Конете ни учат на търпение и как да печелим доверие

  • 23 февруари 2018, 13:49
  • Default profile Автор Антоанета Петева
%d0%99%d0%be%d0%bd%d0%ba%d0%b0 %d0%9c%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b0 5

Йонка Максимова е сред бившите ни шампиони по конна езда. В спортната си кариера има големи постижения на републикански и международни турнири в страната и чужбина. Собственик е на конната база край Нова Загора, където от години посреща гости и им показва тънкостите на ездата и общуването с аристократичните животни. Прави и безплатни курсове за деца с церебрална парализа. В навечерието на Тодоровден Kmeta.bg разговаря с Йонка Максимова за традициите на празника, за общуването с животните и как хората се променят покрай досега си с големите животни. 

- Г-жо Максимова, какви са традициите и поверията на Тодоровден, които Вие спазвате ?

- Няма собственик на кон, управител на конюшня или любител на конете, който да не очаква този празник с трепет. Това е денят след дългата зима, в който всеки горд стопанин иска да покаже новото си поколение коне, готови за стопанска работа или за спорт. След дните на зимна подготовка, това е моментът за начало на по-активна работа. През зимата темпото е по-забавено, натоварването е по-малко и за предпочитане са заниманията в закрит манеж. Иначе конете обожават зимата. Няма по-добро удоволствие за техните сухожилия копитата им да са в снега и да галопират на воля в снежните дни. Всяка конна база сега се готви за участие в кушии (надбягвания) - любителски и професионални турнири, било то в дисциплината "прескачане на препятствия" или "надпрепускане". Това е Парадът на конете. Сега е времето да се види кой как е гледал конете си и как се е грижил за тях, как са тренирани през зимния сезон. В основата на всичко, разбира се, стои традицията. Аз лично съм закърмена потомствено с отглеждането на коне от моя баща, а той - от неговия и т. н. За моята фамилия и нашата конна база празникът Тодоровден е може би най-важният в годината.

Защото семейният бизнес, професионалното ми развитие и ежедневието ни са свързани с конете. Това е денят, в който ще ми се обадят десетки, стотици хора да ме поздравят, да пожелаят здраве на мен и конете. Откакто се помня, денят е много специален. Спазваме всички обичаи и традиции типични за района, свързани с празника, предадени от дедите ни. С моята майка, а днес вече и с моя 8-годишен син Станислав ще станем много по–рано от обичайното. Ще влезем в конюшнята, както винаги, с подзрав към конете, на които ние говорим, като на хора и ще ги почистим всичките. Ще сплетем всички гриви на конете по-празнично отвсякога, ще лъснем копита и ботуши, ще сложим нови юздечки, ще поставим най-гиздавата конна амуниция. Ще украсим входа на конните ни боксове празнично с цветя и здравец. Ще раздадем на съседи омесен хляб - така вярваме, че ще осигурим здраве на конете и „добри очи“ без уроки от завистници. За нас като конеферма е важна плодовитостта на конете. За това коматите от обредния хляб ги слагаме за зоб на животните и наричаме за здраве, плодородие и берекет. Това е начина да съхраним и предадем традицията.

- Какво е мястото на Тодоровден в календара на българина, според Вас?

- Изключително голяма. Поставям го наравно с националните ни празници, с Коледа, с Великден,  дори и с Нова година. Погледнете социалната мрежа, вижте поканите за Тодоровден - няма град, махала, село, паланка, където да не се отбелязва празника с тържества, хора, кушии. И това няма как да е по друг начин, защото образът на коня е залегнал в словесния фолклор на българите – в песни, легенди, пословици, поговорки, гатанки и най-вече в приказките. Питайте децата, те знаят поне една приказка с кон – герой или герой на кон. Образите на кон и ездач в приказките за Крали Марко дотолкова са се слели, че не могат да се възприемат в народното съзнание поотделно. Това единство между ездача и неговия кон ни отвежда към българския конник. Малцина например знаят, че в чест на коня на Бъдни вечер има особен обреден хляб, който се кади и после се дава на коняра.

- Какво виждаме и какво пропускаме на празника?

- Днес виждаме незабравена и на места неподправена традиция. С малки изключения и осъвременени варианти на празника. Факт е обаче, че навсякъде се провеждат конни надпревари. Има много състезания с коне от тежковозни породи. Това е демонстрация на грация и мощ на работни коне, използвани най-вече в дърводобива в труднопроходими местности, където модерната техника не може да пристъпи. Турнири по надпрепускане. Масови групи на ездачи, които сами по себе си са изключително колоритни с препускащи коне. Какво пропускаме на празника ли? Вероятно пропускаме да се замислим, че има недохранени и дори гладуващи коне, но ние не знаем за тях. Има малтретирани. Пропускаме покрай еуфорията на празника да се замислим как конете помагат на деца със специфични нужди и да направим така, че тази терапия да е достъпна за повече семейства. Липсва ми информацията за наши известни състезатели, липсва ми новината, че България е домакин на кръг от Световна купа и никой не знае за това. Празникът е чудесен повод да повдигнем темата за липсата на адекватно законодателство за защита на конете, липса на държавна политика за конния туризъм например… Все сериозни теми, на които по традиция на празник не се говори.

- Как днешните деца общуват с конете?

