01
Брой

Брой 46, Май 2019

Обратно Новина Следваща

Паветата отново на мода по градовете

  • 20 май 2019, 12:41
  • Автор Жулиета Цветкова, Александра Петрова, Владимир Симеонов, Павел Стаменов
  • ТЕМАТА

Medium %d0%91%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%812

Паветата отново се връщат на мода в градовете. Кметове и главни архитекти залагат на калдъръма, за да върнат романтичния и аристократичен дух на населените места. За зони с гранитните кубчета настояват и жители на градовете.

Паветата имат своите защитници и противници. Част от хората ги намират за по-интересна и трайна настилка, други твърдят, че разбиват автомобилите си по такива улици.

Кметските управи търсят балансирано решение, като залагат на асфалта за нови големи улици и булеварди. В същото време запазват паветата по старинните квартали. Във Велико Търново дори решиха да направят леко повдигнати пешеходни пътеки от павета в старата част на града. Така настилката ще е в един стил с района.

В същото време за поставяне и пренареждане на паветата кметските власти трудно успяват да намерят майстори. Градоначалниците дори връщат по няколко пъти проектите да се преработят, докато калдъръмените елементи бъдат подредени както трябва.

Паважът връща аристократичния дух на градовете


  • В морската столица майстори го пренареждаха няколко пъти. Паветата са престиж, казва главният архитект на Варна

  • Бургас прави повече площи със „старата технология”, ще има павилиони от дърво, метал и стъкло за местните занаятчии

Жулиета Цветкова, Александра Петрова

Павета или асфалт. Темата разбуни духовете покрай планирания ремонт на площада около катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София. Заради стар проект, който „оживя“ в публичното пространство, столичният кмет Йорданка Фандъкова отсече, че паветата в зоната около храма се запазват.

Управникът бе категорична и че няма да има изравняване на всички тротоари на площад „Св. Ал. Невски“ с уличното платно. „Нивото на тротоарите няма да се променя. Вече сме възложили и решения за отводняването на целия площад. Запазва се нивото такова, каквото е“, заяви тя. Възложено е на проектанта да предложи и улично осветление, характерно за времето, когато е изграден площадът.

Всеки опит паветата в града да се сменят с асфалт водят до негодувание у хората. Едни ги смятат за по-романтични и носещи духа на града, а други се оплакват, че трошат колите си по такива настилки.

Казусът не е само със софийско измерение. В големите градове в страната местните власти и експерти държат на калдъръма и влагат сили в запазването му.

„Паветата са част от историята на града. Паветата са престиж. Асфалтът е за бедните градове. Вижте на колко места в богатите държави в Европа настилката е с павета!“ Тези думи на главния архитект на Варна Виктор Бузев би трябвало да успокояват варненци и гости, докато колите им трополят по настилката пред Щаба на Военноморските сили.

Паветата там са отпреди Втората световна война и бяха изкопани изпод два слоя асфалт при ремонта на ул. „Преслав“ през 2015 г. Тогава общинарите решиха те да не се изхвърлят, а да се пренаредят в сравнително краткия участък пред най-внушителната сграда на улицата и тя да добие автентичния вид на Стара Варна. Според арх. Бузев могат да се разкрият още много павета под настилката по трасето от Стоматологията до т. нар. Гръцка махала, за да се възроди аристократичният облик на града. Освен че са на практика вечни, те ще служат и като естествен ограничител на високите скорости на автомобилите и на шофьорите ще се наложи да карат по-внимателно, мотивира се той.

Нито общинската администрация, нито изпълнителите на ремонта се трогнаха от сигналите на варненци, че паветата са лошо наредени, с неравности и големи кухини между тях, така че за запознатите с проблема шофьори остава изборът дали да трошат колите си, или да заобиколят проблемния участък. За сметка на това обаче едни други павета, изработени от клинкер и гранит и внесени от Германия и Китай, мургави работници пренареждаха отново и отново в централната пешеходна зона на града, докато настилката добие вида, желан от проектантите и приемлив както за специалистите, така и за минувачите лаици. Така вместо няколко месеца площад „Независимост“ и бул. „Княз Борис I“ останаха разкопани близо две години, през които недостъпните за клиенти магазини по ларгото фалираха, а местни жители и туристи можеха да се „насладят“ на нова атракция – редене на павета в кръг, и пак, и пак, и пак...

