200 ваксини се разработват срещу COVID-19

  • 02 ноември 2020, 09:00
  • Default profile Автор Нина Александрова
Medium medium 18 %d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8

Доц. Михаил Околийски е завършил сексология в Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г. В продължение на 15 години е част от екипа на Центъра за обществено здраве и анализи. От октомври 2014 година работи в офиса на Световната здравна организация за България. Психотерапевт е на деца и възрастни.

 - Г-н Околийски, отново сме в ситуация с много заразени, предстоят ни и зимни месеци. Промени ли се нещо в ежедневието и мисленето на българина от март досега? 

 - За да мога да отговоря на въпроса Ви обективно, ще представя накратко едно ново изследване. С цел намирането на решения на проблемите на бързо променящата се обстановка, СЗО и Министерството на здравеопазването (МЗ) продължават с провеждането на серийно, напречно проучване за оценяване на обществените възприятия за риска, поведенческите модели, доверието, знанията и други променливи, свързани с пандемията от COVID-19, чрез използване на инструмент за проучване, който е предоставен от СЗО Европа и адаптиран към епидемичната ситуация в страната. Наред с епидемиологичните данни и съображенията от икономически, културен, етичен, структурно-политически характер и други, събраната информация има пряко отражение върху отговора на COVID-19 в България, що се отнася до комуникации и послания, мерки, програми и политики. 

Като цяло данните показват висока степен на придържане към повечето препоръчани модели на поведение. Въпреки това се наблюдава значително отстъпление по отношение на някои от докладваните линии на поведение. В сравнение с анкетата, проведена през месец юли, хората продължават да се чувстват уверени, че знаят как да се предпазват, но са по-малко сигурни, че ще успеят да избегнат заразяване. Повечето анкетирани имат добра здравна грамотност, което означава, че могат да намират, разбират или използват информация за COVID-19. Две трети редовно търсят информация за COVID-19. По този показател се наблюдава рязък спад от юли месец насам, както се вижда от всички видове информационни източници. До две трети от населението са емоционално ангажирани, съобщават за стрес и страх, свързани с вируса, леко завишени спрямо анкетата от юли. Три четвърти се тревожат за финансовите последици. От юли общото благосъстояние бележи значителен спад, същото се отанся и за умерените равнища на психическа устойчивост.

Освен това мнозинството (три четвърти) смята, че пандемията е силно или донякъде преекспонирана от медиите. Продължават да се отчитат и доста високи равнища на конспиративно мислене. Налице е смесена подкрепа за политики, ограничения и решения във връзка с COVID-19, като се отчита принципна подкрепа за повишено тестване и носене на маски в затворени пространства, докато маските на открито и ограничаването на движението се отхвърлят. Както и през юли, приблизително половината анкетирани са на мнение, че ограниченията са силно завишени.

Както и през насам ,медицинските работници и официалните институции в здравеопазването продължават да се смятат за най-надеждния източник на информация и фактор за справяне с пандемията. Доверието в правителството, министър-председателя и полицията във връзка с противоепидемичните мерки сериозно е намаляло.

 - Пак обаче сме разделени. Част от хората спазват стриктно мерките, друга част слагат маска, само за да не бъдат глобени?

 - Разделени сме, защото от една страна се наблюдава така наречената пандемична умора у хората, изразяваща се в пренасищане с информация за коронавируса и която води до нежелание за спазване на протективните мерки. От друга страна доверието в медицинските специалисти е много голямо и когато тяхни представители казват, че да се спазват мерките е глупост, хората се разколебават. Освен това съществува концепцията за т.н. стаден имунитет, според която популацията може да бъде защитена от определен вирус, ако бъде достигнат праг на ваксинация. Например, стадният имунитет срещу морбили изисква около 95% от населението да бъде ваксинирано. Останалите 5% ще бъдат защитени от факта, че морбили няма да се разпространи сред ваксинираните. Предполага се, че можем да достигнем стадото или популационния имунитет, позволявайки на вируса да се разпространи. Но позволяването на опасен вирус, който не разбираме напълно, да работи свободно е просто неетично. Това не е опция. Първо, не знаем достатъчно за имунитета срещу COVID-19: колко силен е той или колко дълго трае или как се различава от човек на човек. Има и някои примери за хора, заразени с COVID-19, за втори път. Второ, по-голямата част от хората в повечето страни остават податливи на този вирус.

Проучванията за серопревалентност показват, че в повечето страни по-малко от 10% от населението са заразени с вируса COVID-19. Следователно оставянето на вируса да циркулира непроверено означава да се разрешат ненужни инфекции, страдания и смърт. Трето, едва започваме да разбираме дългосрочните въздействия върху здравето сред хората с COVID-19. Разрешаването на опасен вирус, който не разбираме напълно, да работи безплатно е просто неетично. Това не е опция.

 - Къде най-често се заразяваме - на публични места, в социалните групи, с които общуваме, или основен проблем си остава неспазването на мерките?

 - Ръстът на случаите се дължи отчасти на засиленото тестване, включително тестване на работното място и в училищните условия. С увеличения брой случаи много държави не са в състояние да поддържат темпото с проследяването на контактите. Разбирането къде циркулира вирусът е жизненоважно за изолиране на положителни случаи и поставяне под карантина на контактите им. Комбинацията от различни условия на предаването може да доведе до връщането на вируса на: работно място, училища и университети, спортни събития, пътувания, социални събирания и др.

Налице е общо облекчаване на ограниченията - особено по отношение на събиранията - за облекчаване на социално-икономическия натиск, съчетан с нарастваща пандемична умора, намаляваща спазването на защитни мерки, което подхранва предаването, особено сред по-младото население.

