Кубрат - момчето от мазето в „Младост“ до големия ринг

  • 16 април 2019, 13:21
  • Автор Мария Димитрова
  • СПОРТ

Medium %d0%9a%d1%83%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82 %d0%9f%d1%83%d0%bb%d0%b5%d0%b2 %d0%b8 %d0%a1%d0%b0%d0%bc%d1%8e%d0%b5%d0%bb %d0%9f%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80  3

„Аз съм българин в душата си.“ Така Кубрат Пулев отговаря на предложението за немско гражданство заради големите му успехи на боксовия ринг. Думите „ако стана немец, ще имам финансова облага. Но парите няма да ме направят по-щастлив“ показват само едно – Кобрата носи Родината в сърцето си. А най-голямата заслуга за това има неговият баща - известният боксьор в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години на миналия век Венко Пулев. Той кръщава децата си със славните имена Кубрат, Тервел, Ана, Боряна и Виктория. Венко възпитава наследниците си на трудолюбие, упоритост, борбеност, като бил сигурен, че ако синовете и дъщерите му работят здраво, един ден ще постигнат нещо наистина голямо. Но в основата на всичко това стоели книгите. Старшият боксьор притежавал

библиотека с над

10 000 заглавия

които непрекъснато допълвал. „Караше и нас да четем, защото вярваше, че можем да научим много“, спомня си Кубрат. 

И наистина, почти на 38 години, Пулев вече е научил много за бокса, за трудностите по пътя към успеха, за сладостта от победата и горчивината от загубата. Но не само. Заедно с непрестанните тренировки на ринга, които според баща му били като

наука за изграждане на мъжки характер

Кобрата развивал и ума си с редовни игри по шахмат. Интелигентният спорт  и до днес е любим на боксьора. 

Кубрат е родом от София. Град, който винаги ще носи сантименталност за родния спортист. Първите си стъпки в бокса прави в импровизирана зала в мазето на блок в столичния квартал „Младост 2“, сложил специални детски ръкавици. Така се „боксирал“ и с брат си Тервел в хола. Били щури хлапета, пълни с много енергия и хъс. Двамата често се биели с по-големи от тях, понякога те предизвиквали споровете. Но това били по-скоро детски, момчешки игри, отколкото уличен бой. По това време големият Пулев се сдобива с прякора „Кобрата“. 

Истинското професионално развитие на звездата на родния бокс започва от ЦСКА. Забележителни специалисти, сред които Михаил Таков - първият му треньор, оказват голяма заслуга за бъдещите успехи на българина на ринга. Постъпването в спортно училище е един от ключовите моменти за оформянето му като състезател. „След като ме приеха, започнах да спазвам железен режим. Тренирахме по два пъти на ден, отделно трябваше да учим, така че почти не ни оставаше време за разни глупости“, разказва Кубрат. Като тийнейджър той

става свидетел

как негови

приятели тръгват по „кривия път“

преминават в групировки и изкарват лесни пари по нечестен начин. Днес голяма част от тях са в затвора или без нито лев. Пулев е убеден, че именно спортът го е спасил да не кривне от правия път и да влезе в мръсния бизнес. 

Но от любопитните погледи на журналисти и страниците на жълтата преса не може да се спаси. Освен постиженията му в спорта, особено „апетитен“ се оказва личният му живот и връзката му с фолк певицата Андреа. Въпреки че многократно медиите са разделяли двойката, двамата продължават да са заедно повече от 10 г.  

Първият сериозен успех на боксьора е през 2002 г., когато печели емблематичния турнир за Купа „Странджа“, а е само на 21 години. Три години по-късно софиянецът завоюва първото си отличие на Световното в Китай, окичвайки се с бронз в кат. +91 кг. Именно в тази категория той се превръща и утвърждава като едно от големите имена на световния бокс. 

