Феноменът Плиска – ханска резиденция и дворци от камък

  • 16 април 2019, 12:43
  • Автор Даниела Стоянова
  • СТАРИ СТОЛИЦИ

Medium gokqma bazilika

Плиска е феномен. Така определя първата българска столица уредникът на националния археологически резерват Христина Стоянова.

Това е град, който няма подобен на себе си за времето, в което е съществувал. И не само. Разположен е на територия от 23 000 дка, което го прави един от най-големите средновековни градове в Европа. Плиска е първата столица на България и е център на държавата повече от 200 години (681–893 г.). Създаден е от първия български владетел хан Аспарух. С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I Михаил.

В центъра на Плиска се издигат първите дървени постройки и така се обособява ханската резиденция. През 811 г. Плиска е превзета от византийския император Никифор Геник. При неговото оттегляне дървените постройки са опожарени. На тяхно място са издигнати масивни каменни сгради и високи крепостни стени. В първата половина на IХ в. в Плиска се издигат дворци, езически храмове и множество стопански постройки. Ханската резиденция е водоснабдена посредством сложна мрежа от водопроводи от глинени и оловни тръби, построени са много бани.

Едно от най-великите събития, свързано с Плиска и променило съдбата на България, е приемането на християнството. След този акт в столицата и около нея се появяват множество християнски храмове. Сред тях е и катедралният храм, известен като Голямата базилика. Разположена на 1,3 км североизточно от ханската резиденция, тя буди възхищение с големите си размери и богата украса от мозайки, мраморни колони, бази и капители. Голямата базилика и комплексът от сгради, израснал около нея, стават център на българската архиепископия от втората половина на IХ в. През 886 г. в нея са посрещнати учениците на Кирил и Методий и така се полагат основите на първата славянска книжовна школа.

Това са фактите за столицата Плиска, които се знаят от всеки българин.

За Плиска се знае и много, и малко. Тази година стават 120 години, в които градът се проучва от археолози, но все още крие голяма част от себе си, казва Христина Стоянова.

„Плиска разкри доста голяма част от своите тайни. Но крие още много такива. Например, интересът ще бъде голям към един езически некропол и въобще към владетелите, които повече от 200 години са избирали Плиска за столица. Засега не са ни известни нито един от гробовете на нашите владетели. Те чакат своето откриване. Освен това доскоро се смяташе, че Вътрешният град на Плиска е бил слабо заселен, че в него са основно дворците. Проучванията в последните години показват, че това е жив, динамичен град и във всеки един миг от своя живот е бил гъсто заселен. Все още не се знаят много от местата и сградите, селищата, разположени във Външния град. Така че има много, много интересни обекти, които очакват своето откритие“, казва Христина Стоянова.

За българското общество, наука и култура Плиска е открита от Карел Шкорпил, от чието рождение тази година се честват 160 години. Първите разкопки в Плиска са направени през 1899 г. и продължават и до днес. Благодарение на Карел Шкорпил Плиска става най-голямото откритие на българската средновековна археология. По желание на Шкорпил той е погребан в старинна Плиска.

Всичко, което е открито в Плиска, може да се види. Разкритите останки от сгради, различни видове помещения и съоръжения са консервирани и представляват музей на открито. Могат да се видят, макар и в руини, крепостните стени, дворците на Крум и Омуртаг, храмовете на бог Тангра, Голямата базилика, част от която се реставрира в момента, и много други стопански и жилищни постройки. В музеен комплекс са подредени много предмети, свързани с живота на българите от тази епоха, намерени при археологическите проучвания.

Освен разходка сред руините, НИАР „Плиска“ предлага и други възможности на посетителите да се докоснат до атмосферата на първата българска столица и живота, който е кипял в нея.

На разположение на туристите е информационен киоск, на чийто терминал са заредени виртуални пътеводител и каталог. Чрез него всеки посетител може да се „разходи“ из старата българска столица. С текстове и снимки са представени всички по-значими паметници, открити на територията на града. Във виртуалния каталог могат да се видят ценни предмети, открити на територията на Плиска, но съхраняващи се в други музеи. По този начин всеки посетител може да се запознае с цялото богатство на старопрестолния град. В обекта се предлага и видеобеседа, която представя един нов поглед към историята на града. Във видеото са използвани различни снимки и анимации, които още по-подробно и нагледно показват средновековната история на първата българска столица. В началото на годината в НИАР „Плиска“ бе пусната в експлоатация и платформата за виртуална реалност, с която посетителите могат да се завърнат в миналото и да разгледат отблизо Тронната палата.

Плиска може да бъде посетена във всеки ден от седмицата. Входният билет за възрастни е 5 лв., а за ученици и деца – 2 лв. От музея предлагат семейни и тридневни билети, с които могат да се посетят и други исторически и културни обекти в Шумен и край града.

Голям интерес Плиска предизвика през 2015 г., когато вода бликна от свещен кладенец до Голямата базилика. За да се разнесе славата на водата като чудотворна, помогна и в голяма степен тогавашнтият директор на НИМ проф. Божидар Димитров. По негова инициатива започна реставрацията на Голямата базилика. Тя продължава и в момента, като свещеният кладенец е запечатан.