Selovoditel е в помощ на предприемчивите кметове

  • 27 ноември 2018, 14:04
  • Автор Мария Димитрова
  • БЛИЦ

Medium img 4176

Андрей Новаков е евродепутат от ЕНП/ГЕРБ и най-младият член на Европейския парламент. Зам.-координатор на комисията по регионално развитие и главен преговарящ по кохезионната политика на ЕС след 2020 г. Сред приоритетите му на работа са също така младежката безработица и младежката мобилност, предприемачеството и транспортът.

- Г -н Новаков, каква е целта на първата българска социална мрежа за села и градове – Selovoditel?

- Преди да стана заместник-координатор в комисията по регионално развитие прекарах детството си на село, израснах на село. И съм възпитан в любов към малките населени места и природата. Запазил съм в съзнанието си идиличната картина на българското село, а днес виждаме настъпилите промени в много кътчета в страната. Това много ме натъжава. Вероятно както повечето хора в България - когато свързваш най-добрия период от живота си с някое място, което виждаш, че се обезлюдява и че е лишено от живота, с който си го спомняш - нещо ти трепва. Така се случи и с мен. За съжаление това е подплатено със статистика, която всеки може да види. Това не е изцяло български проблем, а проблем, с който се бори цяла Европа. Това беше причината да стартирам тази инициатива и да започнем да работим с по-модерно решение, за да се справим с този проблем. Такава платформа няма никъде в Европа. Платформа, която е насочена към хората, които искат да избягат от големия град и търсят възможности в селата - за бизнес, живот, туризъм, ваканция. Оттук насетне щафетата е в хората, които би трябвало да я припознаят. Така както всеки един човек представя себе си в най-добрата светлина в социалните мрежи - така да се случи и с българското село в първата платформа за градове и села „Селоводител“.

- Много от българските села са обезлюдени, с изоставени и рушащи се сгради, без живот в тях. Кметовете на селата нямат бюджети за промяна. Мислите ли, че е реалистично да обърнете тази тенденция?

- Давам си сметка, че това не е единственото и окончателно решение, но е едно от тях. Една малка крачка в тази посока. И пет човека до края на годината, които благодарение на платформата са отишли на село, похарчили са някой лев там, останали са събота и неделя или са решили да преместят бизнеса си - считам, че това ще означава, че сме се справили. Съвсем наскоро се сблъсках с един пример. До този момент много ми тежеше тази статистика - картината, която виждам. Запознах се с човек, който е решил да смени Лондон със село Новград, община Ценово (Русенско). Разкрил е сладкарски цех, три работни места и се е преместил да живее там. Има такива примери и аз предпочитам да се фокусираме върху тях, да ги подкрепяме и да търсим как да ги умножаваме. Не съм патологичен оптимист по темата, но смятам, че е време да се хванем за ръце и да започнем да променяме тази статистика. Ако започнем сега, шансовете да обърнем тенденцията са доста по-големи.

- В голяма част от селата основен проблем е битовата престъпност, което е и една от причините хората да бягат към големите градове. Как може да се промени това, ще върне ли „Селоводител“ младите хора в малките населени места?

- През последните години беше обърнато внимание на проблема с битовата престъпност и с работата на полицията. Ще припомня няколко неща: всички патрулни автомобили на полицията получиха безлимитно гориво, така че да обходят своите райони. Във всяко село има полицай, постоянно се обновява техниката и се увеличава бюджетът на органите на реда, така че този проблем да бъде адресиран. Гледайки статистиката, процентът на битовата престъпност спада, в това число и в малките населени места. Не мисля, че случаите, в които възрастни хора са били обект на такива престъпления, могат да бъдат отнесени към всички села. А там, където има концентрация на такива проблеми, се надявам полицията да засили още повече мерките, така че този проблем да бъде окончателно изкоренен. Не смятам, че това е причина, заради която да обърнем гръб на българското село. По-скоро е още една от задачите, които трябва да намерят своето решение.

- Защо е важно всяко българско село да има профил в платформата?

- Едва ли някога ще можем да върнем облика на абсолютно всички села в страната. Но има такива, в които е задължително да покажем техните предимства. Има села, които е недопустимо да тънат в забрава, при положение, че в тях се намират църкви на 200 години. Те могат да бъдат интерес за много хора и от чужбина, които да посетят това населено място и да подкрепят местната икономика. Има други, в които ще видим разруха, стари сгради от ТКЗС и т.н. Но има хора, които ще видят именно в тези сгради потенциал да преместят бизнеса си там. Има такива, за които е напълно възможно да работиш от вкъщи, от компютъра. И много от тях предпочитат да избягат от шумотевицата на големия град, трафика, задръстванията и да се преместят на по-спокойно и тихо място. „Селоводител“ е насочена и за тези хора - едно възможно решение как по-лесно да се ориентират. Рекламираме платформата и на английски език, така че ако някой е решил България да бъде неговият втори дом, също да намери полезна информация къде да се насочи. Нека да не подхождаме толкова амбициозно всяко едно от тези 5307 села да има профил в платформата. Но нека направим профила на всяко от тях така, че да има какво да покаже пред Европа и целия свят.

