Общините с 46 млн. лв. за патронажната грижа

  • 05 ноември 2018, 13:00
  • Default profile Автор Михаела Благоева
%d0%97%d0%9e%d0%a0%d0%9d%d0%98%d0%a6%d0%90 %d0%a0%d0%a3%d0%a1%d0%98%d0%9d%d0%9e%d0%92%d0%90 sn.krsvrakov005

Животът на децата, лишени от родителска грижа, може да бъде променен и те да растат щастливо в приемни семейства, обградени от грижа и топлина. Това цели да докаже кампанията „Мисията е възможна” на Министерство на труда и социалната политика, която стартира наскоро и ще продължи до октомври 2019 г. За инициативата на ведомството и по актуални теми Kmeta.bg разговаря със заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова.

- Г-жо Русинова, колко деца предстои да бъдат изведени от домовете за изоставени деца тази и следващата година? Къде ще бъдат настанени децата?

- Още през 2009 г. България и правителството на Бойко Борисов прие изключително важната мисия за затварянето на всички институции за деца у нас. Приехме дългосрочна визия и План за действие, който на първи етап трябваше да затвори всички домове за деца с увреждания плюс пилотно осем домове за медико-социални грижи. Втората фаза стартира през 2017 г. Тя цели да затвори всички останали домове за деца, лишени от родителски грижи и останалите 15 домове за бебетата до 3 г. Общо 681 деца към момента са в тях, като 440 са в домовете за деца от 0 до 3 г., а 221 са в домовете за лица, лишени от родителски грижи. Целта е до 2025 г. да има създадени нови 149 услуги, от които имаме 16 нови дневни центрове за деца с тежки множествени  увреждания, 27  нови дневни центрове за деца с увреждания и техните семейства, 28 преходни жилища за деца от 15 г.  до 18 г., 17 наблюдавани жилища, 83 нови резидентни услуги за общо 830 потребители – това са малките семейни къщички, в които живеят децата, плюс нови услуги, които целят превенция и да не се стига до изоставяне на децата. Не трябва никога да забравяме, че по време на социализма всички тези деца живееха в големите институции при много лоши битови условия, далеч от населените места – в планината, далеч от хората и здравни грижи. Голямата промяна и реформата се състои именно в това и искам да благодаря на хората, с които работя през годините – партньорите ни от други министерства, от ЕК, от неправителствения сектор и най-вече общините, които изграждат новите услуги, организират персонала и се грижат за децата. От 2010 г. насам са изведени около 1100 деца, които живеят в съвсем нов тип услуги в жилищните квартали в малки семейни домове и грижата за тях е съвсем различна. Паралелно с изграждането на тези центрове, в които живеят децата, започнахме да изграждаме една изцяло нова услуга – на приемната грижа в България. Благодарение на инициативността на неправителствения сектор и на припознаването на тази услуга от общините към момента има възможност около 2000 деца да живеят в семейна среда, която наподобява истинско семейство. Над 4000 деца са преминали през приемни семейства. Това е изключително добър модел на социална услуга, която води до коренно различен начин на живот на децата.

- Приемните родители в страната са над 2000 в 156 общини. Какви суми им плаща държавата и могат ли да работят?

- Развиваме Приемната грижа като професионална услуга. Изплащаме заплата на приемните родители, като според броя на настанените деца тя фигурира като процент от минималната работна заплата. Най-високата е 170% от минималната работна заплата, когато са настанени 3 деца. За едно дете е 150% от минималната работна заплата. Полага се и месечна издръжка, която варира от 225 лв. до 300 лв., тя е завишена при деца с увреждания.

Има и още една възможност – това са т. нар. доброволни приемни семейства – когато родителите работят. Тогава държавата поема само месечната издръжка за детето. Кандидатите за приемни родители преминават през много внимателна селекция на местните екипи в общините, после преминават през специализирано обучение.

- Какви хора стават приемни родители?

- Към момента малко над 2000 деца са в приемни семейства. В голяма част от случаите приемните родители са хора, които вече са отгледали своите деца и се отдават на благородната кауза да се погрижат за още деца. Но разнообразието е голямо. Общото помежду им е добротата и голямото сърце. Защото такъв тип работа може да се върши единствено от човек, който има силното желание да отглежда деца.

Приемната грижа е временна мярка, има различни хипотези. Например на 1 ноември прибрахме от Великобритания едно бебе, което през месец март майката е изоставила. Заедно с колеги от Държавната агенция за закрила на детето се надяваме максимално бързо да му намерим приемно семейство. Там то също е било в приемно семейство и неговите приемни родители го довеждат до България.

- За какъв период от време приемните родители сключват договор да гледат едно, две или три деца? Какво се случва, ако приемните родители и детето не се разбират?

