Трябват тесни специалисти, не енциклопедични познания

  • 19 юни 2018, 13:30
  • Автор Антоанета Петева
  • ИНТЕРВЮ

Medium %d0%95%d0%b2%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8 %d0%98%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2

- Г-н Иванов, какви са краткосрочните и дългосрочните прогнози за пазара на труда в България? Кои са секторите, които са най-засегнати от кризата с липсата на кадри?

- Кракосрочните прогнози са (и ние сме главните виновници), че икономиката ще върви добре, ще се развива с по-бързи темпове от предвижданото от Еврокомисията, Световната банка и МВФ. Износът рязко нараства за първото тримесечие. Това са резултати благодарение и на дейността на КРИБ. Почти всички наши компании са експортно ориентирани. Нашата прогноза е, че икономиката върви нагоре и ние се гордеем с това. В дългосрочен план имаме ефекта на глобализацията, виждаме какво става с нашите американски партньори. Ако една търговска война стане факт, и ние ще бъдем засегнати, защото не сме преки износители на експортни стоки за САЩ, но сме обвързани във веригата като поддоставчици и бихме имали проблеми. В дългосрочен план виждам сътресения, ако търговската война стане факт. Виждаме приливите и отливите на американския президент. Той е единственият в света, който може да започне война, без да пита Конгреса, да я води безкрай, а не може да подпише мирен договор. Така че е много трудно да предскажем какво точно той би решил. Може би ще бъдем в състояние да отговорим, когато минат междинните избори в САЩ. Ако Конгресът промени ориентацията си, тогава вече можем да говорим за някаква логика. Но ако остане сегашното статукво, може да има проблеми.

- Това по отношение на икономиката. А на пазара на труда?

- И на пазара на труда. Всичко това е част от икономиката. В случая имаме растеж, търсим работна ръка. За някои нулевата безработица е положителна, но за икономистите като мен това не е положително. Трябва да има една здравословна безработица от порадъка на 4-5%, за да има конкуренция на пазара на труда.

- Безработицата в момента не е ли толкова?

- Тя е толкова, но не е толкова. Цифрите подвеждат. В тази цифра влизат хората, останали без работа. Но дефиницията за безработен е „Лице, останало временно без работа, но търси активно“. Тук е разковничето. Нашата цифра включва и тези хора, които са дългосрочно безработни, които и не търсят работа. Те са на социални помощи, взимат 200 лева от държавата, взимат още толкова от мама и татко и така живеят сравнително нелошо. Те са около 2%. Като махнем тях, безработицата става около 2%, а здравословните нива са 4-6%. Нагоре е лошо, надолу също е лошо.

- На националната конференция „Образование и труд - локални проблеми, глобални решения“ бяха изказани различни тези защо младите не искат да работят - от липсата на адекватно заплащане до липсата на желание. Какво мотивира хората, според вас?

- Има хора, които си казват: „Докато мама ми дава 500 лева на месец, никога няма да си търся работа“. За тези 500 лева, както каза вицепремиерът Томислав Дончев, едно такова момче има телефон, има пари да се появява един път на ден в някое кафене. Тате носи, мама меси и в общи линии това е прослойка, която не си търси работа. Мотивацията на другите хора е достойно заплащане, адекватно на условията, но не по-малко от някакъв психологически минимум. В момента икономиката може да си позволи заплати, колкото са средните за страната. В София и големите градове, разбира се, заплащането е доста по-високо. Демотивацията на доскоро мотивираните включва да чакаш някой да ти дойде на вратата и да ти предложи 3000 лева, да протестираш и др. Тези хора обаче трябва да осъзнаят, че икономиката има някакъв праг, не можем да мечтаем за 3000 евро средна заплата днес, защото икономиката не може да си го позволи и да плати тези пари. Ако започнем да даваме тези заплати, след 6 месеца няма да има нито растеж, нито икономика. Адекватни са днешните заплати. И това трябва да мотивира разумните, да знаят какво могат да получат и да го получат. В Германия например заплатата е разписана за 4 години напред и не може да се мръдне нито надолу, нито нагоре. Долу горе това трябва да се получи и тук.

- Кои са секторите, които са най-засегнати от липсата на кадри? Каква е рецептата за решаване на проблема? КРИБ работи съвместно с общините по места. Има диалог и с правителството. Реално промени се случват много бавно. Къде грешат всички?

- Почти няма сектор, който да не е потърпевш. Не говорим само за квалифицирани кадри, но и за мениджъри. Внасяме мениджъри от чужбина, защото тук в компаниите, членове на КРИБ, се плащат световни заплати. Но ние имаме преимуществото на данъчно-осигурителната система, тъй като 5000 евро тук и в Германия например са различни. В Германия след всички данъци и удръжки от тези пари за гражданина остават 1500 евро. Тук 5000 евро са 4500 евро. България е притегателно място за мениджъри от чужбина. Проблемът са неквалифицираната и нискоквалифицираната работна ръка. Въпросът е да внесем такава работна ръка, за да запълним нишите, докато ние си произведем собствен ресурс - обучим ги, убедим ги, че тук ще живеят по-добре, отколкото да метат улиците в Испания например. Всеки труд е достоен.

Преди години САЩ изсмукваха мозъците на Европа като им предлагаха по-високи заплати. Хората не живееха добре там, но си казваха: „Как да се върна, като получавам тези пари“. Германия какво прави - изсмуква нашите. Сега ние трябва да внесем работници.

Във Враца имаме крещящ пример - кметът поиска да се намалят паралелки в гимназии и да се увеличат тези, които са свързани с производствен процес. Ние го подкрепихме, но майки скочиха, че искат децата им да учат в гимназии и да заминат за чужбина, защото във Враца се живее лошо. Но от това страда индустрията. И МОН подкрепи исканията на майките. Ако една майка се замисли, един кофражист, един зидаромазач например, получава в пъти повече отколкото безработен мениджър или филолог. Да, престижно е, но не е търсен. В същото време се дават луди пари за майстори, които например да строят къщи. Истината е, че среден техник получава повече пари, отколкото висшист. Това трябва да разберем - няма срамна работа.

- Кой е най-работещият модел в света?

- Най-работещият модел в света е американският. Няма кодекс на труда, има свободно договаряне. Тези, извън пазара на труда, търсят начини да се квалифицират и да се върнат като наемни работници. Другите търсят варианти да започнат собствен бизнес. В част от държавите в Европа младите търсят вариант да започнат или държавна, или общинска работа. И тя им е доживот. В Италия е поколението на 600-те евра - стига до това ниво и повече не иска. В Америка битката е да бъдеш пръв, да бъдеш успял и да бъдеш богат и системата го поощрява.

- Говорим и за качествено образование. Кой трябва да инвестира в него - родителят, работникът, работодателят или всички по равно?

- Родителят един път е финансирал през данъците, които плаща. От родителя не трябва да чакаме повече. Лоша е системата, която разчита на родителя и на частните уроци. Образователната система от мое време беше енциклопедична. Съвременният свят няма нужда от тези познания. Има google, учебници, справочници, за да може човек да разбере, каквото му е нужно. Съвременният свят се базира на много тясната специализация. Учителят трябва да научи ученика да мисли. Какво е това образование, което се контролира от инспекторат? Какво е това - комендантство от времето на Макаренко - контролира, но не образова!

На студенти плащахме пет години стипендии, намерихме им стаж в Германия и те се върнаха да работят тук. Така се задържат младите! Като се помага не на всички, а на добрите, кадърните. Това правим и в момента в партньорство с университети.