Борис Христов: Винаги съм бил верен на отечеството си

  • 28 юни 2020, 09:41
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium %d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81 %d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2

Борис Кирилов Христов е български оперен певец, работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век. Великият български бас е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Още докато е дете, семейството му се мести в София, а той демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“.

От 16-годишен пее в Софийския хор на  „Гусла“, на който след 10 години става солист. Забелязан от Цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор „Гусла“ с негова подкрепа, българското правителство му осигурява стипендия и той заминава на обучение и специализация в Милано, после учи оперно пеене в Рим при Рикардо Страчиари – известен италиански баритон от началото на 20 век.

През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, като в началото на 1949 г. гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, а на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“.

Международният успех на великия българин не закъснява, като през 1950 г. получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати, поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок.

Тъжната новина за смъртта на Борис Христов идва на 28 юни 1993 г. Той умира в Рим, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София. 

Негови са съкровените думи: 

„Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм му изневерявал, бил съм му верен, и съм се стремял да му бъда полезен със силите и таланта си.”

„Моето непрестанно учение и моята дългогодишна световна кариера в служба на културата са били и ще бъдат винаги в името на човечеството, на моя славянски род и в името на моята родна България, към която чувствам привързаността на син и гордостта за издигането на нейния престиж”.