България има много какво да научи от Бали в туризма

  • 19 май 2020, 13:12
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium %d0%90%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b9 %d0%95%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b26

Мнозина познават Андрей Едрев като герой от реалити формата „Островът на изкушението”. Но това е само малък щрих от цветния живот на бургазлията. За него може да се каже, че е човек, изживяващ мечтата си – да замине на екзотичен остров и да реализира успешен бизнес там. От години Андрей живее между България и о. Бали. Любовта му към приключенията го изпраща преди десетина години в Индонезия. Към днешна дата той е маркетинг директор на голяма индонезийска компания. Освен това отдава под наем няколко красиви екзотични вили.  Има зад гърба си издадени книги, а освен това се изявява и като журналист на свободна практика. Определя себе си като гражданин на света. Този вкус към живота иска да предаде и на двете си деца – Александър и Бориса.

- Г-н Едрев, като човек, който има опит в туризма, как виждате моментната ситуация у нас. Смятате  ли, че Сезон 2020 може да бъде спасен?

- Туризъм в България?! Това е някакъв особен вид оксиморон, създаден напоследък от Министерството на туризма в България, който ще се изучава след време в университетите, когато дойде времето на космическите почивки. Няма да изпадам в подробности, но само ще Ви припомня, че същото Министерство беше използвало за своя реклама стара моя снимка на бара ми в Резово, който се казваше “Temptation Island”, и който навремето събориха.

В България туризъм отдавна няма. Казвам това, базирайки се на 20-годишния ми опит като клиент и като човек, опитващ се да създава туристически продукти по цял свят – последните десет години в Бали, Индонезия, а преди това „Златна рибка” – Созопол и Резово. Има откъслечни напъни на креативни българи да оцеляват в извънредно агресивна среда без правила.

Натрупаният през последните 20 години опит ми показва, че създаването на устойчив туристически продукт е въпрос на адекватни управленчески решения, създаващи среда за надграждането на вече съществуващ такъв.

Посочете ми през последните 20 години една добра и устойчива практика, развила се и надградена във времето. Всичко е на парче, няма ясна визия за развитие, няма обособени туристически зони, няма маркетинг, няма единна рекламна стратегия, няма ясна концепция за бъдещето му.

Веднага привеждам пример с Бали, където имам 10-годишен опит и видях всъщност как правилно се реагира във стресови ситуации. През 2012 – 2013 година в Бали все още бяха разрешени „магическите” гъби, така наречените халюциогенни. Дълги години се създаваше напрежение между нормалните семейни туристи и младите хора, търсещи авантюрата в Бали. Забраниха ги, обособиха райони за различен тип туризъм: Кута (Kuta) и Легиан (Legian), които са евтини и се посещават от хора, без особени претенции; Керобокан (Kerobokan)  и Семиняк (Seminyak) – за преминали еуфорията на младостта туристи, с ясна визия за живота; „пенсионерски” район като Санур (Sanur), където основните туристи са 55+; „спиритуалната зона” Ubud. Стигнаха и по-далече в смелостта си, като отделиха на други острови така наречените „Gili’s” – Meno, Air, Trawangan, „младите и буйните” туристи. Един типичен пример за далновидност и запазване на цялата „гама” от туристи и затова на остров Бали има всичко за всеки.

Това доведе до още повече туристи и всъщност туризмът в Индонезия вече не е само Бали, а Ломбок (Lombok), Комодо (Komodo) , Сулавеси (Sulawesi), Папуа (Papua), Борнео (Borneo).

Но да се върнем на Вашия въпрос - Сезон 2020 ще си започне нормално, както всички сезони до сега. Това е ясно за всички, защото така или иначе в България сезонът е от 20 юни до 25 август и за последните 20 години държавата не е направила нищо, за да се увеличи този „сезон”, поради една проста причина, няма кой.

Заплашителни мерки бяха използвани, за да могат да възстановят някои ранни записвания, но това няма как да се получи, защото хората получават оферти и възможности от съседни и не толкова съседни страни, където всеки здравомислещ човек би предпочел нова или разработена дестинация с доказани условия, пред затихващият и умиращ туризъм  в България. Лозунги като „Изберете българското” са излишни, защото ако има качествен продукт, дори и аз бих се възползвал, въпреки че възможностите ми на практика са неограничени.

