Спанак и хляб вместо мръвки при Великия пост

  • 18 март 2019, 13:23
  • Автор Михаела Благоева
  • ЗДРАВЕ

Medium a

Седем седмици преди Великден, от 11 март, започна Великият пост. Той е най-строг и най-продължителен. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, тоест Седмица на страданията. Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Исуса Христа, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост

риба е разрешена два пъти

на Благовещение и на Връбница. През първата седмица, от понеделник до събота включително, се спазва строг пост - растителна храна без олио и вино.  В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие. През втората седмица в сряда и петък е строг пост. В събота и неделя е позволено олио и вино. В третата седмица, наречена Кръстопоклонна, от понеделник до петък включително, е строг пост, събота и неделя - олио и вино. По време на четвъртата, петата и шестата седмица се спазват постите, както през втората - в сряда и петък е строг пост, а в събота и неделя - олио и вино. И през Страстната седмица, от понеделник до събота включително, постът е строг. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

Великият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки. Ако сме здрави обаче, можем спокойно да се подложим на това изпитание за духа и тялото. Но важното е да помним, че  освен време на въздържание от храна, Великият пост е време и на усилена молитва, на покаяние и добри дела. В това отношение всеки трябва да спазва поста. Великият пост не е диета. Ако го спазвате, дори може да качите килограми, защото сте похапвали предимно въглехидратни храни като хляб, ориз, картофи и др.

Тъй като по време на постите изключваме белтъчините от животински произход, за да не нарушаваме баланса на организма, трябва да ги заместим с витамини, микроелементи, белтъчини и въглехидрати от растителен произход. По време на пости обикновено разрешените храни са основно от растителен произход – плодове и зеленчуци, тестени изделия.

Най-подходящите храни за пости са ядките

пресните и сушени плодове, маслините, зеленчуците, варивата. Място на трапезата имат пресните салати, спанакът, копривата. Тестените храни са без яйца и мляко, алкохолът се изключва.

Постенето действа имуностимулиращо, подобрява съня и паметта. Неслучайно се препоръчва ядене на постна храна при много сърдечно-съдови и белодробни здравословни проблеми. Рисковете от постите диетолозите виждат единствено в продължителното им прилагане. Не бива да се подценява значимостта на месото и млякото. Отсъствието на животински протеини лишава организма от незаменими аминокиселини, желязо и калций. Известно е, че растителните белтъчини не са така пълноценни както животинските, желязото и калцият пък се срещат в растителните храни само в неусвоими от организма съединения. Напълно липсва в растенията витамин В12, който е важен фактор в кръвотворенето. Затова дългите великденски  пости трябва да се предприемат само от напълно здрави хора.

Докато постим, трябва да компенсираме липсата на животински белтъчини с много бобови култури. А за да постигнете оптимален аминокиселинен баланс, комбинирайте ги със зърнени храни. От пълнозърнестите зърнени храни ще си набавим ценни минерали и витамини от група В. Храни като

грах, карфиол,

зеле, чушки

лук, киселец, коприва, цвекло, цитрусови плодове, ябълки трябва да присъсват в менюто ни, тъй като ще ни заредят с витамин С, който пък подобрява усвояването на желязо от организма ни. Калий можем да си набавим от пълнозърнест хляб, коприва, спанак, ядки, сушени плодове и бобови храни.

Важно е да хапваме разнообразно, за да не страда организмът ни от дефицит на необходими вещества, минерали, соли, витамини и т.н. Не трябва да забравяме и приема на течности и най-вече на вода. За добра хидратация е нужно да пием поне до 1.5 – 2 литра вода дневно. Чаят, зеленчуковите и плодовите сокове са в допълнение към това количество.

И да не забравяме, че Великият пост не е само въздържание от храна. Целта му е духовно израстване. Затова преди Великден максимално трябва да избягваме гнева, обидите, осъждането на другите и да се опитаме да правим повече добри дела.Така ще се подготвим за посрещането на Светлото Христово Възкресение.