Да отворим сърцата си за Христос, Възкресение не е ентъртеймънт

  • 16 април 2019, 12:49
  • Автор Антоанета Петева
  • ВЯРА

Medium %d0%9c%d0%98%d0%a2%d0%a0%d0%9e%d0%9f%d0%9e%d0%9b%d0%98%d0%a2 %d0%90%d0%9d%d0%a2%d0%9e%d0%9d%d0%98%d0%99   %d0%a1%d0%9d. %d0%9a%d0%a0%d0%a1%d0%92%d0%a0%d0%90%d0%9a%d0%9e%d0%9264

Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора в семейство на православни родители. Завършва основното си образование в родния си град. През есента на 1993 г. постъпва като ученик в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, завършва и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2002 г. постъпва като послушник в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ край Вършец, където в навечерието на Преображение Господне приема монашески постриг. Четири години по-късно по решение на Светия синод в храма на Пловдивската семинария е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния Русенски митрополит Неофит. През 2008 г. по решение на Св. синод е ръкоположен за епископ с титлата Константийски и след въдворяването му в гр. Смолян е поставен да обгрижва духовно миряните в Родопите. През октомври 2013 г. е избран от Светия синод за Западно- и Средноевропейски митрополит.

- Ваше Високопреосвещенство, тайнството на Благодатния огън пали мистериозни версии. Какво е значението му?

- Това е велико чудо, което в продължение на 2000 години свидетелства за истинността на Христовата вяра. Всяка година по Божия благодат и милост Бог изпраща това велико чудо пред очите на всички вярващи християни по цял свят как по чудодеен начин става запалването на този огън, за да укрепи още повече във вярата всички онези, които изповядват христовото учение. Радостни и щастливи сме, че вече повече от 10 години имаме възможността да се радваме на тази велика благодат, а именно донасянето на частица от този благодатен Божествен огън в България благодарение на съдействието на българската държава и благословението на Негово блаженство Йерусалимския патриарх Теофил. Така че за нас е една голяма велика радост и най-вече преумножаване на благодатта, която всеки един от нас приема на пасхалното богослужение.

- Може ли днешният човек да осмисли страданията и саможертвата на Христос преди 2000 години или сме устремени да печелим пари и робуваме на егоизма си?

- Христос остава във всички човеци по земното лице. Днес, когато живеем във времена на материализъм и когато материалните блага са приковали нашите сърца твърдо към земята, имаме нужда всички да си спомним дълбоко в сърцата си за тази себежертва, която Христос извърши за всички нас, и да жертваме своето време, да жертваме своите сили, за да помислим и отдадем малко повече време за Бога.  Защото знаем от свещеното писание, че „където е вашето съкровище, там ще бъде и вашето сърце“. Затова и нека нашето съкровище да не бъде тук, на земята, а да бъде духовно в небесата, за да можем да извисим още повече нашите души и да се доближим до нашия Създател и Творец, който пострада на кръста, за да ни изкупи, изпратен от Божествената любов на нашия Отец.

- Какви са впечатленията ви – как миряните и днешните българи възприемат Възкресението Христово? Какво представлява за днешния човек Великден? Усещаме ли Божията любов?

- Радостно е, че на Възкресение храмовете са препълнени. Но важното е тези, които идват, не само да чуят „Христос Воскресе“, да вземат огъня и да тръгнат да гуляят и да се веселят по дискотеки и ресторанти. Важното е тези, които дойдат, да останат в храма до края на Светата литургия, да се приобщят с тайните Христови. На този Празник на Празниците, Тържество на Тържествата да получат оправдание пред Бога. Една голяма част от хората, особено младите, които са израснали в години на бездуховност в този духовен вакуум, като че ли възприемат Възкресение Христово като един ентъртеймънт, като едно шоу, на което присъстват, камбаните бият, запалва се огън. Трябва да вникнат в смисъла и значението на празника – за жертвата, която Христос извърши, Възкресението.

- Има и много хора, които се стичат към храмовете за Великден с вяра. Кога хората се обръщат към Бог в днешно време?

- За голямо съжаление, констатацията е, че извън осъзнатите християни, които участват всяка една неделя, на всеки един празник в богослужението, много голяма част от нашите сънародници идват в храма, когато са претърпели някакъв преломен момент в техния живот  - скръб, или са загубили някой, или ги е застигнала тежка болест. Идват в храма, за да получат утеха. И в момента, в който получат тази утеха или изцерение, много бързо забравят пътя отново към храма. В храма трябва да бъдем, когато можем, всяка неделя, за да засвидетелстваме нашата вяра и преданост към Бога, а не идвайки епизодично, в моменти на трудности. Не трябва да търсим Бог само по време на трудности, но и в моменти на радости. И да благодарим,  че се събуждаме, отваряме очи и можем да извървим своя ден, а вечер, когато лягаме – че както Бог ни е запазил през деня, нека така ни запази и през нощта.