Но точно когато се докосва до върха, идва най-тежкият момент за Пулев. През есента на 2007 г., по време на турнира „Златен пояс“ в Румъния, точно преди да излезе на ринга за златния медал, Кубрат разбира, че баща му е на легло. Веднага прекратява участието си в състезанието и се връща в България. Малко не му достига, за да успее да се сбогува на живо с баща си, който му е идол за човек и спортист. Майка му почива, когато Кобрата е 12-годишен и „за него

баща му беше идол както на ринга,

така и в живота

Обичаше го и прие тежко смъртта му“, разказват близки приятели. Въпреки всичко нашето момче се вдига на крака, за да се бори – дори още по-усърдно за мечтите си. 

През 2008 г. здравенякът участва в първата си и последна Олимпиада като аматьор, но понася тежко поражение още на старта. Малко по-късно обаче следва Европейското в Ливърпул, където Кобрата показва шампионски дух и печели първенството. След него той взима едно от най-трудните решения в кариерата си - да напусне клуба, националния отбор и аматьорския бокс изобщо. 

Момчето от „Младост 2“ става идол в Германия. След като подписва договор с немската фирма „Зауерланд“ да стане спаринг партньор и да помага в подготовката на боксьори в страната, Пулев бързо се доказва на ринга и се превръща в истинска звезда от световна величина. Хората толкова го харесват и уважават, че в Берлин кръщават хотел с името „Кубрат“. 

Преди 10 години Кобрата дебютира на професионалния ринг. В първия си мач българинът разбива румънеца Флориан Бенче с впечатляващ нокаут. След всяко свое следващо излизане между въжетата софиянецът се затвърждава сред професионалистите, а името му се чува на няколко континента. Истински фурор предизвиква в края на 2011 г., когато Пулев печели първия си трофей при професионалистите, вдигайки във въздуха Интерконтиненталния пояс след бой срещу Травис Уокър. Следващата година е не по-малко успешна. Ден след рождения си ден - на 5 май 2012 г. нашето момче развява трибагреника, след като се преборва за Европейската титла, нокаутирайки Александър Димитренко в 11-ия рунд. Родната гордост в тежка категория е избран за Спортист номер 1 на България. 

Стъпка по стъпка, тренировка след тренировка, крошета и десетки спаринги най-накрая го изправят пред заветната цел да излезе между въжетата с тоталния доминант по това време Владимир Кличко. Така идва датата 15 ноември 2014 г., когато пред 16 000 публика в „О2 арена“ в Хамбург двамата смелчаги застават един срещу друг. Двубоят за шампионския пояс се превръща в събитието на годината за цяла България. След 20 поредни победи на професионалния ринг последва първа загуба за Кобрата. Кличко нокаутира Пулев в 5-ия рунд. Нашето момче бе на колене. Но временно. След двубоя се роди онази прословута реплика, която стана част от всекидневния език на българите - „Продължаваме напред“. „Благодаря на българската публика. Българите не се предаваме, продължаваме напред. Това, че имаше късмет, не значи, че се предаваме. Българите сме големи и велики, да знаете, никога не се предаваме. Обичам ви“, каза пред камерите родният спортист, слизайки от сцената. 

Следва преосмисляне, смирение и търпение. Кубрат сменя досегашния си треньор с Ули Вегнер, като остава верен на германците.

За пореден път пред българските фенове излиза в края на 2018 г. в спаринг с британеца Хюи Фюри. Кобрата показа страхотна форма и надигра категорично своя опонент. След единодушно съдийско решение той записа 26-а победа от 27 мача на професионалния ринг. По този начин нашето момче стана официален претендент за пояса на IBF, който в момента е притежание на Антъни Джошуа. 

В края на март месец тази година Кобрата повали на земята румънската машина Богдан Дину по време на един от най-значимите мачове в кариерата на родния спортист. Нашето момче се оказа в епицентъра на скандал, след като целуна американската репортерка Джени Суши след големия спаринг в Калифорния. Заради това той загуби лиценза си да се състезава в щата. Предстои той да се изправи пред Атлетическата комисия, за да обясни действията си.

И както винаги: „Продължаваме напред“.