Дякона ползвал 30 псевдонима и тайно изчезващо мастило

  • 18 февруари 2020, 14:30
  • Default profile Автор Жанина Илиева
Medium %d0%9a%d0%b0%d0%bf%d0%ba%d0%b0 %d0%9a%d1%83%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0

Регионалният исторически музей в Ловеч има сред  най-богатите в страната колекции от лични вещи на Левски и документи на съратници и сподвижници на Апостола, на участници в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878). В музея на Васил Левски в града се пазят оригиналния екземпляр на снимка на Левски от 1870 г., личното му оръжие – сабя и кама, седем фалшиви турски печата от червен френски восък, портативната печатничка, с която Апостола е печатал празни бланки за кочанни квитанции за осчетоводяване на парите, постъпвали от частните комитети, както и 47 квитанции за постъпили суми в касата на БРЦК – Ловеч и много др. Тази година Историческият музей навършва 125 години от създаването си. В резулат от събирателската работа на няколко поколения музейни работници днес той съхраняват над 70 000 движими културни ценности в отдели: Археология, История на България ХV-ХІХ век, Етнография, Нова и най-нова история.

За Регионалния исторически музей и мястото му в културната история на града разговаряме с Капка Кузманова, директор на РИМ – Ловеч.

- Г-жо Кузманова, как ще отбележите 125-ата годишнина от създаване на Историческия музей в Ловеч?

- Всички инициативи в културния ни календар тази година са подчинени на тази годишнина. Нямаме централно събитие, защото ние сме общоисторически музей и при нас тематиката е разнообразна. Ще отбележим както  годишнината от гибелта на Левски, така  и 180 години от рождението на Йосиф Първи, ловешки митрополит и Екзарх български, и 150 годишнината от създаването на Българската екзархия. Тази година се навършват и 150 години от рождението на лесничея Никола Василев – автор и създател на алеята Баш-бунар, и 120 години от изграждането  на пътя Ловеч – Троян.

Тази година много съратници и сподвижници на Левски навършват 180-190 години от рождението си и направихме изложба от 15 табла, която  разпечатахме и дарихме на училищата в Ловеч.

- Как се съхраняват  в Ловеч паметните знаци, свързани с Апостола на свободата?

- Възпоменателни знаци за съратници и сподвижници на Левски има на родните им къщи, сега  частни владения. Плочата на Тодор Кирков, поставена през 1901 г., е сложена в ниша на скалата, тя е напукана и в лошо състояние. Направихме проект, който предвижда навсякъде  да се подменят плочите и да не се пише само съратник или сподвижник на Левски, защото това не е достатъчно, особено за младите хора, но да има допълнителна информация. Част от тези хора са от строителите на новоосвободена България. Това са 15 плочи, очаквам оферта за цената. Идеята е да има и малки указателни табелки с Библия, кръст, револвер, кама и цитат на Левски, както и стрелка към къщата или  обекта, свързан с личността на Левски или негови съратници и сподвижници.

Преди години имаше идея ученици от Езиковата да развеждат из Ловеч ученици по тези паметни места, свързани с Левски. Смятам, че с реализирането на нашия проект, ще улесним много и туристите, и гостите на града при посещение на тези обекти.

Проектът ще го внесем официално в Община Ловеч. Идеята е вписана и в плана на фондация „Васил Левски“ за  2020-2021 година. Очакваме да се реализира до 2021 година, когато  се навършват 150 години от създаването на БРЦК в Българско и 145 години от гибелта на Тодор Кирков. За тогава ще се подготви и научна конференция.  

- Има ли съхранена къща от времето на Левски?

- Единствената запазена къща на комитетски деец, свързан с Левски, е къщата на Христо Цонев Латинеца, член на Ловчанския революционен комитет.  Той е заловен заедно с Левски, има данни, че е пребивавал в тази къща през зимата на 1872 г. Проблемът със собствеността на тази къща все още не е решен, но Община Ловеч е предприела необходимите стъпки за това.

- През миналата година съобщихте, че има увеличаване на посещенията на Ловешката крепост, Къкринското ханче.  На какво се дължи?

- Наблюдава се една тенденция  в почивните дни все повече семейства, които са на екскурзия, да посещават нашите обекти, както и  групи младежи. Факт е, че те решават да минат през музеите,  не ги караме насила. Пред септември-октомври са активни ученическите и пенсионерските групи. Причината за увеличения брой на посетителите вероятно е и във възможностите на съвременните средства  за комуникация, интернет…  А има и нещо друго – да имаш уникални екскурзоводи, като нашият Пламен Ечков. Неволно чух реплика на един посетител – „Този екскурзовод е уникат като експонат“.  Пламен с обичайното си бомбе, сако и папийонка разказва историята на Ловеч като приказка. Той умее и да ти изпее песен, и да ти разкаже любопитна история, а после и да ти откъсне здравец за спомен. Непрекъснато идват благодарствени отзиви за този екскурзовод.

