил да го кръсти на първата птица, кацнала в имота.

Снимка: Десислава Кулелиева

Светила в ботаниката положили началото на парка, изграждайки части от него като пейзажи. Пръв оставил своя „автограф“ французинът Жюл Лошо, директор на царските градини в София от 1897 г. до 1908 г. През 1900 г. първия алпинеум построил австриецът Йохан Келерер. Особено впечатляващи в него били едроцветните орхидеи, донесени от Централните Родопи. По-късно австриецът изградил алпинеуми около двореца и алпинеума „Далем“ край езерото. След време били изградени и оранжерии. Любопитно е това, че в парка е имало и зоологическа градина. В нея дори живял слон, който бил използван и за работа в полето.

Дворецът „Врана“ е построен през 1909-1912 г. по проект на един от най-известните български архитекти Никола Лазаров. В облика му са преплетени елементи на византийска и възрожденско-манастирска архитектура, с влияние на френски класицизъм и сецесион. След неговото построяване започва и изграждането на парка, дело на Антон Краус.

През 1992 г. парк „Врана“ е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение и за защитена територия. В момента територията е обявена за парк-музей. В него могат да се видят 821 дървесни, храстови и тревисти вида. На територията на парка живеят и над 100 вида птици, катерици, лисици, язовци, зайци, диви котки и сърнички. От 1998 г. „Врана“ е собственост на царското семейство, което дарява парка на Столична община през 2001 г.

На 8 юни 2013 г. градският рай – парк „Врана“, отвори врати за посетители.

Проект „OzonA в Ротондата“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2018 от Сдружение „Евро Адванс“, в партньорство с район „Сердика“