- Може да е за месец или години, зависи от конкретния случай на всяко дете. Понякога, ако децата са по-малки и има възможност те да бъдат осиновени, става дума за няколко месеца. Ако са по-големи деца, периодът е по-дълъг – 4-5 г. Има младежи, които навършват пълнолетие в приемни семейства. С тази грижа може действително да се промени животът на децата и да се покаже, че „Мисията е възможна”.

Често ни упрекват, че средствата, които даваме на приемните родители, не отиват при биологичните семейства. Първата ни грижа при деца в риск е те да останат в семействата си. През последните години имаме над 10 хил. случая на превенция или реинтеграция. Дори да се наложи детето да бъде изведено в приемна услуга, ние се стремим да отстраним рисковете в семейството му и то да се върне обратно в него. Ако няма разбирателство, детето се извежда от приемното семейство. Контролът е доста висок.

- Какво представлява кампанията "Мисията е възможна" и какво трябва да постигнете в рамките на година?

- Кампанията „Мисията е възможна” стартирахме тази година. Тя ще продължи до октомври 2019 г. Надявам се в партньорство с неправителствените организации, общините, институции, медии, ще успеем да покажем, че децата, които по някакви причини са загубили семействата си или са с увреждане, не са различни. Не трябва да се грижим за тях по различен начин. Трябва да намерим най-верният път към тях, за да се чувстват пълноценни в обществото ни. Често те имат скрити таланти, които трябва да бъдат развити, да им помогнем да се чувстват пълноценно в приемните семейства, в училище, да им дадем шанс да развият качествата си, да станат самостоятелни. За да може в момента, в който излязат от тези услуги, те да са пълноценни граждани на нашето общество.

- Каква реформа трябва за децата с увреждания. Вече месеци майки на деца с увреждания протестират, напрежението ескалира и заради непремерени думи на вицепремиера Валери Симеонов. Какво е нужно, за да се случи реформа в сектора? Кога да очакваме Закона за хората с увреждания?

- Темата за хората с увреждания винаги е била във фокуса на Министерство на труда и социалната политика. Ние винаги сме подкрепяли исканията на хората с увреждания. Не мисля, че има човек, който да не смята, че ние дължим много повече на хората с увреждания у нас. С годините има множество инициативи и реформи, които са направени, както и е нужно да продължаваме с тях.

Миналата седмица на първо четене в парламента мина обновеният Закон за интеграция на хората с увреждания, който предполага сериозна реформа в начина, по който държавата се грижи не само за децата, но и за всички хора с увреждания, защото ангажиментът ни е да се грижим за всички хора в риск и от уязвими групи. Предпоставките, за да се случи голямата реформа, са свързани с продължаващата реформа по отношение на ТЕЛК-овете, реформа на цялостната ситема за плащане на социалните помощи, реформиране на начина, по който се изчисляват, както и възможността да осигурим цялостна интеграция от гледна точка на заетост и социално включване. Независимо от тежките социални реформи, които дебатирахме през последните месеци, не сме спрели да работим и за хората с увреждания.

Още през септември в Агенцията по заетостта беше отворена възможност за българските работодатели да наемат хора с увреждания. В момента има над 4000 заявени работни места. Ресурсът е от ОП „Развитие на човешките ресурси”. Има сключени вече над 120 договора. Надяваме се да дадем възможност за трайна интеграция на хората с увреждания на пазара на труда. Ние покриваме заплатата на човек с увреждания за 24 месеца, а ако работодателят го задържи за още 6 месеца – ние даваме бонус от още 6 запалти. Това е задържане на работното място за 3 г. и прескачане на всички прагове за срочния договор.

Другата голяма инициатива, която предстои през този месец, е да отворим възможността и да подкрепим общините с 46 млн. лв. да развият Патронажната грижа. Голяма част от населените места, отдалечени от големите градове, нямат редовен обществен транспорт, а в тях живеят възрастни хора и хора с увреждания. Те често имат нужда от медицинска и доболнична помощ. Развиването на такъв тип услуги в домашна среда ще даде нов подход на начина, по който социалните и здравни услуги трябва да се интегрират на местно ниво. Даваме възможност на общините да си партнират с болниците. Развиването на такъв тип услуги в домашна среда за възрастни хора, които не могат да се обслужват сами, и за хора с увреждания, ще промени качеството им на живот.

През миналата седмица отворихме изцяло нова схема „Социално включване в общността” за 5 мнл. лв., насочена към неправителствените организации, които могат да си партнират с общините и да създадат иновативни социални услуги. Над 2400 регистрирани доставчици на социални услуги има към монета у нас, но все още има слабо развити услуги – като за деца-аутисти, интегрирани услуги със социално-образователна компонента, интеграция на хора с увреждания на пазара на труда, за жертви на трафик и на домашно насилие и др.