- Мнозина се покланят на мощи и на чудотворни икони. Кои са най-силните места в България за вярващите?

- Всеки един храм като дом Божий е място, където стават чудеса всекидневно, стига човек да има духовни очи да ги види. Що се отнася до светините, които са по българските земи, естествено във всеки един храм, който е осветен по православен чин, има вградени мощи в Светия престол. Но като големи светини, които българският народ почита, не можем да не споменем Рилския манастир и преподобния наш отец св. Йоан Рилски Чудотворец. В светата обител се намират мощите на покровителя на българския народ. Както и големите манастири с трите чудотворни икони – Бачковската, Троянската чудотворна икона на Божията майка и иконата Осеновица на Божията майка, която се намира в Рилския манастир.

И естествено в много други храмове има малка или по-голяма част от мощите на някой светец, така че нека се прекланяме пред всичко с вяра и със сърцата си, а не само формално да посещаваме като туристи тези светини.

- Пътувате непрекъснато, срещате се с много хора. Кои са големите изпитания пред българите днес?

- Най-големите изпитания са материализмът, бездуховността и плурализмът бих казал. Особено зад граница нашите сънародници живеят в една мултирелигиозна и мултикултурна среда, където трябва да съумеят да запазят своята вяра, самосъзнание и традиции. Това е задача на Българската православна църква зад граница – не само да удовлетворим техните духовни потребности като едни пастири или архипастири на църквата, но и да съхраним тяхното национално самосъзнание. Защото знаем, че една голяма част от традиционните български празници в православната църква са съчетани с едни много хубави стародавни красиви български обичаи и традиции.

- Преди 2 години осветихте нова българска църква във Виена. Много българи вече живеят в държави от ЕС. Имат ли нужда от повече български храмове и български свещеници?

- Винаги има нужда от повече български храмове и свещеници. Но сънародниците ни трябва да знаят, че построяването на един храм или основаването на църковна община зад граница е един дългосрочен проект. Искането да имаме храм трябва да бъде осъзнато и да участваме всички заедно кой с каквото може – един с молитва, друг с труд, трети с финансови средства в зависимост от това какво е мястото на всеки един от нас в обществото.

- За какви промени настоява Светият синод в Националната стратегия за детето?

- Настояваме преди всичко да бъде запазено традиционното българско семейство такова, каквото българската църква го припознава. Настояваме да не бъдат пренасяни несвойствени практики и традиции във възпитанието на децата от западния свят, които виждаме в момента като тенденция от скандинавската стратегия за еднополовите бракове. Защото както четем в светото писание, Бог е създал Мъж и Жена. Тоест жената има своята задача да роди, да отхрани, да възпита своите деца. Родителите са тези, на които трябва изцяло да бъдат делегирани правата за възпитанието на техните деца. 

Не е редно да се институционализира българското семейство, да се превърне във формална законова рамка. Семейството трябва да бъде един жив организъм, както е било досега, с две личности – мъжът и жената, които познават спецификите на своето дете. Надяваме се управляващите да се вслушат в гласа на Църквата. Ако не, да си носят последствията. Историята е показала, че когато Църквата не е била послушана в едно или друго нейно становище, много скоро се виждат грешките, които правят управляващите.

- Какви послания очаквате да си разменят патриарх Неофит и папа Франциск при предстоящата визита на Светия отец в началото на май у нас?

- Светият синод оказва гостоприемство на папа Франциск. Естествено ще го приветстваме с „Добре дошъл“ в нашата родина. Ще му окажем гостоприемство, което подобава на духовник от такъв сан. Посрещаме главата на Римокатолическата църква като е редно да се знае, че ние сме част от тази програма, не сме инициатори и никой не може да изисква нищо повече от това. Няма да има общо послание. Тези, които не са просветени, трябва да знаят, че Българската православна църква се моли за мир всекидневно. Не очакваме да дойде един или друг държавен глава или духовно лице, за да отправим някакво нарочно послание.

- Какво послание ще отправите към сънародниците ни в навечерието на Възкресение Христово?

- Искам да пожелая на сънародниците ни Христовата светлина, пасхалната радост да озари техните умове и да изпълни техните сърца, защото знаете, че Христос е в основата на нашата вяра. Неговата саможерства, неговата смърт и възкресение са в основата на всяка една молитва в нашата православна вяра. Бог да благослови делата на ръцете им и да насочи стъпките им в пътя на правдата, на любовта и на мира, та да живеем угодно Богу, спасително за нас в мир, любов и разбирателство помежду си!