- По начина по които ние, като родители ги приучаваме. Децата общуват с конете, както с кучетата, както с котките и както с природата. Това е обстановка, в която ние - по-възрастните ги поставяме. Конете ни учат да бъдем търпеливи. Ще се изненадате как дори и най-буйните деца се променят  след като прекарат известно време между конете. Конете са спокойни животни, не търпят резки движения, силни шумове или забързаност. Това е първото, което научава едно дете в конюшнята. Да се движи бавно, спокойно и да внимава. И го научават не само заради инструкторите, а и по реакциите на конете около тях. Инстинктивното желание у децата да спечелят това огромно добродушно животно за приятел ги учи на търпение. Защото удоволствието от това един кон да ти се довери е несравнимо с нищо друго. Конете и ездата учат децата на истинска любов, трудолюбие чрез грижи, отдаденост, коректно отношение и най–вече на активност сред природата. У нас вече има достатъчно конни бази които предлагат туристическа езда, така че това да бъде още една форма на възпитание, спорт и общуване с тези прекрасни животни.

- Какви са Вашите наблюдения, къде в страната е най-разпространена любителската езда, кои са регионите с потенциал за развитие в този аспект?

- Навсякъде. У нас според справочника "Кой кой е в света на конете и къде да яздим в България?"  има над 300 обекта за конна езда и конен спорт. Това е абсолютно удовлетворяваща търсенето цифра за нашата страна. Стига да поиска, всеки може да намери информация. Потенциалът в това отношение отдавна се е разгърнал и дори е намерен от чуждите туристи, които дават луди пари за свободна езда в Стара планина, Родопите, Рила, Пирин и др. В чужбина да яздиш свободно е лукс, у нас това преживяване се практикува на воля по гори, пътеки и баири. Организират се най-различни почасови до многодневни конни преходи и маршрути из приказно красивата ни родина. Ние сме основоположниците на Конният туризъм в България. Всяка година организираме едноседмични преходи в Стара планина с чуждестранни туристи, които са добри ездачи.

- Кое е най-важното в общуването между човека и коня?

- Като при хората – доверието. Като отношенията между мъжа и жената – любовта. Основите принципи за общуването с конете са много прости и в това няма нищо свръхчовешко. Конят може лесно да се приучи да общува с човека и да го разбира. Всеки може с любов и доброта да научи бързо своя кон на всичко, което той физически е в състояние да направи. Това е накратко общуването. Конят е много паметливо животно и в същото време плашливо. Въпреки огромния си ръст и сила, този красавец с големи очи си остава много послушен най-добър приятел на човека след кучето. Характерно за конете е, че са много чувствителни животни, те усещат всяка наша емоция. Те разграничават искреност от фалш, и са готови да откликнат с доверие и любов.

- Правят се все повече конни бази, хората тренират. Какво им дава този спорт?

- Новите конни бази са в отговор на желанието на хората за алтернативен туризъм и общуване с природата. Нови клубове по конен спорт не се появяват толкова често за година например, но там нещата са по-различни. За професионален спрот са необходими редица изисквания - лиценз, картотека, брой коне и т.н.

За развитие на любителска езда инвестициите са по-малки и по–скоро касаят ветеринарни изисквания, добра амуниция, опитен водач и опитни коне. Какво дават конете на хората и какво е усещането за поглед към света от гърба на коня е редно да попитате ползвателите на този вид спорт и туризъм. Лично за мен конния спорт, конния туризъм, терапията с коне в полза на децата е начин на живот. Това е моята философия за щастлив живот.

- А как е в Европа?

- Много различно и значително по-скъпо. Темата е дълга. В Европа и по света – конете са индустрия. Трибуните по конните състезания посрещат хиляди зрители. Търговията с коне процъфтява - търгове, аукциони, коне за милиони. Това е разговор в цифри и данни, които биха изненадали мнозина, които не са запознати. Например, заплождането на една кобила би могло да струва хиляди евро. Подготовката на един кон за период от две години би вдигнала цената му от 250 до 500 000 евро.

- Колко скъпа е наистина ездата?

- Това е поредният мит в обществото ни. Един час за конна езда се предлага от 10 лв., може да мине през 25 и да достигне до 40 лв. Зависи къде сте, при кого сте, какво искате от този един час от гърба на коня и накрая дали това е ваше инцидентно преживяване или желаете да се занимавате активно с конна езда. Дали ще дадете 20 лв за боулинг, 40 за картинг или друго занимание за един час, или за езда, споделена с истински кон сред природата – изборът остава ваш. Скъпо е да отглеждаш 50 – 100 коня. Но е скъпо да имаш и 100 автомобила, нали? Пак зависи за какво ги отглеждаш. Така че, конната езда не струва нищо в сравнение с това, което ти дава конят като раздвижване, общуване, релакс, удовлетвореност и гордост.

- През последните години все повече хора се палят по ездата - на какво се дължи фактът, че хора с успешна кариера от всякакви сектори търсят контакта с аристократичните животни?

- Не бих казала, че през последните години се популяризира ездата, защото ползите от общуването с конете са забелязани още в древността. За това как лекуват конете има писмени доказателства още от времената на Древна Гърция, а най-известният доктор в античността Хипократ е описал наблюденията си, че ранените и болните хора са се възстановявали по-бързо с езда. Като цяло ездата е нещо страхотно не само като спорт, а и като емоционално въздействие. Тренира мускулите на цялото тяло, успокоява и бори стреса, а в едно немалко натоварено ежедневие като днешното всеки един човек има нужда от това. Винаги съм уверявала хората, че ездата освен че е приятна, е и много полезна. Доказано е, че тя подобрява дишането и циркулацията на кръвта. Многобройните положителни качества на конете са неизброими, и благородството в тях е голямо. Всеки един човек, който се е докосвал веднъж до тях, се е убедил как мигновенно енергията им поразява. Те са олицетворение на свободата, силата, мощта в най-чистия им неподправен вид. Човек веднъж докосне ли се до конете, няма и една причина някога да спре контакт с тях.