Упражнението бе за реализиране на проекта за естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за отдих, финансиран с 4,5 млн. лв. по програмата „Зелена и достъпна градска среда“. Обновяването на площад „Независимост“ бе посрещнато охотно от варненци, тъй като с него най-после щяха да отидат в историята наследените от времето на бившия кмет Кирил Йорданов италиански скъпи плочки, тънки като теракота и също толкова лъскави и хлъзгави през зимата. Идейният проект „Градска тъкан: пръстени и пътеки“, с който обединението „Одесос 2012“ спечели обявения конкурс за преобразяване на ларгото, предвиждаше килим от червен клинкер да води пешеходците от едно до друго площадно пространство, оформени като кръгове с едроформатни гранитни плочи. Още първият етап обаче препъна изпълнителите от обединението „Зебра трафик“. Варненци показаха, че паветата могат да се вадят с голи ръце и упорито отказаха да слушат обяснения за технологията, която изисквала допълнително фугиране през два-тримесечни периода.

След множество сигнали, постове в социалните мрежи, медийни публикации и недоволство на проектантите се наложи участък от 215 м от централната пешеходна зона да бъде пренареден. Резултатът отново бе плачевен и кметът Иван Портних събра на мястото обществения съвет по устройство и развитие на територията, за да проверят и обсъдят ширината на фугите, валирането, технологията на редене, основата, детайлите за шахтите. Не може да се правят експерименти точно с място, което трябва да бъде лицето на града, отсече Портних и се закани, че изпълнителите няма да получат и лев, докато не си свършат работата както трябва.

Специалистите подготвиха конкретни препоръки, становище бе изискано и от германската фирма, производител на клинкера, но дефектите отново бяха видими. За петото или шесто поредно редене кметът поиска и смяна на работниците и отново заплаши, че всичко ще се повтаря, докато паветата не застанат във вид и ред, който да ги държи здраво десетилетия наред.

В крайна сметка упражнението явно даде резултат, така че останалата част от ларгото и пешеходния ринг на Варна, преминаващ край основните й забележителности, бяха изпълнени без повече затруднения и вече са във вида, замислен от проектантите, а най-малко десетина работници са придобили умения да редят павета като мозайка – равно и стабилно.

И все повече бургаски улици се „отказват“ от асфалтовата настилка и възвръщат някогашния си романтичен облик, покрити с павета. След цялостната реконструкция на главния пешеходен булевард „Богориди“, започнаха ремонти на редица малки улички около него. С нова визия вече са ул. „Лермонтов“ и ул. „Възраждане“, следва ги ул. „Константин Фотинов“. Паважът се завръща масово в този представителен район на града като възможно най-трайната настилка. Но с него се търси и друг ефект - връщането на старата артистична атмосфера в центъра. За арт облика на Бургас допринасят и монтираните на няколко места в тротоарите стихове от бургаски поети.

По улица „Лермонтов“ община Бургас използва за първи път в своята работа две нововъведения. Под земята е монтирана система за аериране и поливане на корените, а в гнездата има ограничители, които спират извънредния растеж на корена, за да не се увреждат тротоарите и инфраструктурата под повърхността.

Идея за подмяна на старите плочки с павета има и за ул. „Алеко Константинов“, свързваща площад „Тройката“ с площада пред храм „Св. св. Кирил и Методий“. Предложението за новата настилка е да се използват основно гранитни павета. По протежението на улицата ще бъдат подредени красиви павилиони от дърво, метал и стъкло, в които бургаските занаятчии да предлагат своята ръчно изработена продукция. По проект трябва да се изгради и малко арт кафене.

