Галерия събира майстори и млади таланти

  • 18 март 2019, 13:11
  • Автор Михаела Благоева
  • МУЗИ

Medium %d0%93%d0%90%d0%9b%d0%95%d0%a0%d0%98%d0%af   %d0%9d%d0%ae%d0%90%d0%9d%d0%a1 %d1%81%d0%bd. %d0%9a%d0%a0%d0%a1%d0%92%d0%a0%d0%90%d0%9a%d0%9e%d0%92 10

Дом за изкуство – място, където среща си дават творци и ценители. Това е арт галерия „Нюанс“, която се намира в центъра на София, на ул. „Иван Денкоглу“ 42. Тук ще откриете истинско средище на култура. Ще видите шедьоври на утвърдени имена, но и разкошни творби на млади таланти. Експозициите се сменят периодично - на всеки три седмици. А този февруари галерията навърши 5 години. Собственик и вдъхновител на галерията е Лили Владимирова, която е и автор на икони.

Възпитаник е на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, следва монументална живопис при проф. Димо Заимов в Националната художествена академия. След като се дипломира, проектира и изписва кръщелната зала и иконите в централния корпус на църквата „Свети Георги Победоносец“ в София. После за 10 г. се отдава на семейството и синовете си. През 2007 г. се завръща в изкуството, като с още по-голяма страст и любов започва да рисува икони. Досега е създала над 100 уникални образци. Прилага старите иконографски техники, спазвайки канона, но внася свой прочит на иконата или библейския сюжет. Първите уроци по рисуване и реставриране на икони Владимирова научава от реставратора на картини и икони Емил Чушев, който сега е управител в галерия „Нюанс“. И двамата държат на приемствеността в галерията.

„Показваме творби на най-старите родни майстори и на най-младите прохождащи творци. Редуваме широкоспектърни изложби и това ни отличава от другите. Стремим се да покажем симбиозата как младите автори тръгват от класическото изкуство и стигат до абстракцията“, казва Владимирова. Галерията разполага с произведения на

най-известните ни класици като Вешин и Мърквичка

Тук са показвани творби, които и в музеите не са били излагани. Преди време правят великолепна изложба на Николай Райнов. Колекционери и ценители се доверяват на „Нюанс“, за да покажат именно тук притежаваните от тях прозведения. А от галерията държат да показват само непоказвани никъде досега творби. Едни от най-известните български автори излагат картините си тук като се започне от Любен Зидаров, Андрей Даниел, Вежди Рашидов, Емил Стойчев.

„Нюанс“ прави вече две издания на конкурс за млади творци под 40 г. за съвременно изкуство. Победителят в него печели правото на самостоятелна изложба в арт галерията. Тепърва предстои победителката от последното издание да подреди своите творби. 

През септември предстои първата международна изложба в галерията. „Поканили сме 15 от най-известните автори на акварел от цял свят - от САЩ, Китай, Русия, Англия, Холандия. Някои ще изпратят творбите си, а други ще присъстват лично на откриването й. Акварелът е уникална техника. Атанас Мацурев е много по-търсен по света, отколкото у нас. Той едва се удържа да не се насочи към китайския пазар. Един акварел се продава за 10 хил. евро там“, разказва Владимирова. Следващата изложба, която ще бъде подредена в „Нюанс“, е в областта на поп-арта на Станислав Беловски. Предстои и изложба на стъкло. „Стремим се да разнообразяваме това, което показваме, за да не сме скучни и да изненадваме публиката. Една посетителка изкоментира: „Тоя Емо Чушев пак изкара за 500 хил. лв. картина!“, разказва Чушев с усмивка на лице. Той сподели и че

на изложба на Румен Рачев в галерията идва да „свири на уше“ Найджъл Кенеди

„Той дойде у нас заради изложбата“, казва Владимирова. 

Според Чушев реставрацията на картини и на икони е особена професия, включваща доста специалности. Тя е свързана с доста знания. В ателието на реставратора Чушев се реставрират картини и икони, работи се и в църкви. „Затворили сме цикъла между галерията, ателието за реставрация и ателието за рамкиране. Като дойде едно произведение при нас независимо дали ще има нужда само от рамкиране, или ще трябва да се реставрира, ние го правим, без чужда намеса. Това е уникално за нашите среди“, споделя Чушев. В неговите ръце са били икони от XIII и XIV век. В момента той работи по проект за реставрация на църквата в Етрополе. „Първо реставрираме иконите, през април ще започнем иконостаса и ще приключим със стенописите. Надявам се в края на годината да е готова, тя е над 150-годишна с уникални икони“, разказва Чушев.  Той работи с Владимирова от доста години и я учи да рисува икони. Технологията на иконописта е сложна, защото има съчетание на различни материали. „Дървеният материал трябва да е подбран за основата, грундовете трябва да се положат добре, позлатяването се възроди. Старите ни икони са правени именно с класическо позлатяване с истинско злато и полиране.

