Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв.км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца. Населението на общината е 6394 жители. Населението на общината наброява 2865 души.

Районът на Борован е обитаван още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите” Лапчовец” и „Езерото”, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността „ Васков чукар. Установено е,  че през І хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото” и „Тиев лъг”. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди,датиращи от ІІ в. Пр.Хр.

Днешното с. Борован лежи върху останките на голямо трако-римско  селище,  за което свидетелстват  откритите гробове /І-ІV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. /Тимарски регистър/ е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които 5 свещеници, вероятно  по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св.Параскева”, а през 1843 г., каменна. Храмът „Св.Николай” е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май /ст.стил/ 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път” и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.

Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския  хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.

През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник”, преименувано през 1944 г.на „Цани Иванов”. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника”, посветен на  загиналите  в Септемврийското въстание. 

Забележителности - Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект. 

В началото на 1978 г. Борован става административен център на селищна система,в която са включени още четири села, а с Указ от 28 август 1987 г. Борован е обявен за Община. Общината се намира се на 150 км. от гр. София и се  явява естествен център между р.Дунав и Стара планина. През нея преминава главната пътна артерия, която свързва източното Черноморие със западните части на страната, главния път София - Ферибота Оряхово, който понастоящем  играе важна роля в икономиката ни и е  връзката  на нашата страна със съседна Румъния и няколкото пътни артерии с регионално и национално  значение -  за АЕЦ Козлодуй,  Монтана, Плевен, Бяла Слатина. Пътната мрежа на територията на общината е 176 км.

Официален празник: 25 октомври

Контакти:

Адрес: с. Борован Област Враца, ул.”Иван Вазов“ № 1, п.к. 3240,e-mail:

тел. 09 147/ 94-40, fax: 09 147/ 92-00 – Нели Божиевска – технически секретар

ob_borovan@abv.bgwww.borovan.bg

Кмет инж. Десислава Димитрова Тодорова

тел.09 147/ 93-30