Промените в климата стимулират епидемията от корояди

  • 18 октомври 2016, 09:00
  • Default profile Автор Васил Шушков
 d0 b7 d0 b5 d0 bc d0 b5 d0 b4 d0 b5 d0 bb d0 b8 d0 b5  d0 be d1 82 d1 87 d0 b5 d1 82 667  d0 a1 d0 99

Георги Костов е заместник министър на земеделието и храните трети мандат. Завършил е Лесотехническия университет в София като магистър-инженер по горско стопанство. През 1988 г. придобива докторантура по лесовъдство, а от 1997 г. до момента е доцент и ръководител на Катедра „Лесовъдство“  в Лесотехническия университет.

Специализирал е Горски ресурси и замърсяване на въздуха в IIASA, Австрия, Горски ресурси и климатични промени в Колежа по горско стопанство в Швеция и Многофункционално горско планиране в ETH, Швейцария. През 2010 г. е бил на специализация по Горска политика в Орегонския университет и през 2011 г. Мениджмънт по управление на националните гори в Уисконсин, САЩ. Има над 50 научни публикации.

Kmeta.bg се обърна към зам.-министър Георги Костов по темата за короядите, нападнали горските насаждения в Смолянско, Софийско и Пернишко.

- Г-н Костов, горските стопанства в Смолянско се борят с короядите. Какви са щетите и откъде идва проблемът?

- Короядите са вторични вредители. Те съществуват естествено в природата и тогава те не създадават някакъв проблем. Обикновено короядите нападат почти загинали от старост дървета и имат много важна роля в деструкцията на дървесината. Те започват да създават проблем като вторичен вредител, когато имаме огромни, значителни количества потенциална храна - потенциални гостоприемници, както се наричат дърветата, които са в отслабено състояние.

Изкуствените насаждения от основно бял бор, които са създадени извън естествения ареал на белия бор - там, където той естествено би трябвало да се срещне, са точно такива. През 60-е и 70-е години на миналия век в България са създадени около 1 милион хектара изкуствени насаждения предимно от бял и черен бор и то не във високопланинския район, а в среднопланинския и под него на надморска височина около 700 метра. Насажденията са от борове, защото е по-лесно. Те са създадени на много неподходящи сухи места с по-малко количество валежи и когато тези дървета достигнат до над 40-годишна възраст и размери, за да се изхранват, е необходимо по-голямо количество хранителни вещества, вода, а то ги няма. Дърветата вече са и много нагъсто, защото не е имало достъп горските да ги изредат, да направят отгледна сеч. Другата причина да няма проведена отгледна сеч до голяма степен е липсата на пазар на това, което ще се добие. Ако са много тънки дърветата, няма къде да ги пласираш. А тяхната себестойност е висока - хем трябва да ги продаваш скъпо, хем няма достатъчно пазари.

- Кога започна проблемът?

- Короядите дойдоха, защото през 2014 и 2015 г. имаше мокри снегове и повалени дървета, а короядите най-често нападат именно мъртви, повалени дървета, които съвсем са отслабени. В голямото количество паднала маса те се навъдиха, макар че ние я усвоихме. Казахме тогава, че за година и половина от снеговала ще ни трябва, за да усвоим падналата маса. И сега сме вече на 90%, като останалите са в недържавни гори и нямаме право ние да ги съберем.

Но оттам тръгна началото на този корояд. След това се прехвърли върху вече отслабналите дървета. Градацията на развитие на този вредител е такава, че той все още не е достигнал своя максимум. Това ще стане догодина. Нормално този вредител прави две поколения през годината. Тази година по неофициални данни е направил трето поколение, защото имахме много дълъл относително благоприятен период без ниски температури и без много валежи - лятото бе изключително сухо - и това спомогна неговото размножаване.

- Какво може да се направи?

- От гледна точка на биологията на този върхов корояд може да ни помогне една много студена зима с температури под -15°C в продължение на поне две седмици. Това обаче напоследък го няма, така че е трудно да го очакваме. Това са последици от промените в климата и те все повече ще довеждат до увеличение на природните стихии - силни ветрове, бури и урагани, но не когато смятаме това за нормално в сезона.

