Професията „приемен родител“ промени социалното статукво

  • 05 февруари 2018, 12:16
  • Default profile Автор Петя Валентинова
Tyrnavska

Мария Търнавска се занимава със социални дейности от 2003 г., когато постъпва в регионалната дирекция „Социално подпомагане“ във Враца. След време става Старши експерт в дирекция „Закрила на детето“, която функционира към звеното. С две висши образования – „Педагогика“ и „Публична администрация“, се справя успешно с ресорната дейност. През 2016 г. става директор на „Социално подпомагане“ във Враца, като за работата си получава високи оценки от държавните ведомства.

- Г-жо Търнавска, работата Ви налага пряк контакт с хората в най-тежко социално положение. Какви са наблюденията Ви – по-ефективна ли става социалната политика?

- Смятам, че системата е динамична и успешно се усъвършенства в годините. Промените в нормативната база идват въз основа на възникнали от практиката казуси. Целта е да адресираме променливите потребности на населението.

- Как се променят тези потребности?

- Икономическата обстановка ги променя. Безработицата измени облика на цели региони с профила на населението в тях. Нашата работа е пряко зависима от доходите на хората. Когато нямат финансови възможности, те изпадат в тежко положение, което изисква подкрепа от държавата. Смятам обаче, че трябва да има ограничения във времето, в което безработните ползват помощи. Иначе се сблъскваме с честа злоупотреба. Просто казано – има хора, които не искат да работят, а живеят на помощи. Лошото е, че това става порочна практика, в която се въвличат и децата.

- Споменахте децата. През последните година нашумя т.нар. професия „приемен родител“ като алтернатива на институционалната грижа за децата без родители или в риск. Как се развива това направление и кои деца попадат в приемни семейства?

- Услугата „Приемна грижа“ обхваща деца, които са в риск. В тази група попадат недохранени, неглижирани , живеещи в лоши битови условия, малтретирани и други, за които не се полагат добри грижи в биологичното семейство. Този статус на детето се идентифицира след проверка на наш екип. Тя може да е по граждански сигнал или въз основа на самосезиране от страна на експерти, забелязали дете в риск. Следва проучване на възможностите за отглеждане на лицето в биологичното семейство и поредица разговори с родители, за да се потърсят за механизми за подобряване на грижата. Ако нещата са много лоши, може веднага да се пристъпи към извеждане на детето от недобрата семейна среда. Ако не – се търсят способи за повлияване на домакинството. Когато са изчерпани възможностите, се пристъпва към търсене на семейство, което е склонно да приеме детето. Първо се търси вариант то да се настани при близки и роднини, защото тази среда е най-близка до семейството. При липса на такава опция, се търси приемно семейство, което е склонно срещу заплащане да поеме грижите за детето за неопределено време. В случай, че не успеем да осигурим и такава грижа, се обръщаме към резидентните услуги, които са модерния вариант на някогашните домове за деца. Там средата е също близка до семейната, като се разчита на експертен персонал.

- Срещате ли съпротива от родители след решението да изведете детето им?

- Често, да. Малцина са тези, които наистина осъзнава крещящата необходимост детето им да получи по –добри грижи. Налагало се е нерядко да извеждаме деца с полиция. Преди това разбира се опитваме да постигнем консенсус с родителите, но това невинаги е възможно.

- С нашумяването на приемната грижа се увеличават и желаещите да предоставят услугата. Какъв е профилът на семействата, които най-често се решават да станат приемни родители?

- Трудно може да се изведе единен профил. Имаме млади бездетни семейства с добри или по-ниски доходи, имаме и възрастни хора, които са изгледали своите деца и са готови да отделят внимание за други. Появяват се и хора, които имат едно дете и не могат да имат второ, затова приемат от нас. Различно е.

- Какви ги мотивира според Вас? Възнагражденията за приемни родители се увеличиха значително в годините…

- Безспорно в регион като нашия, където безработицата е сериозен бич, възнаграждението е силен мотиватор. От тази година, за отглеждане на едно в приемно семейства ще се получават 765 лв. месечно, за две сумата скача на 816 лв. В тези пари се включва както възнаграждение, така и издръжка на детето. Тя обаче варира според неговите възраст и потребности. Колкото по-голямо става, толкова повече се отпуска за издръжката му. Това е един добър доход за човек, който е без работа или в трудно социално положение. Друг е въпросът, че не всеки си дава ясна сметка каква отговорност е приемната грижа и как точно функционира. Някои смятат, че е достатъчно да приберат детето и да го нахранят и облекат. Ние обаче съблюдаваме как се развива то в новата среда не само физически, а и социално, емоционално.

- Какъв е ефектът от приемната грижа в повечето случаи?

- Категорично благоприятен. Често имаме деца в 1-ви или 2-ри клас, които не познават цифри и букви, не умеят да пишат и четат и след кратък престой в приемно семейство научават тези умения.

- Какво се случва тогава, ако дойде време детето да се върне обратно в биологичното си семейство?

- Различно е. Трудно, защото особено малките деца се привързват много към приемните родители. Ние обаче по закон правим възможното детето да живее във своите родители.

