Морето само решава кога и пред кого ще разкрие тайните си

  • 26 ноември 2018, 14:07
  • Default profile Автор Александра Петрова
46526096 355172861917682 6386084274243633152 n

Стоян Димитров е водолаз от 12 години и е член на Сдружение „Приятели на морето”. Той е и един от двигателите на инициативата за провеждане на ретро гмуркане в Бургас на Никулден. За целта е осигурил автентичен водолазен костюм, който се е използвал в средата на миналия век. Освен това бургазлията е инструктор във водолазно училище „Синхрон”, а бизнесът му е свързан с продажба на екипировка и оборудване за гмуркане. По негова инициатива се провежда и Националният конкурс по подводна фотография, както и Водолазен фестивал.

- Г-н Димитров, как се зароди идеята да организирате т. нар. ретро гмуркане и каква е целта на тази инициатива?

- Първото ретро гмуркана в Бургас направихме през 2014 г. Идеята на Сдружение „Приятели на морето” е да популяризираме водолазните гмуркания като хоби. Искаме да покажем на хората, които сега започват да се гмуркат, че преди време оборудването е било доста по-различно, а хората, които са го използвали, е трябвало да бъдат много здрави, защото оборудването е тежало значително повече от съвременното. И тогава самата дейност е отговаряла много по-точно на термина „водолаз” – те буквално са лазели под водата, ходели са по дъното, докато сегашните водолази плуват като риби. Някогашните водолази са били свързани със сушата чрез връв, от която се е подавал въздух. Имало е и аудиовръзка с кабел, за да се осъществява контакт с човека, който работи на дъното.

Навремето тази екипировка се е използвала с промишлени цели, за работа под водата. Почти всички пристанищни съоръжения у нас – Бургас, Варна и на други места, са изградени с помощта на такова средно водолазно оборудване.

- Опишете какво представлява тази екипировка и колко тежи тя?

- Шлемът е твърд, костюмът е мек и за да може човек да бъде балансиран на дъното, всичко е свързано с доста тежести. Общо екипировката тежи 80 – 90 кг. Затова се е изисквало човек да бъде физически здрав. Това е било важно, когато водолазът влиза и излиза от водата. Когато е под вода, нещата се балансират.

- Къде е произведена екипировката и от коя година е?

- Тази екипировка се е използвала до 60-70-те години на XX в. Тя е руско производство. Сега при професионалните водолази има подобна схема, но много по-съвременна.

- Кой ще може да се гмурне с това оборудване на Нилулден в Бургас? Какви са изискванията?

- Даваме възможност на всеки, който желае, да я изпробва на място. Единственото условие е, човек да има водолазен сертификат, за да знае какво трябва да прави под водата. Другото условие е да е физически здрав. Немалко хора са изпробвали екипировката, включително и дами. Усещането е много по-различно в сравнение с леководолазната екипировка и си заслужава. Има хора, които идват специално от София и Варна, за да я изпробват. Някои се връщат, явно впечатленията им са доста добри и емоцията си струва.

- На каква дълбочина може да се гмурне човек с подобно оборудване?

- Точно този вид екипировка дава възможност за гмуркане до 80 м дълбочина. Тъй като заливът тук е доста плитък, а гмуркането ще е в края на Моста, дълбочината ще е 4 метра.

- Имате ли представа колко човека ще се включат в тазгодишното гмуркане? Прави ли се предварително записване?

- Предварително записване не се прави, но за съжаление не може голям брой хора да използват екипировката, тъй като самата подготовка – обличане, слизане под водата и събличане, отнема около 40 минути. Няколко човека помагат на водолаза да се екипира.

- Вие от колко време се заминавате с гмуркане? Дайвингът хоби ли ви е, или сте го превърнали и в професия?

- Гмуркането е мое хоби и моя страст, свързано е и с професията ми, тъй като се занимавам с продажба на водолазна екипировка. Във фирмата имаме и училище, в което обучаваме водолази. Така че всичко е свързано. За мен е удоволствие да работя нещо, което е близко до хобито ми. Сравнително късно започнах да се занимавам с това – преди около 12 години, но в замяна на това използвам всяко свободно време да бъда под вода заедно с моите приятели. Това е едно хоби, което много силно свързва хората и готовността за взаимопомощ е много изразена. При самото обучение се набляга на това курсистите взаимно да могат да си помагат.

- Къде се провежда обучението за водолази?

- Теорията се провежда тук в Бургас, а гмуркането се прави на юг от Черноморец, тъй като Бургаският залив не е много подходящ. Тук водата не е много прозрачна, защото все пак е залив. Първите гмуркания задължително се правят в басейн, в контролирана среда.

- Освен в България къде другаде сте се гмуркали?

- Гърция, Турция, Франция, Египет. Всяко море е различно и има собствена красота, но най-много харесвам Черно море. Не заради това, че ми е родно, а защото има особена атмосфера.

- Какво може да се види на дъното на нашето море?

- Всичко е по-различно. Това е друг свят. Има много филми и клипове, правени под вода, но когато се види на живо, чувството е съвсем различно. Другите морета са по-богати на животински видове, но нашето море има много богата флора, водораслите са по-различни, скалните образувания са много красиви. Освен това има и немалко потънали кораби. Много хора идват да се гмуркат тук специално заради тези кораби.

- Вие колко потънали кораба сте имали възможност да разгледате?

- Не съм ги броил, но не са малко. За съжаление много от потъналите кораби са на много голяма дълбочина и са недостъпни. Но и тези, които са достъпни, са много интересни. Има такива, които са запазени в целите си размери.

- Имали ли сте възможност да разгледате кораба „Мопанг”, който е потънал край Созопол и от който се наложи да се източва горивото това лято?

- Да, разглеждал съм го. Това е американски кораб, потънал в началото на XX в. Много е интересен, над 100 метра е дълъг и е запазен в целия си размер. Трудно може да се огледа целия само с едно гмуркане. На всяко гмуркане виждаш нещо ново и интересно.

- Разкажете за друг интересен кораб, до който сте се гмуркал.

- През 2017 г. на едно от гмурканията при кораба „Родина” съвсем неочаквано, заедно с още двама мои приятели, намерихме камбаната. Казват, че камбаната е душата на кораба. Това е нещото, което винаги се търси от хората, които се гмуркат при потънали кораби. Бях изненадан, че ние я намерихме, защото тя не беше на някакво много скрито място. Но явно е вярно, че морето показва тайните си, когато реши и пред когото реши. След като намерихме камбаната, се събрахме в Сдружението и се консултирахме с Центъра по подводна археология, така взехме решение да я извадим и да я подарим на Община Бургас. Сега всеки може да я види точно на входа на Моста.

- А къде точно е потънал корабът „Родина” и какво се знае за него?

- На 3-4 мили от нос Коракя, на около 40 м дълбочина.

- Какво интересно можете да разкажете за този кораб?

- Това е първият български кораб, който е бил с голям тонаж и предназначен за плуване в океаните. Закупен е със сериозен заем и е бил втора употреба. Той е първият, който носи такова име. Преди това всички плавателни съдове са били кръщавани на членове на царската фамилия. За съжаление през 1934 г. се натъква на българска мина, която е останала от Първата световна война, и потъва. Почти целият екипаж е спасен, с изключение на трима човека, които са били в близост до мястото на взрива. След това имаме още три кораба, които носят същото име, т.е. традицията е продължена.

- Освен с това ретро гмуркане по Никулден, с какви други инициативи се е ангажирало Сдружение „Приятели на морето”?

- Това е доброволна организация и всяка година правим по няколко почиствания на морето около Моста и остров „Св. Анастасия”.