18 352 л турски нелегални пестициди хванати от началото на годината

  • 15 юли 2020, 14:27
  • Default profile Автор Нина Александрова
Medium 154888vaksina sin ezik

Осъществява ли се внос, пускане на пазара и употреба на неразрешени или негодни продукти за растителна защита, както и на продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба? Прокуратурата започна проверка, която трябва да установи дали земеделските производители използват препарати за растителна защита, които не са разрешени или съдържат такива съставки. По темата потърсихме коментар от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). 

 - Увеличава се нелегалният внос на опасни препарати за растителна защита (ПРЗ) – канцерогенни продукти, забранени за употреба в целия Европейски съюз. За това алармират и от Българската асоциация за растителна защита. Какви по-конкретни мерки предприемате вие в качеството ви на Агенция по безопасност на храните?

 - БАБХ контролира вноса на ПРЗ на граничните пунктове съвместно с агенция „Митници“, а във вътрешността на страната съвместно с органите на МВР и ДАНС. С цел противодействие срещу нелегалното разпространение на ПРЗ през 2020 г. България за трети път участва в международната операция SILVER AXE. В акцията взеха участие Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Агенция Митници. В рамките на международната операция, БАБХ осъществи засилен контрол върху:

Вносът на нелегални продукти за растителна защита на ГКПП, съвместно с Агенция „Митници“.

За периода на операцията Агенция „Митници“ е задържала 18 352 литра турски неразрешени пестициди, които не са декларирани и е образувано досъдебно производство, а при съвместни действия с БАБХ са задържани 72 л и 20.95 кг неразрешени ПРЗ превозвани в лични автомобили, по данни на Агенция „Митници“ всички с произход Турция.

Търговията на нелегални продукти за растителна защита (ПРЗ), съвместно с органите на МВР във вътрешността на страната. Българска агенция по безопасност на храните извърши засилени проверки в обекти за производство, търговия и преопаковане на ПРЗ и за употреба на ПРЗ от земеделските стопани в рамките на операцията.

В връзка с операцията на Европол SILVER AXE V с писмо изх. № ПРЗ-55/24.01.2020 г. бе разпоредено на директорите на всички ОДБХ да създадат необходимата организация за извършване на внезапни проверки от инспекторите по растителна защита върху търговията и употребата на нелегални продукти за растителна защита. В периода от 13.01.2020 г. до 25.04.2020 г. на територията на страната са извършени общо 728 бр. проверки за нелегални продукти за растителна защита, от които 322 бр. са на обекти за търговия и 406 бр. на земеделски стопани за употреба на ПРЗ.

Установени са нерегламентиран внос и употреба на 3 522 литра неразрешен продукт за растителна защита, за което са съставени 2 бр. актове за установено административно нарушение и са открити 30 л продукти с изтекъл срок на годност.

Засиленият контрол продължава и след оперативната фаза на операция SILVER AXE V. Проведени са съвместни внезапни проверки на БАБХ и ДАНС през месец юни 2020 г. на територията на области Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. При тях са задържани общо 2 962 л и 935 кг нелегални и фалшиви ПРЗ с произход Турция, Гърция, Украйна, Молдова, Испания, Полша.

Откритите пестициди са неразрешени и фалшиви, без партиден номер и дата на производство, без етикети на български език, негодни с изтекъл срок на годност, ПРЗ с отнето/прекратено разрешение. Съставени са 5 бр. актове за установено административно нарушение.

През юли 2020 г. е извършена съвместна проверка на БАБХ и Икономическа полиция на територията на област Пазарджик. В нерегламентиран обект е установено съхранение на неразрешени ПРЗ, ПРЗ без етикет на български език, неправомерно преопаковане на ПРЗ от първа професионална категория на употреба, неоригинални опаковки без партиден номер и дата на производство и етикети. Възбранени са 109,7 кг и 15,8 л нелегални пестициди.

За противодействие срещу нелегалната интернет търговия с пестициди по инициатива на Българска агенция по безопасност на храните съвместно с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ беше разкрита и преустановена нелегална интернет търговия с фалшиви и неразрешени продукти за растителна защита. Незаконните обяви за пестициди бяха деактивирани. Установени бяха нарушителите, като един от тях е украински гражданин.

В резултат от извършените проверки по операция SILVER AXE V и след нея са задържани общо 24 955 литра и 1 066 килограма нелегални ПРЗ, които са многократно по-големи от тези през миналата година. В резултат на съвместните действия между контролните органи през последните години се отчита намаляване на употребата на нелегални ПРЗ.

