Разделното събиране на сметта – "мисия невъзможна"?

  • 23 септември 2013, 16:30
  • Default profile Автор Kmeta.bg
52a5a1712c55c

Ще се окаже ли разделното събиране на сметта „мисия невъзможна”? Отговорът на този въпрос Европейската комисия е дала още при влизането ни в съюза. Невъзможна или не, мисията е следната - до 2020 г. половината смет, трябва да е разделена – 50% от отпадъка да е за рециклиране, а 50%  - депониран в сметище.


Разделното събиране обаче се оказа изключително трудна задача за общините. Проблемът е, че фирмите за оползотворяване на отпадъци,  са пресметнали, че дейността им в малките кметства е на загуба. Тъй като те са търговски дружества, естествено е, да отказват неизгодните договори, което очевидно и правят.


„Изграждането на системите за разделно събиране на отпадъците се подчинява на икономическите закони, тъй като икономическата ефективност е водещ принцип в управлението на отпадъците на европейско ниво”, обясниха експертите от Министерството на околната среда и водите.  Според тях общините могат да се „облегнат” на изискването в Закона за управление на отпадъците, което вменява на фирмите „системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки да обхващат, не по-малко от 6 000 000 жители на територията на страната и задължително  да включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, както и курортните населени места”.  В добавка от ведомството допълват, че „системи се финансират с публични средства и тяхното изграждане не може да представлява самоцел и да се извършва на всяка цена”.


И тук обаче веднага възниква въпросът – самоцел ли са целите, които изпълняват фирмите за оползотворяване на опаковки, както се наричат компаниите, които снабдяват общините с трицветните контейнери и прибират разделената в тях смет?


По този въпрос екоминистърът от по-предишното правителство и настоящ депутат Джевдет Чакъров е категоричен. „Новият Закон за управление на отпадъците не реши въпроса с изпълнението на целите за рециклиране. Разми се отговорността за изпълнението им между общини и организации. Вмениха се ангажименти на общините без да е ясно какви цели изпълняват общините и какви – организиите, у които се намират обществените средства за разделно събиране и третиране на отпадъците.


Чакъров подчертава и това, че  средствата за разделното събиране на отпадъци и тяхното третиране са обществени средства. „Ние сме си платили при покупката на шишето минерална вода или кофичката кисело мляко т.нар. продуктова такса, предназначена за това опаковките на тези продукти да бъдат разделно събрани и преработени. На практика с нашите пари нищо не се прави, те се изразходват неясно как”, коментира той.  Според него е порочна и практиката, едни и същи, казано най-общо, играчи на пазара, да събират парите от продуктовите такси, а свързаните с тях дружества да извършват дейностите по събиране и третиране на разделения отпадък.


„По времето, когато аз бях министър на околната среда и водите направихме стъпки за разгръщане на истинска, ефективна система за разделно събиране на отпадъци. След много сериозна съпротива от страна на организациите по оползотворяване подписахме меморандум с конкретни технически изисквания към тези системи – за брой контейнери, за брой обхванати граждани, а не само търговски обекти, за период на който да се почистват контейнерите, за нови изисквания за отчитане на цели и т.н. „ разказа Чакъров. По думите му, следващото ръководство на МОСВ не продължило тази политика, тъй като целите за разделно събраните отпадъци се отчитали само по счетоводни документи и от данните, изнесени от пунктовет за вторични суровини.


По времето, когато се е обсъждал Законът за управление на отпадъците, бившият екоминистър настоявал да се въведат минимални технически изисквания за разделното събиране, както и да се създаде специална информационна система, която да проследява, какво се случва с опаковките, от пускането им на пазара, до пълното им рециклиране. Тогавашното мнозинство обаче не приело предложението.


„Това, което бяхме замислили е, местните управи да бъдат подпомогнати в разделното събиране, а не само на обработката на отпадъците, което значи да се подпомагат със съдовете за разделно събиране, с техника, но и с различни подходи, които могат да се прилагат, в зависимост от големината на населеното място”. Такава пък е тезата на бившия зам.-министър по време на управлението на ГЕРБ Илияна Василева, която също вече е народен представител.  „Примерно в някои селски райони може да се наблегне на биораградимите отпадъци със системи за компостиране, в по-големите градове пък опаковките да са основната цел. Усилията трябва да са съвместни – и от страна на фирмите, които се занимават с това и генерират печалба, и от страна на общинските организации. Има много голям потенциал в развитието на тези дейности”, смята Василева.


Според заместничката на Нона Караджова, търговските взаимоотношения между фирмите и общините трябва да се калкулират в определени суми, след сериозен анализ.  „До края на тази година трябва да се изготви Национална програма за управление на отпадъците, която трябва да даде отговори на тези въпроси. В този смисъл, ролята на министерството трябва да се засили в посока методическа подкрепа на общините, за това, как да намерят най-удачния вариант, как да се справят, защото това не е лека задача”, допълва тя.        



„От своя страна системите за разделно събиране на отпадъците от опаковки се управляват от организации по оползотворяване (ООп). Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗУО всяка ООп предоставя разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители. След направена справка за вида и броя на населените места в Р България, по информация на НСИ, става ясно, че посочените по-горе изисквания както от всяка ООп (500 000 жители), така и от всички организации заедно (6 000 000 жители) могат да бъдат спазени единствено, ако бъдат обхванати и множество населени места с население не само под 5000 жители, но дори и под 2000 жители. Това означава, че тези по-малки населени места ще представляват интерес за ООп от гледна точка на обхвaщане на населението”. Това пък е основанието на сегашното ръководство на екоминистерството, оглавено от Искра Михайлова.


Според експертите на МОСВ, на всяко четиримесечие, ведомството изчислява и публикува пазарния дял на организациите за оползотворяване на опаковки.  „Когато пазарният дял нараства, нараства постепенно и изискуемото обхванато население, дори и организацията отдавна да е обхванала минималните 500 000 жители”, категорични са от екоминистерството. „Това е още един аргумент в полза на малките общини, че дори да не бъдат задължени по закон да въведат разделно събиране на отпадъците, те ще бъдат обект на интерес от страна на ООп”, категорични са от МОСВ. Оттам подчертават, че „сключването на договори между общините и ООп остава процес на свободно договаряне между две страни и единствените ограничение и задължения в процеса на договаряне са изискванията към системите за разделно събиране на отпадъци”, твърдят от екоминистерството.