Дадоха на археолозите още 2 месеца за трасето на „Хемус“

  • 14 август 2019, 15:54
  • Default profile Автор Даниела Стоянова
Medium %d0%b1%d0%b1 37

С два месеца бе удължен срокът, в който археолозите, които работят по трасето на АМ „Хемус“ край Градище, да завършат работата си. Това стана ясно при инспекция на премиерът Бойко Борисов.

Бойко Борисов попита археолозите дали срещат затруднения при работата си и дали имат нужда от нещо. Стана ясно, че им са необходими още 2 месеца за пълното проучване на част от обекта.

"Искам да благодаря на археолозите, не само на този обект, но и на Боаза и на Мисионис и по газопроводите, имаме перфектни отношения. Тук сега им удължаваме с 2 месеца срока, за да си извадят тези интересни неща, които след това да отидат в музея в Шумен“, каза Борисов.

Пред премиера и журналисти ръководителят на обекта гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музеи към БАН обясни, че до момента са намерени над 400 римски монети от втората половина на 4 век. Монетите се намират в ателието на РИМ-Шумен, където се консервират. Открити са и към 25 глинени фигури, както и фибули с украса /безопасни игли/, пещи за производство на съдове.

Андрей Аладжов, че на мястото е имало селище от втората половина на 4 век до средата на 5 век, обитавано от готи, които са били служители на византийската империя и са охранявали нейната северна граница. От този период се откриват няколко жилища с каменни основи и кирпичени глинобитни стени.

Според Аладжов откритите монети са от дребен номинал и те са характерни за всички римски селища. Предполага се, че в селището е имало обособена част за производство на керамични съдове, тъй като са открити 7 - 8 пещи за изпичане на керамика.

„Вероятно е имало някаква търговия, затова и откритите монети са толкова много, а откритите фабули за нас са с изключителна научна стойност, дори да не са ценни сами по себе си като материал. Те са се ползвали в древността за закопчаване на наметала и са с украса и някои от тях показват статуса на човека, който ги е ползвал - дали и бил благородник, военен, цивилен“, разказа Аладжов.

През Средновековния период - 9 и 10 век това селище се озовава в ареала на столицата Плиска и археолозите са открили землянки големи 3.50 на 3.50, в които хората са живели бедно. „За нас като археолози беше интересно да видим какъв е бил бита на обикновените хора извън столицата. Той е бил беден, но мястото е благодатно откъм природа, на южен склон е, има глина, която е използвана за строежа на къщите, за направа на съдове, близко е до река и до Шуменското плато, където са добивали каменен и дървен материал“, каза още Аладжов.

Пред Борисов археологът допълни, че са открили яма с пет черепа на млади момичета – 12,13 годишни. „Все още не можем да разберем какво е точно това. По това време е имало готски нашествия, може и обряд да е. Предстои да се проучва“, каза Аладжов.