Докато играя у мен се заражда носталгия

  • 08 януари 2021, 10:01
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium 136166515 163686205110494 6306505701284741846 n  1

Без преувеличение може да се каже, че Виктор Калев е един от най-талантливите, усмихнати и харизматични актьори, които радват публиката от театралната сцена и от телевизионния екран. В началото на 2021-ва се срещаме с него, за да го попитаме какво е оставил зад гърба си и с какви надежди встъпва в Новата година. Почивката за Виктор Калев приключва след няколко дена, когато той излиза за 111-ти път на сцена с хитовия си спектакъл „Грамофонът”. Представлението ще се играе на 13 януари в обновената сграда на НХК в Бургас.  

- В края на всяка година много хора правят равносметка на изминалите месеци. Каква беше Вашата оценка… и въобще обичате ли да обръщате поглед назад?

- Не си правя никакви равносметки. По принцип смятам, че няма за какво да се връщаме назад, вчера си е за вчера . Днес и утре гледаме напред. Макар че не мога да не отбележа че съм от щастливите хора, които не спряха да работят миналата година и наистина имах няколко много успешни представления в летните театри на по-големите градове. Пожелавам го на всички колеги – да не губят форма и да имат работа. Въпреки ситуацията е важното да не спираме да работим, нищо че е на 30%. 

- За публиката Виктор Калев е момчето с широка усмивка, артистът, който със свеж хумор и талант умее да разсмива и да въздейства. Но какъв е той извън светлините на прожекторите? Как бихте се описали, поглеждайки се отстрани? Какво остава невидимо за хората?

- Благодаря за хубавите думи, с които ме описвате. Лошото е, че аз не мога да се видя отстрани. Какво остава невидимо ли? Опитвам се да бъда усмихнат, разбира се, да съм позитивен, да радвам хората , да оставям душата и сърцето си винаги, когато имам възможност да го правя. Отстрани наистина не мога да се видя и ще се радвам това, което казвате за мен, да е така. Трудно е човек да говори сам за себе си, но се надявам да съм такъв какъвто ме описвате.

- Спектакълът „Грамофонът” е безспорен хит, най-гледаното представление през изминалата година. Кое според Вас „обрече” това представление на успех? 

- Най- вече искреността ми и това, че хората припознават моите истории като свои. Докато играя, в мен се заражда онова тънко чувство – носталгия. Надявам се да го провокирам и в хората. А какво е носталгията – това е желанието на човек да преодолее финалността, да съживи щастливи случаи на своето съществуване, копнеж по миналото. Но предвид и посланието на моето представление , то е за бъдещето. Т.е. да не спираме да мечтаем и да случваме това, което искаме. 

- Бургаската публика вече е имала възможност да гледа спектакъла. Тук беше премиерата му. В началото на тази година отново гостувате на морска сцена, като това ще е 111-ното представление. Има сякаш нещо символично в тази случайност. Защо избрахте именно този град, за да започнете 2021 г.?



- Винаги всичко свързвам с Бургас. Неслучайно „случайно” тук се случват някакви неща, които и аз съм забелязал в годините. Без да планирам първото ми телевизионно участие извън София е било в Бургас. Това беше в далечната 1998-ма година. Едни от първите ми участия в моята кариера отново започнаха в Бургас, пак без да ги планирам, абсолютно (не)случайно. В Бургас беше и първото ми представление на “Грамофонът”.  Моят съпродуцент Кирил Кирилов го реши, без аз да имам възможност да избирам или да имам някакви други опции. Така се случи. Стотното ми представление, пак без да се планира и без да се изчислява, беше абсолютно случайно в Бургас. И сега не е планирано и не е мислено първото ми представление за 2021 година да бъде в този град. Но ето пак. Всичко в работата ми като актьор започва от Бургас. Най-вероятно, защото аз много обичам Бургас и той ми е слабост. Имам много добри приятели в Бургас и изпитвам някакво допълнително спокойствие, като знам, че те ще бъдат с мен в тези ми първи изяви. За мен е много важно, че в такива моменти те са били до мен и са ми давали кураж. Обичам ги безкрайно. 

- Във времена като днешните всеки човек си пожелава здраве. Но за какво друго мечтаете? Какво искате да Ви се случи? За какво сте готов и има ли нещо, което бихте искали да оставите в миналото?

- Искам да оставя в миналото тези 30 и 50%. Искам целият живот да започне да се случва на 100%, не само за нас актьорите, а за всички хора. Искам всичко хубаво да им е на 100%. 100% да имат здраве, 100% да са щастливи и на 100% да им се случва всичко, което искат, лесно и бързо. И най-важното, да можем пак да се прегръщаме!