Позлатяването бе забравено с годините и сега интересът е най-вече към него

тъй като малцина знаят как се прави. Много студенти ме молят да ги науча. Масово иконите на пазара не се правят с истинско злато. Докато иконите в нашето ателие са с истинско злато и класическо позлатяване“, разказва Чушев.

Според него няма прости образи за икони. „Първо трябва да имаш настройка, не може да си се карал с някого и после да рисуваш икона. Трябва себеотдаване и настроение“, споделя той. Иконите с тежки сюжети отнемат повече време. 3 месеца всеки ден например Владимирова е рисувала една икона. „Тя бе с над 90 фигури от по 5 см“, спомня си дамата. Когато Чушев рисува икони, започва от образа на светеца, от очите му, защото така се получава симбиоза между светеца и твореца.  „Аз пък си оставям този най-сладък момент за накрая. Нарисувала съм всичко друго и тогава изписвам очите“, разказва Владимирова. При рисуването на икони се спазва канон, но има място и за лично творчество. Най-търсени са иконите от Криптата, от Рилския манастир, защото са най-популярни. „Ние предпочитаме да направим нещо ново с различен сюжет“, казва Чушев. Владимирова също ползва стари образци, но винаги влага и нов живот в авторското копие на иконата. Първата икона, която тя рисува, е на свети Георги Победоносец на голяма дъска от 1.20 м на 70 см. „Подарих я на мъжа ми, защото той ми даде тази свобода да правя това, което обичам“, спомня си с умиление тя.

ИНТЕРВЮ

Българинът инвестира  в старо изкуство

Малцина са ценителите на модерното, казват галеристката Лили Владимирова и реставраторът Емил Чушев

- Как определяте пазара на изкуство в България?

Чушев: Пазарът на изкуство у нас е труден, галериите са много и не всички работят както трябва.  Има художници, които се увличат в имитиране, други автори се стремят към свой стил и невинаги успяват. Бих го разделил на две – пазар за съвременно и за старо изкуство. Старото се продава по-лесно. Малко са хората, които инвестират в съвременно изкуство. Пазарът определя движението на картините. Преди шедьоври на родни творци са се изнасяли зад граница, защото се е смятало, че там ще бъдат продадени за повече пари. Но тенденцията е да се връща всичко обратно. Една картина на Майстора например тук струва много повече, отколкото навън. Понякога отвън идват повече неща, които могат да се намерят на нашия пазар. Все по-трудно се откриват творби на известни автори, което се оказва сериозен дефицит на пазара. Качествени произведения трудно се намират, които да се продават. Това води до създаването на имитации.

Владимирова: Хората нямат културата да възприемат абстрактното съвременно изкуство. Платежоспособните клиенти не разбират абстрактното изкуство. Търсят се по-реалистични неща. Масовият българин трудно възприема модерното изкуство. 

- Има ли среда за развитие на младите творци у нас?

Владимирова: Много е трудно на младите автори. Затова искаме да им помагаме не само с изложби. Ние работим с млади творци като ги предлагаме на наши клиенти. Но ценителите у нас са малко. Абстрактното и съвременно изкуство е недостъпно за хората. Интересът е към старото изкуство, защото хората са с усещането, че влагат парите си в него. Има, но са много малко родните млади таланти, които успяват да се издържат само от изкуство. На висока цена, но има и такива и е добре, че не се отказват.

Чушев: Не оставяме млади автори да си тръгнат без продадена творба. Ако трябва и ние ще си купим нещо за нашата колекция. Трябва да се дава възможност на младите да имат желание да продължат. Нашата мисия е да помагаме най-вече на тях, за да има бъдеще за родните художници.

- Какво мислите за съвременните български творци като Хубен Черкелов например?

Чушев: Ние сме приятели с Черкелов. Той е намерил ниша, в която плува много добре и му се радвам. Наскоро представи много хубава експозиция в столицата, но още не сме го канили при нас.

Владимирова: Предстои да го поканим. Радва ме това, че Черкелов не забравя България. Той се връща тук, за да покаже творбите си. Не е вирнал носа си. Българите са конкурентоспособни навън. Просто личността на твореца трябва да е комбинативна, за да успее да се вкара в чуждестранния пазар, иначе като творчество не отстъпват по нищо. Важен е т.нар. мениджмънт, да могат да се промотират, което е много сложно. Художникът е друга натура.

- За какви творби българинът е склонен да похарчи повече?

Чушев: За много пари се продават класици и то сериозни имена като Вешин и Майстора.

Владимирова: Както и за утвърдените имена като Любен Зидаров. Голям интерес има към неговите изложби. Творбите на Атанас Мацурев също се изкупуват още преди откриването на експозицията.