Атлетка от Мездра с награда в национален литературен конкурс

  • 30 септември 2020, 14:31
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 4

Единайсетокласничката в СУ „Иван Вазов“ - Мездра Силвия Йолова спечели престижно отличие в XIV Националeн конкурс за ученическо творчество „Бодлите на таралежите“, организиран от Фондация „Братя Мормареви“.

17-годишната възпитаничка на преподавателя по български език и литература Венцислава Найденова, която освен добра ученичка е и изявена атлетка, заслужи втора награда в категорията „Есе“ за своя авторски текст „Парадоксът на XXI век - липсата на комуникация в ерата на комуникациите”. 

Първа награда в същия раздел получи 15-годишната Севилай Селим от Черноочене за есето „Аз обвинявам образователната система“. Впоследствие обаче организаторите на конкурса й отнеха наградата, тъй като се оказа, че текстът й е „нетворчески заимстван“ от памфлета на популярния американски рапър и блогър Prince Ea, с рождено име Ричард Уилям, качен и в YouTube. 

Победител в категорията „Разказ“ стана Кирил Димов от Казанлък за сатирично-фантастичния разказ „Когато веганите изпият Слънцето“, а втора награда грабна Теодора Георгиева от Силистра за „Момчето хвърчило“. 

В тазгодишното издание на конкурса в памет на Мориц Йомтов и Марко Стойчев, известни с литературния псевдоним Братя Мормареви, сценаристи на обичаните от поколения деца и възрастни игрални филми „Таралежите се раждат без бодли“, „С деца на море“, „Войната на таралежите“, „Васко да Гама от село Рупча“ и др., взеха участие рекорден брой - близо 200 ученици, на възраст от 12 до 19 г., с над 300 свои творби. 

Те бяха оценени от авторитетно жури в състав: Бойко Василев, Иво Сиромахов, Димитър Томов и Бойко Ламбовски, които отбелязаха както масираното присъствие на коронавируса в текстовете на младите българи, така и нарасналата им непримиримост към фалша и бездушието във всички сфери на живота - от семейството до политиката. 

Наградите на призьорите връчи социологът Кънчо Стойчев, председател на Фондация „Братя Мормареви“. 

„Това е първият конкурс, в който участвам и за мое щастие бях оценена изключително високо, сподели по повод спечелената награда Силвия. Благодаря на всички и честито на останалите! За мен беше удоволствие да срещна тези хора! Благодаря на госпожата ми по български език и литература Венцислава Найденова за подкрепата! За мен е чест!“

*** 

Парадоксът на XXI век - липсата на комуникация в ерата на комуникациите 

XXI век е време на дигитално развитие, технологичният напредък на човечеството е повече от забележителен. Все по-голямо става производството на телефони, които са от модерни по-модерни, навлиза виртуалната реалност, както и роботиката, модернизират се социалните мрежи… И всичко това е за наше улеснение. Но дали това улеснение няма отрицателно влияние върху нас? 

Няма спор, че социалните мрежи и Интернет ни предлагат много възможности и информация, актуална или не. Дори бих казала, че в много случаи ни спасяват в дадена ситуация. Но на преден план излиза проблемът, който сериозно засяга всички хора, като започнем от най-малките и завършим с най-големите, а именно „Защо сме позволили телефоните да станат толкова важна част от ежедневието ни и да заменят комуникацията и истински важните неща в живота ни?“ 

Създадени са десетки приложения за комуникация в Интернет пространството, за да можем да достигнем по-лесно до хората, които са далеч от нас или пък са един етаж под нас. Телефоните и видео връзката замениха зрителния контакт, електронните книги взеха превес над хартиените. Все неща, които по един или друг начин сме започнали да омаловажаваме. 

Интернет ни е обсебил до такава степен, че в днешно време запознанство се развива по следния начин: намираш някой готин в Инстаграм, последваш го, виждаш, че е качил история, отговаряш на историята му и така завързваш разговор, след което си пишете известно време и евентуално се разбирате да излезете, за да се видите на живо. 

Едва на 17 години съм, а толкова много пъти ми е правило впечатление как хората се страхуват да говорят открито - дали ще е за чувствата си или за проблемите си. С течение на времето всеки осъзнава колко по-лесно е да се комуникира онлайн и точно това е проблемът, защото така не можеш да почувстваш отсрещния човек, не виждаш мимиките и жестовете, които ги има при живия контакт, не знаеш интонацията на гласа му. Просто четеш съобщението и не вкарваш особени чувства. Не изключвам и факта, че все повече млади хора стават по-буйни или депресирани, натрупват негативна енергия, в повечето случаи е благодарение на онлайн игрите, било то с бой или пък с духове и несъществуващи чудовища. 

До такава степен сме вглъбени в телефоните си, че те по един или друг начин заместват любимите ни хора и времето, прекарано с тях. Веднага ще дам пример как вечер, когато си легнем, хващаме телефона и разглеждаме безцелно всевъзможни маловажни неща в социалните мрежи и вместо да проведем един нормален разговор било то с любимия ни човек, с майка си или баща си, ние просто мълчим и предпочитаме телефона си. Това наричаме ние „почивка“. 

Когато съм в училище, всяко междучасие ми прави впечатление как дори малките деца, вместо да играят на нещо навън или да си говорят, те  държат телефоните си, излезли в коридора, а понякога дори учителите следват примера на децата. 

Технологиите са заели толкова важно място в ежедневието ни, че сме забравили истински важните неща за нас. Все по-трудно ни е да комуникираме с някого, затова и в повечето случаи оставаме неразбрани или нечути. Много от ценностите ни вече ги няма или са променени коренно. 

Ако някога някой ме попита „Ако имаше нещо, което искаш да промениш в света, какво би било?“, веднага бих му отговорила, че искам на мода да бъде любовта и зрителният контакт между хората, вместо телефоните ни, които са ни обсебили, защото отделяме много повече внимание на тях, отколкото на хората, които обичаме. 

Много пъти съм си задавала въпроса „Какво ли е да живееш в старото време, когато не е имало модерни технологии? Как са живели хората тогава? Как са се забавлявали?“ и ако трябва да съм честна, вярвам, че са водили един по-нормален, но и по-интересен живот от нас, радвайки се и ценейки повече малките неща, които са им се случвали.

 Времето ни е ценно и никога достатъчно, затова трябва добре да помислим кой е приоритетът в живота ни, да ограничим до минимум порока „социални мрежи“ и да отделяме повече внимание на хората, които обичаме. Само така ще се почувстваме щастливи и разбрани, и ще открием истинския смисъл на живота. 

Силвия Йолова, XI “б“ клас, СУ „Иван Вазов“ - гр. Мездра