Освен това се предвижда обособяването на нови зелени площи, поставянето на пейки, оформянето на кътове за отдих, монтирането на ново осветление и видеонаблюдение, както и поставянето на перголи с пълзяща растителност.

Старинният квартал „Вароша“ пази шепот от миналото

Не едно и две са забележителните места в Благоевград. Но няма друго като старинния квартал „Вароша“ – мястото, където си дават среща минало, настояще и бъдеще. Не само вековните къщи нашепват вековни истории. Духът на миналото се пази и от паветата, макар че по-голямата част от пътната настилка в квартала да е от естествен камък. Паважът е направен за декорация, която привлича погледите на посетителите.

За паветата се знае, че са много здрави, не се дупчат като асфалта, те са във формата на куб с различна големина. Те обаче не са много харесвани от шофьорите, тъй като колите друсат, възможно е да стане и някоя повреда в автомобилите.

Квартал „Вароша“ е място за разходки, достъпът на коли е ограничен. Тук е любима територия за разходка и отдих и за млади, и за стари, и за благоевградчани, и за туристите. Уличките пазят легенди и истински истории, те отвеждат към миналото, защото приличат на декор от исторически филм. Но не само те. А и старите павета, редени преди повече от век...

Настилката от естествен камък и павета гарантира липсата на наводнения, защото водата лесно се оттича. Не се позволява на тежки автомобили да влизат в квартала. Целта е да не се повредят паветата. „Не е тайна, че вече са рядкост майсторите на паважите. Реденето им е истински майсторлък. Наруши ли се точната линия на поставянето на паветата, които може да са от камък, бетон или гранит, се обърква всичко“, твърдят от община Благоевград.

Край Царевец избрахакалдъръма пред асфалта


  • Правят и „зебрите“ с павета

Във Велико Търново избраха калдъръма пред асфалта. В Стария град по европейски проект бяха обновени 38 улици и няколко площадни пространства. Над 80% от тези улици са със старинни настилки – калдъръм и паваж, а видът им бе изцяло запазен и дори подобрен след основната реконструкция.

С каменни настилки са емблематичната Самоводска чаршия и едноименният площад, романтичната улица „Гурко“, както и десетки малки алеи между стъпаловидно разположените къщи в старата част. При ремонта камъните бяха извадени до един, подменени бяха водопроводите и проблемните канали, а след това настилките бяха прилежно пренаредени. В участъците, където са използвани нови материали, те са с абсолютно и дори по-добро качество от досегашните, категорични са от общината.

В Стария град преасфалтирани бяха единствено улиците, които и до момента бяха с този тип настилка. Върху тях обаче са изградени повдигнати пешеходни пътеки от паваж. Така дори местата за пресичане на пешеходците са в тон с атмосферата на малките калдъръмени улички.

Всички дейности ще приключат до лятото. Заместник-кметът проф. Георги Камарашев подчерта, че с реализацията на мащабния проект старата градска част става и по-приветлива, и още по-атрактивна заради запазената автентичност. Общата инвестиция надхвърля 8 милиона лева.

В Гоце Делчев майстори са наследили занаята от дядовци

Една от забележителностите на град Гоце Делчев е неговият център. Там са запазени доста стари сгради, чиято архитектура привлича погледите на гостите на населеното място. Още по-забележително е, че централните улици, повечето от които са пешеходни зони, са покрити с павета. Местните хора така са свикнали с този вид настилка, че са против замяната на паветата с асфалт. „Това е нашият град, в тези кубове от камък е нашата история, в тях е духът на предците ни, които са ги редили толкова добре. Ако се поставят плочки, съвсем скоро ще започнат да се рушат. А паветата не мърдат десетилетия наред“, споделят неврокопчани. В района все още се намират майстори на реденето на павета. Те са наследили занаята от своите бащи и дядовци. Търсят ги да майсторят най-вече дворове на къщи, като използват паветата за декорация – често ги боядисват в различни цветове, правят различни фигури.