След приключване на операцията борбата с нелегалния внос и търговия с неразрешени продукти за растителна защита продължава.

 - Тези препарати са доказано вредни за здравето на хората, околната среда и животните. Не би трябвало да се използват, но земеделските производители ги купуват, защото са евтини и ефикасни. По закон Агенцията по безопасност на храните трябва да следи с какво пръскат земите си земеделците. Колко проверки правите месечно и какви нарушения установявате?

- Контролът върху продуктите за растителна защита, съхранението и употребата им се осъществява чрез планови, внезапни проверки и проверки при наличие на данни за нарушение. От плануваните за 2019 година 5140 бр. инспекции, на територията на страната са извършени общо 7164 бр. инспекции на употребата на ПРЗ, в т.ч. 4919 бр. документална проверка в ОДБХ, 2017 бр. документална проверка при посещение в стопанство, 46 бр. при въздушно пръскане, 11 бр. при извършване на фумигация, 37 бр. при обеззаразяване на семена и 134 бр. при третиране с наземна техника.

При извършения контрол през 2019 г. са обхванати от 5% до 15 % от  регистрираните земеделски стопани с площ над 10 дка и оранжерии. При провеждането на инспекциите е акцентирано върху нарушенията свързани с:

 - употреба на ПРЗ, които не са разрешени за пускане на пазара и употреба в Р България;

 - неразрешена употреба за дадена култура или вредител, на разрешен ПРЗ;

- употреба на продукти за растителна защита, разрешени за ограничена и контролирана употреба извън териториите на областите, за които са разрешени и извън срока, за който са разрешени;

-  употреба на ПРЗ с изтекъл срок на годност

 -  неправилна употреба на ПРЗ - доза/концентрация;

-  неспазени технологични параметри при работа с техника за растителна защита;

 -  употреба на ПРЗ в несъответствие на фенологията на вредителите и културите при регистрация на продукта. 

За констатираните несъответствия са направени 1361 бр. предписания със срок за отстраняването им, описани в констативни протоколи. Съставени са 52 бр. акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбите на Закона за защита на растенията, за които са издадени 35 бр. наказателни постановления. На територията на страната са извършени 241 бр. инспекции по сигнали или жалби относно употреба на ПРЗ и са съставени 38 бр. акта за установено административно нарушение и са издадени 32 бр. наказателни постановления.

 - Повечето нелегален внос, близо 90%, идва от Турция, малки пратки идват и от Македония и Сърбия. Приходите от нелегалния внос на опасните вещества се оценяват на 30 милиона евро годишно. Какви са санкциите за нарушителите? 

 - Съгласно Закона за защита на растенията (ЗЗР) са въведени следните забрани:

чл. 52. Забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на:

1. неразрешени или негодни продукти за растителна защита;

2. продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.

Чл. 107. Забраняват се:

1. съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита;

Чл. 101. Забраняват се:

1. съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита;

2. съхранението с цел продажба и търговията на продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2;

Санкциите се налагат, съгласно чл. 155 от ЗЗР:

Чл. 155. (1) Който наруши забрана по чл. 52, чл. 101, т. 1 или 2, чл. 107, т. 1 или не изпълни условие или задължение по чл. 48, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

 - Във всеки областен град има местни доставчици, които се свързват със земеделските производители и им предлагат „качествен“ препарат на половин цена. Правят ли се акции, в които нарушителите да бъдат хванати на място или те действат заедно с местната власт? 

 - Извършват се планови, засилени проверки, проверки по сигнал и постъпили жалби. БАБХ осъществява внезапни, съвместни проверки с агенция „Митници“, с органите на МВР и ДАНС срещу нелегалното разпространение на неразрешени ПРЗ.

 - Имате ли достатъчно инспектори, за да бъдат проверките по-ефикасни? 

 - БАБХ осъществява ефективен официален контрол на базата на анализ на риска.

 - През 2013 г. Европейската комисия ограничи използването на неоникотиноидни пестициди, които сериозно застрашават медоносните пчели. Те са изключително ефикасни в борбата с насекомите и почвените вредители, но поразяват сериозно пчелите. Тези отрови имат системно действие и стигат до полена и нектара на растението. Неоникотиноидите предизвикват невропаралитично действие в натровената пчела, тя губи ориентация, не може да намери кошера си и загива. За съжаление тази забрана има своите изключения. Разрешава се ограничена и контролирана употреба на забранените пестициди, тъй като в някои случаи те нямат заместител. Някои от европейските страни правят дерогация, тоест временно разрешават употребата на тези препарати. В България издадено ли е разрашение за използването на тези пестициди?