Налице е и общо засилване на мобилността, връщане към нивата преди пандемията. Тъй като вътрешните и международните пътувания нарастват, това потенциално поражда възраждане както в изпращащите, така и в приемащите страни. Като цяло в много страни може да са се забавили твърде бързо, когато случаите намаляват през летните месеци. Те не използваха възможността да увеличат центровете за тестване; да се увеличи капацитетът за проследяване на контакти, да се увеличи клиничният капацитет и да продължи да се общува с общността за комуникация на рискове и да се подчертае продължаващата необходимост от мерки за лична защита.

 - Кога най-рано светът ще има ваксина, какви са очакванията?

 - Първо искам да подчертая, че СЗО няма да валидира никоя ваксина, освен ако не е доказано, че е безопасна и ефективна. Скоростта на разработване на ваксини е изключителна. Работата по разработването на ваксини започва веднага след като китайските учени публикуват последователността на 11 януари. Първото изпитване фаза 1 започна 8-10 седмици след това. СЗО участва в усилията за научноизследователска и развойна дейност от януари. В момента около 200 кандидат-ваксини са на някакъв етап от разработването. От тях поне 44 кандидат-ваксини са в процес на изпитване при хора. Около 10 са в или влизат в изпитвания фаза III. В Имаме много стабилна конкуренция - колкото повече кандидати, толкова повече възможности за успех (обикновено степента на успех на кандидат-ваксините е 10%). Ваксините кандидати могат да бъдат от различни видове - ваксини срещу вируси, използващи жив атенюиран вирус, ваксини срещу вирусни вектори, ваксини на базата на протеини и ваксини с нуклеинова киселина или РНК и ДНК, които са напълно нови платформи.

Фаза III на изпитвания за някои кандидатстващи ваксини започна през юли 2020 г. Очакваме резултатите от тази мащабна фаза на изпитване (записване на време от 30 000 до 60 000 души) да започнат да идват в края на годината, вероятно от края на ноември. Това биха били минималните данни, необходими за разрешение за спешна употреба - за ефикасността и ограничени данни за безопасността. След като данните са налични, регулаторните органи ще трябва да направят оценка на безопасността и ефикасността и ще започне производството на одобрени ваксини. Предвид този график, очакваме дозите да започнат да пристигат в страните в средата на 2021 г. (второ или трето тримесечие). Ограничен брой ваксини могат да бъдат на разположение за високорискови групи, започвайки от първото тримесечие на 2021 г.

Тъй като тези първи дози ще бъдат ограничени, ще трябва да ги приоритизираме за уязвими групи като здравни работници и възрастни хора. За да се справи с това, СЗО разработи Рамка за справедливо разпределение в сътрудничество с партньорите на ACT-Accelerator и държавите-членки.

Заедно с ускоряването на научните изследвания и осигуряването на производствен капацитет, СЗО също така работи със страните за разработване на регулаторен капацитет, както и за поддържащи политики и канали за доставка. Това ще бъде от съществено значение, за да се предостави успешна ваксина на хората.

 - Ще продължат ли да нарастват случаите, не само у нас, но и по-света, каква е вашата прогноза до месец-два?

 - Да, така е, в европейския регион на СЗО продължава тревожното нарастване на случаите и смъртните случаи, като ежедневните случаи се увеличават с една трета, а ежедневните смъртни случаи се увеличават с близо 40% в сравнение с предходната седмица. Очакваме, че новите случаи на COVID-19 и смъртните случаи ще продължат да нарастват през следващите седмици в региона.

Франция, Испания, Обединеното кралство, Холандия и Руската федерация понастоящем представляват по-голямата част от кумулативните случаи в региона. Основните източници на предаване се срещат в домовете ни, в затворени или претъпкани пространства, в общи жилища (напр. Университети в Обединеното кралство), в събирания или на работни места и на закрити обществени места. Възраждането на вируса засяга по-младите популации повече, отколкото през първия връх през пролетта. Това води до увеличаване на случаите сред по-възрастните, по-уязвими групи и представлява по-висок риск в страните с домакинства с много поколения. Съществува реалистичен потенциал ситуацията да се влоши драстично за всички нас, ако болестта се разпространи силно сред възрастните хора.

 - Какви са последствията от психичните проблеми, свързани с изолацията и притеснението за работното място?

 - Психическата устойчивостта сред българското население изглежда намалява. Наред с показателя за благосъстояние, е важно да се проследява психичното здраве и способността на хората да се справят с продължителен стрес, свързан с несигурност и здравословни проблеми. Следва да се отбележи, че мъжете съобщават за по-ниско благосъстояние, но жените са по-малко психически устойчиви.

Както изглежда, и общото благосъстояние в България е ниско и значително се е влошило от юли насам. Този резултат би могъл да произтича от пандемична умора и изтъква значението на услугите за психично здраве и на положителните послания, както и нуждата да се осъзнае колко трудна е настоящата ситуация за хората. За много хора в България бъдещите икономически последици от пандемията са причина за безпокойство и често надхвърлят опасенията за здравето. 

В нашето изследване емоционалната реакция на пандемията се измерва чрез усещане за страх, безпомощност, мисли за вируса и отношение към медийния шум. Повече от половината до две трети от анкетираните изпитват някакъв или голям страх (59%), а близо две трети (62%) се чувстват донякъде или твърде безпомощни. Този резултат представлява малко, но значително нарастване на чувството за безпомощност в сравнение с данните от месец юли.

Снимка: Красимир Свраков