Инвестициите във ВиК сектора влизат в решителна фаза

  • 20 май 2019, 13:48
  • Автор Стоян Ставрев, управител и собственик на „Българска консултантска организация“
  • ЕВРОПРОЕКТИ

Medium img 1407

Стоян Ставрев е управител и собственик на „Българска консултантска организация“ ЕООД. Компанията е с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги за разработване и управление на проекти с европейско финансиране за публични и частни организации. „Българска консултантска организация“ ЕООД е изпълнила и редица договори за разработване на стратегии, оценки, политики, анализи и проучвания в различни икономически сектори. Стоян Ставрев е съпредседател на комитетите за европейски програми, проекти и образование в КРИБ.

В края на април тази година бяха подадени за оценка от Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ проектните предложения на 14 консолидирани ВиК оператора по процедура „Изграждане на ВиК инфраструктура“ на финансиращата програма. В проектните предложения са включени инвестиции за 1,2 млрд. лв. за определените като приоритетни 350 ВиК обекта за цялата страна - 19 пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, близо 1300 км водопроводи и канализация, 146 помпени станции и други съоръжения в 51 населени места. Подадените проекти са с план за изпълнение до 2023 г. и се очаква оценката на проектите от страна на МОСВ и подписването на договорите да бъде извършено до есента на 2019 г. Повечето от ВиК операторите ще бъдат в ролята на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ с европейско финансиране за първи път.

Споменатите инвестиции са с голям мащаб за рамките на нашата икономика, но такъв е и мащабът на инфраструктурата, за която те се отнасят. За да придобием реална представа за интензитета на инвестициите, е редно да споменем, че общата дължина на ВиК мрежата в страната в момента е над 90 хил. км и фактически ще се инвестира в 1,5% от нея. В страната ни функционират 3370 помпени станции за питейни води, 67 пречиствателни станции за питейни и още 97 за отпадъчни води. Видно от цитираните по-горе данни е, че процентът от инфраструктурата, в която ще бъде инвестирано, е много малък. Въпреки това тези инвестиции са с ключово значение за обществото, защото ще доведат до подобряване на услугата за гражданите, дългосрочни ползи за околната среда и, не на последно място, чрез тях България ще изпълни договорните си ангажименти с ЕС за постигане на съответствие с европейското законодателство в областта на водоснабдяването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води. В противен случай страната ни ще трябва да плати неустойки в съществен размер. От гледна точка на ползите за обществото, всички инвестиции биха били подходящи, но с дадената финансова рамка бе необходимо да се извърши сериозно приоритизиране. То бе извършено на базата на задълбочен анализ на съществуващото положение на ВиК мрежите и услугите в страната от 4 експертни екипа, всеки от които с над 50 експерти, консултантска подкрепа от инициативата Jaspers и контрол на техническото качество чрез технически експертни съвети, главно с оглед постигане на съответствие с европейските директиви. Приоритизирането на обектите бе извършено според стриктни критерии в изготвените Регионални прединвестиционни проучвания за обособените територии, обслужвани от 14-те консолидирани ВиК оператори. Критериите за ВиК обектите, които да бъдат включени в инвестицията, бяха определени още на етап техническо задание на обществената поръчка, по която бяха изготвени проучванията. Обобщено, тези критерии представляват необходимостта чрез съвкупното изпълнение на обектите всички агломерации над 10 000 еквивалент жители (е.ж.) в обособената територия, обслужвана от съответния оператор, да отговарят на критериите за съответствие в Директива 98/83/ЕО за качеството на водите, предназначени за консумация от човека, и Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води, като същевременно съвкупността от инвестициите е оценена чрез анализ на разходите и ползите като финансово постижима за ВиК оператора и устойчива за 30-годишен период. Също така бе важно изискването за възстановяване на разходите от направените инвестиции във ВиК инфраструктура и залагане на адекватни амортизационни отчисления като ценообразуващ елемент при изчисляване на цените на ВиК услугите да залегне в предвижданията за реализация на инфраструктурните проекти. Провеждането на такъв тип прединвестиционно проучване по същество е дългосрочно и в определена степен стратегическо планиране, каквото в България в такъв мащаб (за цялата страна) и в такава детайлност се прави за първи път. Нещо повече – в проучванията са включени  изводи и оценки въз основа на изследвания и прогнози и за климатичното и демографското бъдеще на страната в отделните изследвани региони. Целта на прединвестиционните проучвания бе не само да бъдат приоритизирани инвестициите във ВиК инфраструктурата на страната, но това да се случи точно според гореописаните критерии и като се спази изцяло регионалният и интегриран подход, така както това бе предвидено в стратегическите документи на национално ниво, които регламентираха реформата в сектора  - „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България в периода 2014-2023 г.“ и Плана за действие към нея, както и в унисон с добрите европейски практики в областта на планирането и управлението на ВиК инфраструктурата и инвестиционния процес. 