 - От 2017 г. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не е разрешавала за пускане на пазара за ограничена и контролирана употреба продукти за растителна защита, съдържащи неоникотиноиди. Регламент (ЕС) № 485/2013 г. на Комисията от 24 май 2013 г. и Регламент (ЕС) № 781/2013 г. на Комисията от 14 август 2013 г. забранява употребата и продажбата на семена, третирани с продукти за растителна защита (ПРЗ), съдържащи активните вещества клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд и фипронил. Активните вещества клотианидин, тиаметоксам и фипронил са неодобрени активни вещества, за които сроковете за одобрение са изтекли и тези вещества не са заявени за подновяване, а активното вещество имидаклоприд с дерогация е разрешен за употреба единствено като инсектицид в постоянни оранжерии или за третиране на семена, предназначение за употреба единствено в постоянни оранжерии.

В тази връзка от 2013 г. в България бяха спрени от употреба общо осем продукта за растителна защита (ПРЗ) за обеззаразяване на семена срещу почвените неприятели - телени червеи (сем. Elateridae) и сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) в културите царевица и слънчоглед, съдържащи тези активни вещества.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2035 на Комисията от 21 ноември 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се заменя срока на одобрение на активното вещество фипронил, с дата 30 септември 2017 г.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/84 на Комисията от 19 януари 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се заменя срока на одобрение на активното вещество клотианидин, с дата 31 януари 2019 г.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/785 на Комисията от 29 май 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество тиаметоксам, в част А от приложението към Регламента се заменя със следното: Разрешава се употреба единствено като инсектицид в постоянни оранжерии или за третиране на семена, предназначение за употреба единствено в постоянни оранжерии. Получената реколта трябва да остане по време на целия си жизнен цикъл в постоянна оранжерия.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/783 на Комисията от 29 май 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество имидаклоприд, в част А от приложението към Регламента се заменя със следното: Разрешава се употреба единствено като инсектицид в постоянни оранжерии или за третиране на семена, предназначение за употреба единствено в постоянни оранжерии. Получената реколта трябва да остане по време на целия си жизнен цикъл в постоянна оранжерия.

Съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/783, в България са разрешени четири продукта за растителна защита, съдържащи активното вещество имидаклоприд. Разрешената употреба е само и единствено като инсектицид в постоянни оранжерии или за третиране на семена, предназначение за употреба единствено в постоянни оранжерии. Продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество имидаклоприд са разрешени за предлагане на пазара и употреба до изтичане на крайния срок за одобрение на активното вещество, а именно до 31 юли 2022 година.

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/23 на Комисията от 13 януари 2020 г. за неподновяване на одобрението на активното вещество тиаклоприд държавите членки отнемат разрешенията на продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество.

Считано от 3 август 2020 г. Българска агенция по безопасност на храните отнема удостоверенията за разрешаване предлагането на пазара и употребата на четири продукта за растителна защита, съдържащи активното вещество тиаклоприд. Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2020/23 на Комисията от 13 януари 2020 г., всеки гратисен период, предоставен на от държавите членки в съответствие с чл. 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 изтича не по-късно от 3 февруари 2021 г. В съответствие с изискванията на регламента, считано от 3 август 2020 г., изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя гратисен период за продажба, разпространение, обезвреждане, съхранение и употреба на съществуващи наличности от продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество тиаклоприд до 3 февруари 2021 г.

Употребата на продукти от вида е наказуема по ЗЗР след датата 3 февруари 2021 г.

 - Как стои въпросът у нас с използването на препарата за растителна защита - ДДТ? Той е забранен още през 1971 година, а все още се използва, въпреки че от него всичко на полето умира - пчели, птици, селскостопански животни.

 - В България няма разрешени продукти за растителна защита с активно вещество ДДТ. Забраната за ползване на ДДТ е от 1969 г. ДДТ и свързаните с него компоненти са много персистентни в околната среда и повече от 50 % могат да останат в почвата 10 – 15 г. с В България няма разрешени продукти за растителна защита с активно вещество ДДТ или негови метаболити.

Поради доказаната силна токсичност спрямо хората и животните, през 70-те и 80-те години на миналия век ДДТ е забранен в повечето развити страни, включително България и не са разрешавани за предлагане на пазара и употреба ПРЗ, съдържащи ДДТ или негови метаболити.

