„Референдум“ от Брюксел – за илюзиите и новите вълни в Европа

  • 16 април 2019, 13:06
  • Автор Дарина Михалева
  • ЕКРАН

Medium fy6a9295  1

В навечерието на предстоящите избори за Европарламент предаването на БНТ „Референдум“ с водеща Добрина Чешмеджиева излъчи дискусия по темата за бъдещето на ЕС пряко от телевизионното студио в централата на ЕП в Брюксел. Депутати от различни държави и парламентарни групи дебатираха на живо за перспективите пред Обединена Европа. Илхан Кючюк от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, Момчил Неков – депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Андрей Новаков и германският християндемократ и професор от университета в Мюнстер Щефан Геролд представиха нюансите в позициите на Европейската народна партия, а консерваторите и реформаторите бяха представени от зам.-председателя на групата - полския философ и университетски преподавател Ришард Легутко и Ангел Джамбазки. Възможно ли е да премахнем двойните стандарти, да повишим доходите и укрепим европейската икономика, на какви стратегии  ще заложат политиците в предстоящите избори?

В един от най-драматичните за ЕС моменти британците, които взеха с референдум своето решение за напускане на общността, вече заявиха какво не искат, но все още избягват яснота по въпроса какво всъщност очакват. Брекзит е процес, който ще окаже силно влияние върху  икономиката както на ЕС, така и на самото Обединено кралство.

По думите на проф. Ришард Легутко Брекзит е един голям неуспех за ЕС и значителна част от отговорността за решението на британците лежи върху хората, които управляват ЕС. Бъдещето на Европа е изправено пред неприятната възможност досегашният процес на интеграция да поеме в обратна посока, а евроинституциите, които в края на годината ще навлязат в своя нов мандат, трябва да овладеят ситуацията с Великобритания, за да не се превърне  тя в тенденция, за което намекват депутатите от групата на консерваторите и реформистите.

ЕС се нуждае от реформи, но какви

Скептиците отбелязват, че ЕС от доста време борави с един набор от доминиращи идеи и рядко се вслушва в гласовете на отделни държави. Основната тенденция „повече Европа, повече интеграция“ понякога надхвърля договорените условия за членство на отделните страни. Въпросът за реформите остава изтласкан в периферията на внимание, недоволстват по-малките партии в Европарламента.

По-голямата част от анкетираните открояват националния политически смисъл на предстоящите избори. Без съмнение евроизборите са тест за политическата класа на всяка страна, но нерядко нашето отношение към членството в ЕС носи печата на двойните стандарти: когато става дума за отговорност и придържане към правилата, сме склонни да афишираме националните интереси, а когато става дума за ползване на европейски средства – се позоваваме на солидарността на Европа.

„Идеологията „все повече Европа“ оправдава нарушаването на правилата“, смята полският консерватор проф. Легутко. Под диктата на обстоятелствата европейските институции понякога са принудени да вземат решения, в които не всяка страначленка може да разпознае своя интерес, но глобализацията изправя европейците пред все повече проблеми, които изглеждат неразрешими от крепостта на собствения суверенитет. Много от проблемите изискват съвместни усилия и в този процес е важно политиците да не стоварват цялата отговорност върху евроинституциите, защото съвместното решаване на проблемите изисква активност на всяко от правителствата и готовност да работи съвместно с партньорите си в рамките на ЕС.

Реално е хората да очакват да чуят визия за бъдещето на Европа, но е напълно оправдано да очакват от националните си политици да задават приоритети в контекста на визията за Европа.

Очакванията за изхода на предстоящите избори са свързани с  промяна в архитектурата на новия Европарламент. Германският депутат проф. Щефан Геролд прогнозира, че демократичното махало ще продължи да провокира разделението на ляво и дясно, но двете големи политически групи едва ли ще успеят да формират доминиращо мнозинство. Малки партии с разнородни гласове вероятно ще внесат освен колорита си в дебатите, но и допълнителна сложност в постигането на единомислие.

Възможно е това да стимулира институциите на ЕС към повече прозрачност при вземането на решения. Възможно е това да се окаже първа стъпка към преодоляване на загубата на илюзии у гражданите от страните на Стара Европа и да стимулира все още будната надежда в новите членки от Изтока.

Щефан Геролд: „Това е последният шанс на Европа. Ако продължаваме  по същия начин, няма да имаме континент, на който да живеем спокойно.“

Ришард Легутко: „ЕС използва езика на Оруел - „Всички са равни, но някои са по-равни“ и това трябва да се промени.“

Илхан Кючюк: „Важните решения трябва да бъдат поставени на по-високо ниво от националния егоизъм.“

Момчил Неков: „Нови политики на ЕС трябва да се финансират с нови средства.“

Андрей Новаков:  „Евтиното и лъскавото в политиката е популизъм“.

Специалното издание на предаването „Референдум“ от Брюксел бе осъществено в рамките на проект „Европа“, който БНТ изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския парламент.

Данните от проучването на нагласите на българските граждани са от проучването, осъществено в реално време по поръчка на „Референдум“ от социологическата агенция „Алфа Рисърч“.