В резултат на оценката на проектните предложения, която ще бъде извършена в следващите месеци от Управляващия орган на програма „ОПОС 2014 – 2020 г.“ – МОСВ, ще бъдат подписани договори за безвъзмездна финансова помощ с конкретните бенефициенти по процедурата – консолидираните ВиК оператори – и по този начин ще се даде фактически старт на най-важната фаза на планираните инвестиции, а именно, тяхната реализация. Както вече споменах, те ще се осъществят в рамката на проекти с регионален характер, каквито се реализират за първи път у нас, и чрез европейско финансиране със специфични изисквания, от бенефициенти с недостатъчен опит в управлението на проекти с подобен мащаб. „Най-малките“ от проектите са в рамките на около 30 млн. лв. на територия. Предвижда се да бъдат обявени над 190 обществени поръчки. Логично се налага изводът, че освен решителна, фазата, в която навлизат инвестициите по ОПОС 2014 – 2020 г. във ВиК сектора, е и предизвикателна. За да се изпълнят успешно проектите, е необходимо да се мобилизират екипи с висока експертиза и конкретен опит в изпълнението на инфраструктурни проекти с европейско финансиране за всички обособени територии на консолидираните ВиК оператори. В противен случай кратките срокове до края на 2023 г. за реализация на амбициозен обем СМР по ОПОС 2014 – 2020 г. могат да се окажат непостижими и да се наложи забавяне, което ще се отрази неблагоприятно на финансовото състояние на операторите, а и негативно на самата програма, от гледна точка на постигане на целите и заложените индикатори за изпълнение. Забавяне е нежелателно и от гледна точка на ползите за нашето общество, предвид факта, че от подобрената инфраструктура и ВиК услуги ще се възползват над 2 млн. души. Освен опит и висока експертиза, на екипите за реализация на проектите е необходимо да се осигури и добър синхрон между изпълнението на всички други инвестиции, планирани от общините в рамките на агломерациите над 10 000 е.ж. и ВиК проектите. Този синхрон ще осигури синергичен ефект от всички инвестиции и ще гарантира повече ползи за обществото и икономичност на разходите. Тук активната роля на общините и търсенето на екипна работа с ВиК операторите ще бъде от ключово значение, защото развитието на инвестиционната програма на общините за времето на изпълнението на ВиК проектите може да бъде затруднена или обратното – изпълнението на ВиК проекта да се възпрепятства. ВиК операторите трябва да имат предвид, че 12 месеца след сключването на договора за БФП е задължително да са сключили договор с изпълнител по проекта, в противен случай Възложителят може да прекрати едностранно договора. Ключов фактор за успешната реализация на инвестициите е осигуряването на навременно изпълнение на дейностите, защото това е обвързано с финансовия план на проекта, неговата устойчивост и финансовата устойчивост на самия оператор. Друг ключов фактор за успешни инвестиции е и осигуряването на навременно и достатъчно съфинансиране от страна на операторите. В тази връзка, възможностите за съфинансиране е полезно да се търсят чрез институции, които традиционно са насочени към такова финансиране, каквато е например Европейската банка за възстановяване и развитие. За проектите, които банката одобрява да финансира, обикновено се оказва и необходимата консултантска и институционална подкрепа, която да гарантира сигурността на инвестицията, изпълнението на финансовия план и условията, договорени при отпускането на средствата. Това е полезна практика и е от полза за повишаване на капацитета и финансовата сигурност на ползвателя. Друга добра възможност е новият финансов инструмент, който дава възможност на консолидираните ВиК дружества да осигурят изискуемото собствено участие в проекта под формата на дългосрочен кредит или осигурява гаранции за търговски банки, предоставящи кредити за финансиране на допустими проекти на ВиКО. Това стана  възможно след подписването на споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Фонда на фондовете в България.

Част от обществените поръчки за инженеринг на обектите вече са обявени, изпълнението на проекти и по другите оперативни програми в отделните региони на страната е в ход. Необходимо е да не загубим този ритъм на работа от страна на всички заинтересовани институции и участници в процеса на реализация на инвестициите във ВиК сектора, за да постигнем за страната си всички ползи, които с желание предвиждахме при изготвянето на проучванията и на проектите.