Забраната в България за ползване на ДДТ е от 1969 г. ДДТ е устойчив органичен замърсител (УОЗ), който е забранен като пестицид със Стокхолмската конвенция през 2001 г., след като е установено, че е опасен за здравето на хората и околната среда. Стокхолмската конвенция е подписана от 92 държави и от Европейската общност. Конвенцията остава отворена за подписване от 24 май 2001 г. до 22 май 2002 г., до когато е подписана от 151 държави за забрана на УОЗ.

България подписва Стокхолмската конвенция УОЗ (СК) на 23 май 2001 г. Конвенцията е ратифицирана със закон (обн. ДВ бр. 89/12.10.2004 г.), в сила за страната от 20 март 2005 г. В Приложенията на Стокхолмската конвенцията понастоящем са включени 22 УОЗ съединения, включително ДДТ.

 - Тъй като използването на пестицидите влиза директно в храната, не е ли редно върху етикетите да бъде обозначено и с какви препарати се пръска земята? 

 - При разрешаването на ПРЗ се одобрява етикет, който е задължителен елемент при продажбата му. В етикета са отразени разрешените употреби на продукта. За всяка употреба на продукта е посочена културата, при която се използва, фазата на развитие на културата, дозата за прилагане и неприятеля. Не може да се твърди, че ПРЗ влизат директно в храната, тъй като при употреба, съгласно етикета приложените ПРЗ се разграждат до вещества и нива, които са безвредни за потребителя.

Съгласно процедурите за разрешаване на ПРЗ в България и ЕС, не се допуска разрешаване на продукт, ако няма убедителни данни и доказателства, че при употребата, съгласно етикета, остатъчните вещества от ПРЗ са безопасни за потребителя.

БАБХ контролира правилната употреба на ПРЗ от стопаните и спазването на карантинните срокове след прилагането им. Земеделските производители имат ангажимента да поддържат актуален Дневник на проведените растителнозащитни мероприятия (напр. пръскания), който се проверява от инспекторите от отдел „Растителна защита“ при официален контрол.

Към настоящия момент България е в процес на обсъждане на нова Наредба, която ще регламентира условията и реда за извършване на интегрирано производство на растения и растителни продукти, и контролът върху него.

Интегрираната растителна защита има за цел не напълно да унищожава вредителите по културните растения, а да регулира числеността им, като ги намалява под определено равнище, при което те не нанасят икономическа вреда. Система обръща внимание само на основните вредители при дадена култура. С предимство се използват резултатите от природното регулиране – използване на естествените врагове на неприятелите по земеделските култури. В случай, че те не са достатъчни да намалят числеността на вредителите под праговете на икономическа вредност, се допуска използването на определени продукти за растителна защита от ниска категория за употреба, безопасни за пчели и такива с нисък риск. Документът е на разположение за обществено обсъждане до 10 август 2020 г. на сайта за обществени консултации.

 - Все повече земеделци се интересуват от биологичните начини за защита на растенията. Обмисляте ли повече кампании в тази насока, за да бъдат хората максимално информирани - и производители, и потребители? 

 - Насърчаването на устойчивата употреба на пестициди е сред важните действия, които ЕС и България, като държава членка на ЕС, предприема, за да се гарантира, че употребата на пестициди е устойчива и не излага на риск човешкото здраве или околната среда. Във връзка с изпълнението на чл. 4 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди е изготвен и приет Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България.

Основни цели на националния план за действие са намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и насърчаване на интегрираното управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи, за да се намали зависимостта на земеделското производство от употребата на пестициди. Един от основните методи е интегрираното управление на вредителите, който се основава на оптимизация използването на природните ресурси и естествените механизми за регулиране на вредителите по земеделските култури и получаватаната от тях продукция.

Икономическите, екологични и социални предимства на нехимични методи са несъмнени и гарантират устойчивост на селското стопанство в дългосрочен план. Прилагането на такива подходи води като резултат до минимизиране на риска от употребата на пестициди върху здравето на хората, стабилност на агроекосистемите и опазване на околната среда чрез дългосрочно устойчиво развитие в аграрния сектор и повишаване жизнеспособността на селското стопанство.

 - Имат ли всички синтетично създадени препарати екологична алтернатива? 

 - С развитието на научно-техническия прогрес, нарастват възможностите за създаване на екологични алтернативи на синтетичните препарати.