Враца става столица на родолюбието през май

  • 16 април 2019, 12:40
  • Автор Петя Валентинова
  • РЕГИОН

Medium %d0%9a%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd %d0%9a%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%b2 %d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b0 1021

Калин Каменов е кмет на Враца от 2015 г. Роден е в Града под Околчица на 19 юли 1980 г. Възпитаник на Югозападния университет ”Неофит Рилски” в Благоевград, специалност „Право“. През 2013 г. завършва Българско училище за политика „Димитър Паница“ към Нов български университет. В периода 2012 - 2013 г. е председател на Държавната агенция за закрила на детето. През 2014 г. Калин Каменов заема поста зам.-министър на младежта и спорта в служебното правителство на Георги Близнашки. През 2015 г. е избран за кмет на Враца.

- Г-н Каменов, Враца е в трескава подготовка за Ботевите дни. Какви са акцентите в програмата тази година и с какво е по-различна тя от последните издания на честванията?

- Много често използваме израза „съхраняваме българските традиции“. Но ако се замислим, ще разберем, че традициите не са закон, а мост между историческото минало и обозримото бъдеще.

Израз на българския дух, преклонението и родовата памет са честванията, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Време, в което хиляди българи свеждат глави в подножието на Врачанския балкан, изпълнени с чувствата на дълг, достойнство и родолюбие. В навечерието на 143-тата годишнина от героичната смърт на Христо Ботев, когато хиляди млади хора тръгват по стъпките на неговата Голгота, Враца за поредна година ще е българската столица на родолюбието.

Поетът и революционер не е личност, която може да бъде поставена в рамки и да бъде присвоена, защото той е на всеки един българин. Именно заради това, за първа година Ботевите дни ще стартират в Деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май. Откриването ще започне с концерт на култовата група „Фондацията“. В състава на формацията участват емблематични български музиканти като Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански. Програмата ще продължи с триизмерно лазерно шоу, прожектирано на сградата на читалище „Развитие“.

Близо 40 са проявите в официалната и съпътстващата програма. Освен традиционните мероприятия, в програмата са включени и нови, като сред тях са прожекция на филма „Непобедимият генерал Владимир Вазов“, с режисьор Татяна Пандурска, представяне на гостуваща изложба на Историческия музей от Велинград „Арманите в България“ и др. В станалите вече традиция вечерни концерти са включени изпълнения на Васил Найденов, групите „Еридан“, „Акага“, „Тоника СВ“ и танцов ансамбъл „Филип Кутев“.

- Ще има ли спонсорска подкрепа за по-атрактивните концерти и прояви като 3D мапинга например?

- През последните три години полагаме усилия както за създаването на нови събития, ориентирани към изконните български ценности и фолклор, така и за промяна облика на вече утвърдени културни прояви в града. Това безспорно допринася и за повишения интерес от страна на местния бизнес, който подпомага голяма част от организираните фестивали и празници от община Враца.

- Предвид че честванията са част от „визитната картичка на Враца“, успяват ли те да генерират повишен туристически интерес към града в последните години или остават по-скоро за „вътрешна консумация“ от врачани?

- Стремежът ни при организирането и провеждането на всяко едно събитие в нашия град е програмата да бъде достъпна за различните възрастови групи. Успоредно с това фокусът на проявите е съвременен прочит на българските традиции, обичаи и ценности, обвързан с вековните традиции на нашия народ.

Благодарение на това всяко едно мащабно събитие като Ботеви дни, Национален фолклорен фестивал „Леденика“ и Традиционен есенен панаир се радва не само на посещение от страна на врачани, но и на гости от други градове не само от България, но и от целия свят. Тук е мястото да спомена, че освен чуждестранни гости, в някои от организираните събития във Враца участниците също са чужденци от Гърция, Турция, Албания, Германия, Франция и редица други държави.

- Ще успее ли да се реализира навреме инициативата ви за вдигане на паметник на легендата на българското кино Людмил Кирков? Постъпиха ли достатъчно дарения в кампанията, за да се завърши монументът до 24 май, както беше първоначалният план?

- Първата копка на паметник-чешмата за известния врачански режисьор Людмил Кирков бе направена на 1 ноември – Деня на народните будители. Преди по-малко от месец стартираха дейностите по изграждане на монумента. Към момента в градинката пред Дома на науката и техниката е отлята основата, където ще бъде поставен 3-метровият фундамент на паметника. Успоредно с дейностите ще бъде изградена нова осветителна система, съществуващата настилка ще се подмени, а пространството ще бъде облагородено с нови растителни видове.

Автор на монумента е скулпторът Милен Каменов, като визията му е подчинена на кинолента, съчетаваща чешма и барелеф. На 3-метровия паметник ще бъдат гравирани биографични и кинематографични данни за Людмил Кирков.

Монументът ще бъде открит, както обявихме първоначално, в Деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май. Идеята за изграждането на паметен знак за известния кинорежисьор е на инициативен комитет, с председател актьорът, изиграл ролята на Ран във филма „Момчето си отива“ – Филип Трифонов. До момента постъпилите средства по дарителската сметка са над 7 000 лева.

Всеки желаещ да подпомогне изграждането на паметник-чешмата може да направи това на дарителска сметка: IBAN BG56 UNCR 7000 2523 4044 95 в Уникредит Булбанк.

Нека не забравяме, че Кирков е автор на 16 знакови за българското кино филми, сред които „Момчето си отива“, „Оркестър без име“, „Матриархат“ и „Селянинът с колелото“. Той оставя вечна следа в историята на българското кино и е редно да му отдадем дължимата почит като съграждани.

- Стартира ли вече подготовката за тазгодишния, четвърти пореден Национален фолклорен фестивал „Леденика“? Ще има  ли новости в програмата на форума?

- За четвърта поредна година, на 22 и 23 юни, община Враца организира Национален фолклорен събор „Леденика“. Целта на събитието е да популяризира българските традиции и обичаи, представяйки богатството на фолклорното ни изкуство. Съгласно статута на събора, в него могат да вземат участие танцови и певчески групи за автентичен, стилизиран и обработен фолклор, както и индивидуални изпълнители без възрастови ограничения.

Прави впечатление, че с всяко следващо издание се увеличава и броят както на участниците, така и на посетителите на фолклорния форум. Третото издание на фестивала бе посетено от над 20 000 човека.

Към момента все още сме в процес на уточняване на културната програма по часове и дни, като след нейното финализиране тя ще бъде обявена публично. Определено ще има много нови моменти на фестивала, за които съм убеден, че ще се радват на голям интерес от всички любители на българския фолклор.

- Неведнъж по повод подменената визия и същност на есенния панаир сте казвали, че искате Враца да добие репутация на фестивален град с качествена културна програма.  Увенчават ли се усилията ви с успех до момента?

- Първата задача пред мен и моя екип по отношение на Врачанския есенен панаир бе превръщането му в своеобразна сцена на българските търговци, занаятчии и производители. Успоредно с това бе уеднаквена визията на форума и всяка вечер имаше тематични вечерни концерти, с участието на емблематични групи и изпълнители. Равносметката до момента е следната - ако в началото на моя мандат в есенния панаир участваха едва 30 занаятчии и не повече от 50 търговци, то в юбилейното 130-о издание се събраха над 70 занаятчии и близо 140 търговци от цялата страна.

Вярвам, че с качествена и модерна културна програма можем да се превърнем в реномирана културна дестинация, която паралелно предлага уникални природни и исторически забележителности.