Приоритетите на Бургас насочени към образованието, екологията и бизнеса

  • 15 януари 2019, 12:53
  • Автор Александра Петрова, Петя Валентинова, Владимир Симеонов, Станислава Антова
  • ТЕМАТА

Medium 14 923383 380100518770260 1785746890 n

Бюджетът на Бургас за 2019 г.  е насочен към образованието, екологията и бизнеса. Макрорамката е 253 000 000 лева, като общата субсидия на държавно делегираните дейности е 103 млн. лв., а перата, финансирани с общински приходи, са 112 млн. лв. В същото време местната администрация не предвижда увеличения на местните данъци и такси.

По думите на кмета Димитър Николов община Бургас е в стабилно финансово състояние и няма неразплатени сметки към контрагенти и подизпълнители.

Над 1 млн. лв. са заложени за въвеждането на образователната програма „Първокласно начало“. Парите ще дойдат изцяло от местната хазна. Дейностите предвиждат ремонтиране и модернизиране на всички класни стаи, в които ще учат първокласници.

„Това са общо 92 класни стаи – не само за градските училища, но и на училищата във всички населени места на общината. Всички класни стаи ще бъдат изцяло реконструирани. Ще бъдат монтирани нови антибактериални подови покрития, нови чинове, които ще бъдат самостоятелни за децата. Ще бъдат монтирани нови интерактивни дъски, ще бъде подменена и дограмата. Ще има изцяло ново технологично оборудване, което ще позволи по нов начин да се презентира образователният процес“, коментира кметът Николов.

От следващата учебна година в Бургас ще стартира и образователната програма „Професия на бъдещето“. Целта на инициативата е модернизиране на професионалното образование както като инфраструктура, така и като професионални направления и свързаност с бизнеса. Наред с това ще бъдат разкрити нови специалности в някои от професионалните гимназии в града.

В бюджета за 2019 г. са заделени средства и за изграждането на довеждаща инфраструктура до индустриалните терени, към които има заявени инвестиционни намерения.

Очаква се през тази година в черноморския град да отворят врати 14 нови предприятия. По предварителни прогнози новите работни места, които ще бъдат разкрити в тях, са около 650.

През тази година община Бургас е заделила средства и за ремонт на някои ключови улици в града.

За да се намали замърсяването на въздуха в Бургас, местната власт е предвидила мерки в кварталите, който нямат централно топлоснабдяване. Домакинствата там ще бъдат подпомогнати с осигуряването на алтернативни и екологични методи на отопление.

Враца става зелен град

Зелен град с модерна инфраструктура и качествени публични услуги. В това трябва да се превърне Враца според заложените в проектобюджета на общината приоритети. План-сметката обещава сериозни инвестиции в обществения транспорт, спорта, младежките дейности и оптимизацията на градската среда.

Предложеният от екипа на кмета Калин Каменов бюджет надхвърля миналогодишния с цели 18 милиона лева и възлиза на почти 60 милиона лева.

За издръжка на детските градини ще отидат над 1,4 млн. лв., а за яслите и млечните кухни - над 220 хил. лв. Чувствителен ръст на средствата за образование (+4,5 млн. лв.), здравеопаване (+208 хил. лв.) и култура (почти 180 хил. лв. повече)  залага кметският щаб под Околчица.

Като категоричен приоритет за годината се налага модернизацията на обществения транспорт, който в последните години е и най-чувствителната тема за гражданите. Кметският екип възнамерява да насърчи гражданите да залагат на електромобили в бъдеще. За целта се планира изграждане на 2 станции за зареждане на превозни средства, които вървят на ток.

За ново улично осветеление в план-сметката са заделени 655 940 лв. По предварителни сметки за 554 286 лв. ще се осъществяват дейности по благоустройство и текущи ремонти. Със 120 790 лв. ще се подобри обликът на общинските пазари. Над 420 хил. лв. ще се вложат в озеленяване, а 115 000 лв. - в дейности по опазване на околната среда.

Банско инвестира в улици, мост и спорт

Малко над 18 милиона лева е проектобюджетът на община Банско за тази година. Целта пред общинското ръководство е да завърши улица „Пирин“, защото това не е просто една улица, а представлява връзката на стария град, на центъра, с туристическата зона. Същото важи и за улица „Гоце Делчев“.

Друг важен проект е възстановяването на дървения мост, който бе отнесен преди три години. Направен е отличен проект за моста, той ще бъде от ковано желязо. За целта е направена корекция и на река Глазне в този район. Ще се направят подпорни стени, ще се монтира мостът, ще се отдели място и за една улица, която ще стига в ски зоната, за да не се върти от другата страна на реката, за да отидеш към планината.Там ще е еднопосочно движение, което ще освободи трафика. Покрай стената ще мине новият път, който ще отива директно в ски зоната. Има проект за пространствата около реката, които ще станат невероятен парк.

Другото, което ще се изгради, е околовръстният път, който скоро ще започне да се строи.

Церовска: Бюджетът на Перник е реален

Бюджетът на община Перник е реален, неговата рамка е 59 млн. лева,  така кметът Вяра Церовска определи основния финансов документ за 2019 г.  Тя припомни, че години наред надутият празен бюджет е довел до целия финансов колапс на общината.

„Изключително важно е, че с тези финансови резултати, които сме постигнали, не сме натрупали задължения и сме върнали доста голяма част от дължимите суми на общината.  По този начин ние показваме финансова дисциплина с ясна и точна отчетност на парите“, коментира кметът Вяра Церовска.

По думите й бюджетът, както винаги досега, е структуриран и обърнат към основни ремонтни дейности, които са насочени  към цялостна промяна на облика на Перник.

„Ще търсим  средства и извън бюджета на самата община. Като пример мога да дам за ремонта и рехабилитацията на пътния надлез на ул. „Иван Вазов“, по който сме изготвили проект и търсим съдействие от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС“, каза Вяра Церовска. Местната власт се надява през тази година да имат възможността да отворят кръговото движение на входа в кв. Изток за Перник и  ако приключат съдебните дела, ще търсят средства и за другото кръстовище на „Хумни дол“.