Има и друг момент – беседите на екскурзоводите сега трябва да са съобразени с възрастовата група на посетителите. Например за по-малките деца е интересно в музея на Левски да  научат, че лъвът за него е символ на българската свобода, че Левски е бил знаменосец в четата на Панайот Хитов, че специално е зашил лъв на елека си. Любопитно за децата е и използваното симпатично мастило, с което между редовете на официално писмо е записвано истинското революционно съобщение и за да се види, е трябвало да се нагрее на свещ. 30 псевдонима е ползвал Левски, за да пътува. Показваме им фалшивите турски печати, с които е заверявал  документите си. 

- Музеят има богати колекции, но  има ли неща, които не са стигали до зрителите?

- Нашите материали участват в съвместни изложби в страната. Луковитското съкровище в момента гостува в Хисаря за цяла година. Летнишкото съкровище постоянно е в международни изложби. Имаме  много богата колекция в областта на образованието – само учебниците от старо време до сега са около 600. Показвали сме Рибния буквар, Граматиката на Неофит Бозвели, имаме стари учебни исторически и географски карти, учебни принадлежности - тетрадки, дневници,разпределения, снимките само  от областта на образованието са над 1500. Дори да направим постоянна експозиция, не може да се покаже всичко.

За войните сме правили много изложби. Любопитна бе изложбата ни „Когато нямаше електричество“ - в нея показахме  фенери от XIX век, нови лампиони, свързани с новите европейски тенденции от това време. Имаме много модели от първите  производства на предприятията в Ловеч, които вече не съществуват. Разполагаме с прекрасна колекция от сукаяни шевици - над 190. Подготвя се каталог за тях  и това е другата възможност да популяризираме това, което имаме. Вече имаме каталог на национално-освободителните борби, свързани с Левски и неговите съратници, Априлското въстание. Излезе каталог за археологическото наследство, каталог за войните, за всичко ценно, което притежаваме. Готви се каталог на монети II - III век, разполагаме с една изключително богата колекция.

Имаме средновековни ръкописи и над 600 старопечатни книги, които чакат научна обработка. Благодарение на договор на Община Ловеч със Софийския университет и договора на музея с катедрата „Библиотекознание и информационни технологии“ през март ще представим сборник  с научни материали от конференцията  „Ловеч в българското културно пространство“. проф. Боряна Христова  подготвя  професионален каталог на средновековните ръкописи в Ловеч. Следващият етап е консервация и реставрация на тези ръкописи. Те са постъпвали в музея в края на XIX век и началото на XX век, когато музеят е бил към читалището. 125 години музеят митарства в различни сгради по села, в читалища и училища и полагаме големи усилия от отдел „Консервация и реставрация“ за опазването им, но не разполагаме с модерно фондохранилище. Очакваме да се реши този проблем, след като Младежкият дом стане съвременна музейна сграда, за което има проект на Община Ловеч. Необходима е и дигитализация на ръкописите. За да се запази оригиналът в състоянието, в което е, трябва да се снима, да се свали текстът, после ръкописът се обезпаразитява, прибира се и се показва в изключителни представителни случаи. Работи се само с копия. Това е начинът за съхраняване на хартията. За това се изисква време и специална техника. Поставихме си за цел да я набавим, но все още не ни стигат финансовите възможности.

- В областта на научно-изследователската дейност какво се прави?

- Това е задължителна част от нашата работа. Предстои публикация за спасителните археологически разкопки във Владиня от април до юни миналата година. Оказа се, че няма подобно в Централна Северна България досега разкрито праисторическо селище с некропол от 23 гроба. Спасителните разкопки бяха в нашия регион  по паралелното трасе на газопровода от Черно море до Сърбия. Няколко неща са уникални, сред тя е чинийка, която е от перфектна глина. Ние ще направим изложба през юни тази година за археологическите разкрития 2019 г. Иска ми се да бъдат представени не само артефактите, но да има и снимков материал как са открити те,  как изглеждат в средата, в която са намерени. Мисля, че това е също интересно за посетителите.

През миналата година имахме и спасителни разкопки до Боаза до автомагистрала Хемус. Там има сериозен проблем, че багери са разрушили два обекта и тече дело.

През тази година подготвяме том 11 на Известия на Регионалния исторически музей, статиите на специалистите безспорно са принос в краезнанието.

- Вие сте автор на книгата „Общинското управление в Ловеч (1877-1944 г.)". Докато изследвахте темата, попаднахте ли на любопитни истории?

- В национален мащаб нямаше подобно изследване на местното самоуправление. Проучването ми показа, че няма местно самоуправление, а  местно управление – всичко е централизирано от Освобождението до 1944 г.

Попаднах на много интересни случаи. Любимият ми кмет е Цанко Цанков, който е бил от 1924 г. до 1932 г. Той има една прекрасна мисъл: „Ние всички тук сме избрани от партии, но ние сме тук избрани, за да работим в името на гражданите на Ловеч и никому няма да позволя да внася партийност в решенията относно град Ловеч“. Нещо, което е актуално и днес. Той наистина не позволява това да се случи. През 1932 г., когато за четвърти път е избран за кмет, неговите „приятели“ от Демократическия сговор му скрояват номер, той си подава молбата да бъде освободен от кмет, а след месец – и  от Общинския съвет. Не е могъл да се примири с партизанщината.