- Експерти предупреждават, че се задава тежка зима със скок на цените на енергията, а оттам на стоки и услуги. Ще „изяде“ ли това повишаването на доходите, включително и на минималната заплата? Колко хора ще получат целевите помощи за отопление тази зима?

- Категорично не. Има спекулиране с повишаването на някои от цените. По-скоро трайната тенденция, която се наблюдава у нас по отношение на икономическия растеж и повишаване на доходите, ще продължи. Виждаме, че през последните 3 години средната работна заплата се повишава с около 10% средногодишно. Това е причината в Закона за държавния бюджет да заложим на мерки, които повишават доходите на хората – повишаване на минималната работна заплата с 10% спрямо миналата година, повишаване на заплатите в публичния сектор с 10 на сто, което в нашата сфера е важно, тъй като социалните работници са с изключително ниски възнаграждения.

Другият важен момент е повишаването на минималния осигурителен доход. Това са инструменти, които плавно дават възможност да се повишат всички доходи в страната. Имаме значително повишаване на бюджета на Министерство на труда и социалната политика по отношение на най-уязвимите групи – с 40 милиона лева, така имаме възможност да подкрепим хората с енергийни помощи през зимните месеци. Има и увеличение от 150 милиона лева на средствата, които ще отидат за интеграция на хора с увреждания.

От няколко години в Министерството функционира програмата за подпомагане на най-нуждаещите се по линия на ЕС – тя е изключително успешна и се управлява от Агенцията за социално подпомагане. Ежегодно 270 хил. човека получават пакети с продукти от първа необходимост , както и около 51 хил. човека в 208 общини ползват услугите топъл обяд в трапезарии, които подкрепяме. Пътят, който вървим към реформиране на тези услуги, е много важен. В момента тече обсъждане на изцяло нов Закон за социалните услуги, който ще реформира системата и ще насочи държавните средства към конкретната необходимост.

- Около 183 000 е броят на регистрираните безработни в България, като близо 60% са дългосрочно безработни. Как могат да се мотивират и активират тези хора? Как протича програма „Работа“, която се осъществява и финансира по ОП "Развитие на човешките ресурси"?

- В България се наблюдава изключително добра тенденция на пазара на труда през последните години. Безработицата у нас е рекордно ниска – малко над 4%. Ние сме и на 4-то място в ЕС по нива на безработицата. Имаме и повишаване на заетостта.

Големите предизвикателства на пазара на труда са две. Първо - интеграция на дълготрайно безработните, които са около 170 000 регистрирани в бюрата по труда в страната. Често те са без образование и квалификация. Тук разчитаме на МОН. Но в голяма част от случаите тези хора имат и други проблеми в средата, в която живеят, освен че са обект на социално подпомагане. Затова стартирахме нова инициатива – съвместни центрове, в които Агенцията по заетостта и Агенция за социално подпомагане обслужва хората. За една година над 160 хил. души са преминали през тези центрове. Това е модел, разработен с ЕК. В Германия отне около 10 г. да се въведе този модел и да даде ефект.

Другото предизвикателство е физическата липса на кадри. Както и недостатъчната квалификация на работещите. През този месец ОП „Развитие на човешките ресурси” ще отвори една изцяло нова схема „Умения” за 30 млн. лв., която ще даде възможност на българските работодатели да обучат своя персонал, да привлекат неактивни хора, както и безработни лица. Минималният праг на проектите е много нисък – 15 хил. лв., така че дори микро и малките предприятия ще могат да кандидатстват. Даваме и възможност за партньорства. Защото при специфични производства в определен сектор едно голямо предприятие с добра технология може да обучи освен своя персонал, да привлече безработни хора, да ги обучи и после те да започнат работа в малко предприятие в същия сектор. Така подкрепяме т.нар. клъстери от фирми.

Курсовете, които се предлагат в бюрата по труда,са изцяло съобразени с нуждите на работодателите. Най-голям е интересът към хората със средно образование, към техническите специалности.

Програма „Работа” е насочена към дълготрайно безработните и към общините с безработица над средната за страната минимум 2 пъти. Тя е успешна, защото дава възможност в рамките на година един човек, който дълго време е бил на пазара на труда, да премине през няколко форми на заетост и трайно да се интегрират, но ще проследим ефектът догодина, когато приключат договорите.

- Дефицит на какви кадри има на пазара на труда в момента? Какви кадри ще се търсят догодина конкретно, какви след 5 години, какви след 15 г., когато днешните първолаци ще  са студенти?

- Дефицитът на кадри е в почти всяко едно направление в икономиката. Почти няма бранш, в който няма търсене на кадри за различни професии. До голяма степен това са техническите специалисти, търсят се и кадри в сферите на услугите, в туризма, селското стопанство.

Снимка: Красимир Свраков/ Kmeta.bg