- Има ли селективен принцип при одобрението на кандидати за приемни родители?

- През последната година все повече залагаме на качествената приемна грижа. Преди услугата бе нова и приемахме почти всички, заявили желание. Напоследък залагаме на строга селекция и проучване. Общински екип преглежда и оценява кандидатурите, преди да ги предложи за одобрение на областната комисия. Така например от 10 постъпили заявления, до нас стигат едва 3 – на добре подготвени хора, с възможности и условия за отглеждане на деца. Така си спестяваме последващи проблеми.

- Често ли се случва да заличавате приемни семейства заради нарушения, или по-често приемните родители се отказват от услугата?

- По-често те се отказват заради неспособност да се адаптират към детето, или заради по-добра възможност за работа у нас и в чужбина. През миналата година 14 приемни семейства се отказаха доброволно. 3 пък бяха заличени след наши проверки, при които установихме недобри условия за отглеждане на детето, неглижиране или малтретиране. Един от случаите в момента се обжалва пред съда от приемния родител, който иска отново да влезе в системата. Това обаче е невъзможно, особено при проява на насилие над дете. Веднъж заличени, приемните родители няма как повече да се допуснат до тази услуга.

- Предполагам има случаи на приемни родители, които влизат в системата с идеята да осиновят детето, което настаните при тях.

- Има, да. Често се получава неразбиране за същността на услугата. Тя предвижда временно извеждане на детето от неговото семейство с цел тази среда да се подобри и след известно време то да се върне при своите биологични родители. За тази цел по време на престоя си детето поддържа регулярна връзка с майка си и баща си, ако разбира се и те имат това желание. Тази услуга няма нищо общо с осиновяването, което е процедура, описана в Семейния кодекс.

Законът предвижда, ако в 6-месечен период детето все още е настанено в приемно семейство и биологичните родители не полагат усилия да го вземат обратно, то се записва в Регистъра за осиновяване. Да, често пъти приемните родители се привързват към детето и искат точно то да е тяхно и да го осиновят. По принцип това е грешен подход, защото очакванията могат да бъдат много излъгани. Разбира се, законът дава възможност за такъв преход. Ако приемните родители са отглеждали детето за период от година и са вписани в регистъра като кандидат-осиновители, те имат право да поискат да осиновят това дете. Въпреки това решението е на областната комисия, която разглежда кандидатурата и преценява дали това е най-добрата опция за детето. Емоционалната връзка е много важна за нас. Имахме случай на дете, което бе осиновено от бедно семейство във врачанско село, именно на базата на здравата емоционална връзка. Винаги обаче съществува опцията да се появят родители с по-висок статус и по-добри възможности за отглеждане на детето. Длъжни сме да преценим ситуацията от всички гледни точки.

- Колко деца от Врачанска област чакат да бъдат осиновени?

- Около 130 в момента. Те се натрупват от 2004 г., като едни излизат, а нови се регистрират. През миналата година сме вписали едва 30 нови, което е много по-малко от предишни години. Броят намалява ежегодно, което за мен е показател за добре свършена работа от социалните агенти и за успех в предоставянето на приемна грижа. Радващо е, че отдавна не сме имали изоставени българчета. Продължава обаче проблемът в ромската общност. Радващо е, че децата от тази етническа група вече не са така нежелани от кандидат-осиновителите. Опитахме да разчупим тези стереотипите и донякъде успяхме. Остава проблемът с децата с увреждания. Щастлива съм обаче да съобщя, че скоро младо семейство с 2 свои деца пожела да осинови дете с необратимо увреждане на зрението. Дълго време то бе отхвърляно заради своя проблем и съм щастлива, че се намериха хора с голямо сърце, които да го приемат.

- От къде са най-често осиновителите на деца от този регион?

- В годините често се случваше осиновителите да са от София. Това обаче по-скоро бе случайност. Ние сме задължени да спазваме ред при регистрирането на осиновителите при поява на дете за осиновяване.

- От всичко описано от Вас излиза, че един социален работник трябва да бъде едновременно психолог, медиатор, адвокат на детските права и инспектор. Как се съвместяват толкова дейности особено при навлизане в тясното семейно пространство?

- Трудно. Може да прозвучи банално, но тази работа е само за хора със сърце, които се вълнуват от съдбата на децата. Ако не го приемеш като кауза, не можеш да го вършиш добре. Лошото е, че системата не е привлекателна за младите хора. Заплащането е ниско – стартовата заплата е малко над 500 лв., а средната - около 650 лв. Натоварването и отговорността са големи. Върши се и много административна работа. Младите инспектори непрекъснато биват проверявани и оценявани. Това създава стрес, който малко са склонни да търпят срещу такова възнаграждение. Надявам се скоро тези проблеми да се адресират и да се намери ресурс за заплащане на социалните работници в размер, какъвто заслужават.  

- Оптимист ли сте за социалния профил на населението във Врачанско?

- Старая се да бъда. Трябва да вярвам, че нашата работа ще подобри ситуацията, Факт е обаче засилено миграция на населението към столицата и западните страни. Дано редом с бизнеса и местната власт съумеем да задържим хората и да подобрим стандарта им на живот.