С дарение от емигрант вдигнали първата болница за бедни във Варна

  • 18 март 2019, 12:39
  • Автор Жулиета Цветкова
  • ЛЕГЕНДИ

Medium 7 %d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5%d0%b9 %d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%bd%d0%b02

Безплатно обгрижване на болни, сирачета, старци и умопомрачени без разлика на вяра, пол и народност. Двуетажна каменна постройка с параклис в залесен двор и допълнителни къщи за лекар, аптека и слуги. Висококвалифициран персонал, на който е забранено да получава пари и подаръци от пациентите. Това представлява първата благотворителна болница у нас, открита преди 150 години във Варна по волята на крупен търговец, напуснал поробена България в средата на  ХIХ век, умножил богатството си в Одеса и го завещал на родния си град за „общополезни дела и богоугодни“.

Биографичните данни за може би най-щедрия дарител в историята на Варна са оскъдни. Известен е като Параскева Николау, но в различни исторически документи фигурира и с имената Парашкев или Параскев, Николов или Николаев. Смята се, че е от гагаузко-гръкомански произход, а самият той се нарича „Параскева - син на Николая Варненец“.

Според повечето изследователи е роден през 1825 г. Баща му също бил търговец с широки връзки в Одеса и Цариград. След като му осигурил добро образование, го въвел в бизнеса и Параскева скоро

започнал да управлява кантората му в Одеса

Във Варна се връщал рядко с кораби. Твърди се, че при едно плаване се извила силна буря. Търговецът отправил гореща молитва към защитника на моряците свети Николай да го спаси, като дал обет в знак на благодарност да изгради болница и храм на негово име.

През 1851 г. в писмо до варненските старейшини и тогавашния гръцки митрополит Порфирий  Параскева Николау споделил намерението си да дари на родния си град част от богатството си. Лично избрал мястото, където да се построи „дом от 12 стаи за пригледвание болни, сирачета, престарели и умалишени“ - близката до брега местност Свети Илия, през която днес минава бул. „Приморски“. В заградения двор за разходка на болните поискал да бъдат засадени

черничеви дървета, с които да се изхранват копринени буби

с търговска цел, а приходите да се използват за издръжката на лечебницата.

Дарителят сам написал и правилника на болницата. Той е на цели 24 страници и въвежда нечувано високи за Османската империя професионални изисквания. Лекарят трябвало да има докторат по медицина от университет, а аптекарят - диплома по фармация. Целият персонал трябвало да живее и да се храни в болницата, освен лекаря. Той пък бил задължен всяка година да дава писмен отчет пред настоятелството.

В завещанието си търговецът, който вече е и почетен гражданин на Одеса, казва: „Наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…“

Документът е подписан на 30 януари 1858 г. в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник и е представено за изпълнение пред Одеския търговски съд на 14 юли 1862 г. След около месец то и преводът му са връчени на „душеприказчиците“, т.е. изпълнителите на завещанието - поп Николай от Одеса и Иван Дума, „гръцкоподанний“. Към края на същата година Параскева Николау умира в Одеса, където е и погребан. На родната си Варна той завещава 25 000 сребърни рубли за построяване на болницата и годишна лихва от 80 000 рубли за издръжката й, 50 000 рубли за вдигане на храм на името на св. Николай, както и допълнителни средства

за зестри на девойки сираци и за стипендии на варненчета

които учат търговия в Атина.

През 1859 г. започва строителството и на болницата, и на черквата. За двете сгради е нает варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм „Успение Богородично“.

Храмът „Свети Николай“ е завършен през 1865 г. и до днес остава единственият във Варна, построен със средства само от един ктитор. Параскева Николау е изографисан в притвора му, а богато орнаментираният му мраморен паметник се издига пред южната му фасада.

Четири години по-късно, в деня на свети Илия, на когото е именуван и параклисът в двора й, е открита болницата. Тя разполагала с 18 легла, 8 души персонал и един свещеник. На 8 ноември същата година са приети първите пациенти.

Болницата за бедни работи като общинска и лекува безплатно до 1918 г. След това в каменната й сграда последователно се помещават Противобясната бактериологична станция, общинският „Майчин дом“, Областната хигиенна лаборатория, преобразувана по-късно в Хигиенно-епидемиологичен институт. Днес сградата е паметник на културата от национално значение.

От 1985 г. в нея се помещава единственият у нас Музей по история на медицината. Той се управлява от Медицинския университет във Варна и университетската болница „Св. Марина“ и е един от малкото в България с безплатен вход. В залите му може да се проследи цялото развитие на медицината като практика, изкуство и наука по българските земи – от древността до Възраждането и след Освобождението на България. Фондовете му наброяват над 4000 стари медицински книги, една от най-богатите в страната палеоантропологични колекции, медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. Сред интересните експонати са разнообразни предмети и средства на народните лечители, занаятчийски клещи за вадене на зъби, стари стоматологични столове, обзавеждане на лекарски кабинети и аптеки от началото на миналия век.

Преди дни в музея бе открита изложба, посветена на 150-годишнината от откриването на първата дарителска болница у нас. На юбилея ще бъдат подчинени и всички предстоящи събития през годината.