Големи компании правят БГ мечтата в малкия град

  • 17 юни 2019, 13:09
  • Автор Михаела Благоева
  • ИНВЕСТИЦИИ

Medium dsc 1087

В седем малки български града хората взимат по-високи заплати от работещите в столицата. Най-високата средна заплата в България е регистрирана в община Челопеч - 2 178 лв., където работи голяма добивна компания. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) с данни за 2017 г. Как и защо Челопеч би столицата по трудови възнаграждения? Защо областните центрове не са лидери по средна заплата и как може да се стопи разликата в заплащането между Северна и Южна България? KMETA.bg разговаря с Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда - тоест голяма част от работещите на територията на общината изкарват прехраната си именно в тях, сочи изследването на ИПИ. След Челопеч е Козлодуй с 1 790 лв. средна заплата за общината. В Раднево и Гълъбово, където много хора работят в големите компании в енергетиката, средните заплати са съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания), и Девня - с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил). Столицата София се нарежда на 8-мо място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. Веднага след София в класацията се подрежда Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г.

„Не е изненада за икономистите, че малки общини изпревариха столицата по средна заплата. