При поне 90% от случаите последва бързо подобряване на състоянието, ако се приложи ивермектин в първите 24-48 часа след появата на симптоми при пациенти с лека до среднотежка симптоматика
Това разкри Д-р Вергиния Цанова, специалист "Вътрешни болести" и управител на Медицински център „Д-р Стайков“ в Бургас. Административните задължения д-р Цанова съчетава и с практика по специалността "Вътрешни болести".
„В практиката ни в Медицинския център сме използвали ивермектин както за превенция, така и за лечение при COVID-19 инфекция, като по време на втората вълна е приложен при над 60 пациенти. В едни случаи е прилаган при пациенти, които са били в контакт с лица с положителен тест за коронавирус, в първите 24 до 48 часа. При тези пациенти не се стигна до развитие на симптоматика или беше незначителна – с краткотрайна загуба на обоняние и/или вкус, за няколко дни. Лекарственият продукт беше прилаган и при членове на семейства, в които е налице болен от коронавирус, всички карантинирани по тази причина. Употребата на ивермектин показа, че контактните лица не показаха симптоми на инфекцията, независимо от обитаването на едно жилище по време на карантината. При прилагане на ивермектин в първите 24-48 часа след появата на симптоми, при пациенти с лека до среднотежка симптоматика, при поне 90% от случаите последва бързо подобряване на състоянието и при нито един от случаите не се достигна до белодробни усложнения и индикации за болнично лечение“ разказа с-р Ценова пред „Флагман“.
„Ивермектинът показва изключително добри резултати, ако се приеме във възможно най-ранен стадий, дори само при съмнение за контакт с лице, което е положително на инфекцията, както и при поява на началните симптоми на заболяването, в първите 24-48 часа, до 96 часа. Прилага се и при леки и среднотежки форми на инфекцията. За резултатите след поява на усложнения и при хоспитализирани пациенти нямаме достатъчно информация относно неговата ефективност. В последните протоколи на американски учени ивермектинът е част от лечението, като се започва още в инкубационния период на заболяването. Механизмът му на действие всъщност е свързан със стопиране на размножаването на вируса в клетките и по-лесното му „улавяне“ от имунната ни система, съответно елиминиране. Все още не е ясно, но вероятно има значение вирусният товар, с който сме заразени, и действието на ивермектина“, допълни тя.
„Считам, че при описаните по-горе случаи, ивермектинът трябва да се употребява с цел да се предотврати инфекцията или да се изкара по-леко заболяването. Във всички случаи е подходящо да се проведе лечение с ивермектин при първи прояви, за да не се достигне до усложнения и хоспитализация. При част от пациентите сме провели предварителни клинико-лабораторни изследвания, както по отношение на наличната констилация за наличие на инфекция, така и за функцията на черния дроб и бъбреците. При пациенти, използвали ивермектин, се стига до сравнително бързо възстановяване на лабораторните резултати и не се отчитат данни за патологични промени в чернодробната и бъбречна функции. Последното е установено при последващи контролни изследвания на 7-ми и 14-ти ден след приема на ивермектин“, каза още д-р Ценова.