- Мислите ли, че идеята за безплатните ваучери, ще сработи? Може ли подобна стъпка да привлече достатъчно туристи по родното Черноморие?

- Обикновено безплатното е уловка или капан за глупаци, а тук говорим да ти плащат, за да почиваш, което е изключително безумно,  защото ако ти дадат ваучер за 100 лева, а вдигнат цените два пъти, накрая уравнението няма да излезе. Безплатно е само „сиренцето в капана”. Мисля, че българският турист не е толкова глупав, за колкото го мислят в Министерството и няма да се подведе по цената от 100 лева за „25 грама сиренце”.



Подобни стъпки са меко казано обидни за туристите, камо ли успешни. Привличането на туристи с пари, няма как да създаде нещо, за което човек би искал да похарчи пари. Нали разбирате, че хората искат почивка, атракции, забавление, купон… а не 100 лева, за да ги накараш да отидат някъде доброзорно.

- Една от мерките, които държавата взема, за да привлече туристи, са безплатни чадъри и шезлонги това лято. Някои от концесионерите обаче се обявиха против тази мярка. Какво е Вашето мнение?

- За да иска държавата от концесионерите безплатни чадъри, трябва да премахне концесионната такса за плажовете. Аз лично съм бил концесионер на най-малкия плаж в България – 708 кв.м и никога не съм взимал такса за чадър или шезлонг, но това беше мое решение и държавата не ме пита защо не взимам такса, а само пита дали са изпълнени задължителните дейности, които бяха едни и същи за плаж 64,000 кв. м. и плаж от 708 кв. м.

Така разбрах, че всъщност хората там нямат никаква представа какво е плаж, как се стопанисва, управлява и поддържа. Знаете ли, че всяка сутрин с двама роми пресявахме плажа със сито, за да бъде чисто и приятно на хората, които идват, и да останат с добър спомен,  да споделят с приятели, да се снимат. Защото това е единственият начин да направиш едно място атрактивно и посещавано. Аз бях единственият, имал смелостта да построи бар във водата. А след февруарските бури през 2012 година хора от цяла България идваха, за да видят как този бар е издържал на 5-метрови вълни. И накрая държавните служители дойдоха и го нарязаха, без да се съобразят с това, че съм го направил така, че да може да се разглобява.

- Вие от много години живеете между България и Бали? Как са уредени нещата там? Как се справят там с кризата в туризма?

- Бали е един изключително успешен туристически продукт, който индонезийското правителство продължава да подпомага и се опитва да го пренесе на все повече острови, и то доста успешно. Моята прогноза е, че след още десет години в света ще се говори основно за Индонезия като място за туризъм. Няма да има Сейшели, Малдиви, Бора Бора, защото това са вече изключително изхабени дестинации.

Следващите десет години Президентът Джокови ще премести 30-милионна Джакарта от остров Ява на остров Борнео. Сами разбирате, че с такива мащаби не можете да се борите, освен ако наистина не съумеете да предложите нещо уникално в своята страна.              

30 години от цял свят идват да строят и да създават в Бали и това го прави все по-притегателно място на туристическата карта. Миналата година завършиха Apurva Kempinski, сами можете да разгледате за какъв хотел става въпрос и за какво качество.

Знаете ли, че в Бали има университет, в които се изучава гостоприемство. Всички кризи по света са отрезвяващи за хората. И този бранш не е пропуснат. Както в природата, така и в бизнеса движение на кривата само нагоре няма. Всичко е цикли и периоди. Както всички потърпевши, и аз ще инкасирам доста загуби тази година. Всъщност, ако не беше вносът на мебели и други продукти от Индонезия, може би щях да загубя всичко, създадено до момента в Бали.

От друга страна като маркетинг директор на една от най-големите туристически компания в Индонезия, това пък отваря възможност за създаването на новости в бранша и обмислям отварянето на офис на фирмата ни в България, защото най-логичното нещо е индонезийска фирма да предлага почивки в Индонезия и Бали.