Предполагаме, че през следващата година ще е максимумът на каламитета, а след това ще започне да затихва, което е доказано в исторически план - когато вредителят достигне критична маса, започват да се появяват болести и вредители по самия него. Не можем да пръскаме с химикали, защото няма известни такива за ефективна химическа или биологична борба. Разписаните консервативни дейности са много скъпи и не могат да обхванат мащаба на каламитета. Ако става дума за малка територия, има начин да изловим вредителите, но това само ако засяга един двор или селище. Но не и на територията, която са понастоящем са се разпространили в Родопите, в Софийско, Пернишко и Радомирско, Към момента за цялата държава тя е около 12 500 хектара, което е под 0.32% от територията на горите на България. Не всички площи са изцяло засегнати от корояда, защото  това са целите насаждения, в които  е констатирано, че го има. Можем експертно да приемем, че половината от тях тотално ще изсъхнат, но това е динамична картина. Сега временно ще спре процесът, защото идва зима. Но през следващата година се очаква по-бързо развитие.

- Каква е причината да не е имало такава сеч на тези бели борове преди, например, 5 години, за да се предотврати проблемът?

- Когато са създавани през 60-е години тези гори, идеята е било, че се правят като предгори върху ерозирани терени и се е смятало, че ще стоят 30-35 години и ще бъдат изсечени, а след това на тяхно място ще се залесят или ще се върнат естествените дървета - основно широколистни. Този период настъпва в края на 80-е и началото на 90-е години на миналия век. Държавата тогава не е имала възможност да инвестира в подобен тип дейност. До закона, който бе приет през 2011 г., горските стопанства бяха на бюджетна издръжка - колкото ти е бюджетът, толкова дейност ще извършиш, защото това са възможностите на държавата. Прокарването на път, за да стигнеш до тези насаждения, струва милиони. Само в рамките на 2016 г. в горските стопанства са инвестирани 92 милиона лева. За горски пътища са дадени над 30 милиона лева, като през т.г. сме изградили 300 км пътища, а през миналата година - 160. Такива числа не са постигани преди. От 1985 г. до 2015 г. нямаме 150 километра изградени, колкото направихме само през последната година.

Когато говорим за тези насаждения, създадени през 60-е години, част от колегите определят това като героизъм. А това не е само така. В онази централнопланирана икономика тези залесявания са били направени с оглед намирането на работни места и заетост за населението в планинските райони. Себестойността на това залесяване можем да го разберем сега, но тогава цените бяха  измислени, непазарни. За да създадеш един декар гора по този начин днес, струва грубо хиляда лева. Ако имаш 10 милиона декара по хиляда стават 10 млрд. лв. Ако това трябва да го направим сега, въпросът е кога ще отдели държавата 10 млрд. лв.? Никога! Затова на много места тези насаждения са създавани абсолютно ненужно, за да има изпълнен план. Разбира се има райони, в които е залесено, за да се спре и овладее ерозията, но и много такива, за които е било ненужно – работа пряко науката и предупрежденията на много хора- например лесовъда Желяз Дончев Но тогава е имало партийна повеля. Нещо повече - имало е учени, които са казали - не може бял бор - типичен планински вид, да се свали толкова ниско. Но за онова време е било много важно да се изпълнят количествени, а не качествени критерии.

- А защо не са засадени друг тип дървета, които са подходящи за района?

- Ако тези гори бяха засадени не с бял бор, а с местни видове, ефектът, който щеше да се получи през 60-е и 70-те години,щеше да е много по-забавен във времето, т.е. нямаше да може да им се ръкопляска толкова скоро. Но сега нямаше да има този тип проблеми.

Днес вече сме пред свършен факт. Оттук нататък трябва да гледаме и правим това, което е най-правилно за напред. Изходно условие в съвремието е, че за всички възобновяеми природни ресурси, които трябва да бъдат управлявани устойчиво: водите, донякъде въздуха, земеделските площи и горите, дивеча и биологичното разнообразие като цяло, трябва да се адаптира управлението към условията на средата, които са много динамични и се променят. Както климатичните , така и социално-демографските. Самата гора, или дивеч не можеш да адаптираш, трябва да се адаптира управлението на този ресурс и да знаеш какви са тенденциите.

И в този смисъл едни от мерките, извън тясно професионалните, е да информираме и да обучаваме обществеността най-общо и  населението в районите където тези ресурси са ключови, в частност. Адаптивното управление в бъдеще е безалтернативно от научна гледна точка, поне за сега.