- Бизнесът се задъхва от липсата на кадри. Хората се насочват към градовете, за да търсят реализация и добро заплащане. Как ще мотивирате хората да изберат селото пред града?

- Времето, в което можеше да накараш някого да живее някъде - отмина. Сега единствено говорим за мотивиране и представяне на възможности. И в момента има предимства - има региони, в които имаш преференциално финансиране от европейските фондове, ако развиеш своя бизнес в Северозападна България или малко населено място с висока безработица. Съществуват такива стимулиращи бизнес програми. Има и други предимства - цената на земята или сградите, в които би инвестирал, ще са далеч по-ниски. Има програми, частично финансирани от ЕС, благодарение на които можеш да осигуриш транспорт до работното място на хора, които живеят извън него. И в Европа често можеш да видиш модела, в който хората, които живеят в малки населени места, пътуват ежедневно до работа.

- Вие бихте ли заживял със семейството си на село? Какво село бихте избрал?

- Не само бих живял, както вече споменах, съм прекарал огромна част от живота си на село. В момента във всяка свободна минута аз и семейството ми прекарваме сред природата. Посещавам редовно и родната ми къща в село Момина клисура. В момента работата ми е свързана с много пътувания и ми е трудно да кажа дори „къде живея“. Бих живял в населено място, в което има много история - защо не и родното ми. Това винаги ще бъде опция за мен.

- Кой и как може да създаде профил в платформата?

- Всеки човек - кметът на селото, служител на администрацията, турист. Необходимо е да се попълни кратък въпросник, който засяга най-определящите условия за едно населено място, и да се качат авторски снимки. До няколко часа профилът ще бъде активиран и достъпен до всички в платформата. Може да създадем профил на село, което ни е направило впечатление, имаме специално отношение, минавали сме оттам. Това е и прекрасен повод за предприемчивите кметове да рекламират населените места, които управляват.

- За четвърта поредна година сте определен за един от преговарящите по бюджета за 2019 г. на ЕС. Кои ще са основните приоритети за хората и регионите догодина?

- Бюджетът за 2019 г. възлиза на 166 млрд. евро. В моите очи това не са 166 млрд. на надеждите, а 166 млрд. на действията - на конкретни проекти, изпълними, които променят живота на хората.

44 млрд. ще отидат за градовете, селата и хората през инвестиционните фондове на съюза. 11 млрд. за наука и иновации, почти 3,5 млрд. за студентите и повече от 2.5 млрд. за нови пътища и жп линии.

- Заедно с българските евродепутати Емил Радев и Филиз Хюсменова предложихте да се въведат минимални стандарти за храните в ЕС. Кога това ще стане факт?

- Пилотният проект, който предложихме с колегите, възлизащ на 1,3 млн. евро, засяга не само хранителните продукти, но и тези, които се предлагат в търговската мрежа като цяло - перилни препарати, козметика, бебешки храни, текстил. Това е едно от първите конкретни измерими действия, които бяха предприети по темата. И един европейски проблем получи отчасти българско решение, след като програмата ни не само беше одобрена, но и финансирана. Оттук насетне очаквам в началото на 2019 г. ЕК да се задвижи в изпълнението на този проект, след като ЕП само преди няколко дни потвърди този бюджет. Остава да се създаде възможност потребителските организации чрез този бюджет и кандидатстване за безвъзмездно финансиране да повишат своя капацитет, закупувайки оборудване, провеждайки тестове на терен, организиращи информационни кампании за потребителските права на хората и повишаване на сътрудничеството между отделните държави.

- Предстоят избори за нов Европарламент през май догодина. Европа никога не е била толкова разединена от създаването на ЕС заради чиновническа бюрокрация, кризата с бежанците, Великобритания и Брекзит и др. Какви трябва да бъдат евродепутатите в следващия ЕП и кои са големите предизвикателства пред тях?

- И в този, и в следващия ЕП депутатите трябва да бъдат повече от всякога визионери и да говорят на достъпен език, за да бъдат по-близо до хората. Често политиките на европейските институции излизат сложни, объркани, а нашата работа е да ставаме по-добри, да приобщаваме хората и те да се чувстват, че принадлежат на тази европейска общност каквато всъщност е реалността. Това не е лесна мисия, но вярвам, че ще се случи. Чрез опростяване на всички правила - от правилата и процедурите за кандидатстване и получаване на европейско финансиране до самото съдържание на официалните документи и регламенти на ЕС. Всеки документ, който приемаме в ЕС, трябва да е лесен за четене като вестник, така че никой да не се чувства, така че този регламент да е написан на чужд за него език.