- Смятате ли, че заради пандемията туризмът ще се пренасочи от големите скъпи хотели  към къмпингите?

- Не, не мисля. Тази лъжа с преекспонирането на така наречената от мен „китайска кашлица” няма да продължи дълго. Тя е прелюдия само към следващите вируси, с които ще продължат да ни плашат, за да продължи насаждането на страх и да ни действат на първа сигнална система. Процесите са доста дълбоки, а ние си говорим за туризъм и няма смисъл да навлизам в подробности. Опитите да се ограничи свободното придвижване на хора не е от сега. Постоянно се правят опити да се създават пречки за свободата на придвижване и ако си спомняте преди години имаше някаква наредба, заради която можеха да те спрат на границата ако имаш задължения в страната. Беше преди близо десет и повече години и си спомням, че тогава участвах в промяната на закона, заради това, че беше противоконституционен и всъщност нарушаваше основни човешки права. Цитирам по памет, но беше нещо от сорта: „никой не може да ограничава свободата на придвижване на българските граждани на територията на Европа и България”. И както знаете нито един закон не може да противоречи на Конституцията, камо ли наредба.

Това, че хората ще предпочетат къмпинги и каравани е тенденция, а не резултат на случващото се, именно поради свободата, която дава този вид почивка.  Тези дни минах през къмпинг „Градина” и мисля, че това място ще преживее бум тази година, заради простота и гениалността на идеята си. Място, на което можеш да бъдеш свободен и в същото време заобиколен от приятели.

Преди време, когато се събирахме на „Златна рибка”, бях нарекъл мястото „Направено от приятели за приятели” и наистина така беше. Това е смисълът на този тип почивка, да се чувстваш сред приятели.

- През последните месеци Вие живеете в България. Защо не избрахте социалната Ви изолация да е на райско кътче като Бали?

- Последните десет години живея в Българи и Бали, като тази година се прибирах доста често. Мисля, че за периода октомври – февруари имам 5-6 полета до там и обратно.

Причината са децата ми, тъй като те са приоритет в живота ми и ако се налага ще остана заради тях колкото се налага. Макар че съм сигурен, че за тях животът и възможностите на острова  са безкрайно много. Бях подредил нещата така, че да имат възможността да живеят в различни светове, но живота ни изправя пред изпитания, с които трябва да се преборим, за да израснем заедно.

Последната година Александър и Бориса бяха в Индонезия, Тайланд, Камбоджа и мисля, че това им дава повече отколкото им взима.

Избрах да остана в България заради тях и заради родителите си. Не бях прекарвал толкова време с родителите си повече от 30 години и това бяха прекрасни дни, в които имахме възможност да разговаряме за толкова много неща. Дори осъзнах, че съжалявам, че не съм намирал през годините време за тях. Видях щастието в очите им.

- Мислите ли да се връщате в Бали?

- Ще пътувам повече, но за по-кратко заради децата. Нещата там засега вървят добре, въпреки че само плащам заплати, без да генерирам приходи на този момент. Но съм убеден, че до месец всичко там ще е постарому и всички ще се върнат в Бали. Първо австралийците, разбира се. Ще ходя само да си пускам и наглеждам поръчките в Ява и ако клиенти държат аз да ги развеждам там, ще го правя.

Българските туристи вече се „оглеждат” и по-далече от Бали, например остров Комодо, където живее комодския варан, розовите плажове, дори още по далече Пулочинта (Pulocinta), Сулавеси (Sulawesi), Бунакен (Bunaken), Раджа Ампат (Raja Ampat).

Октомври миналата година бях участник в едно невероятно приключение, наречено от индонезийското правителство FamTrip 2019, с участието на десет топ български журналисти и Нейно Превъзходителство Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия в България.

Изключително съм благодарен на Нейно превъзходителство и на индонезийското правителство за това, че ми дават възможността да популяризирам Индонезия в България и България в Индонезия. Имаме проекти с хърватския ми партньор за още приключения из най-големия архипелаг в света и ще се радваме да ви ги представим в каналите ни в YouTube - ТУК.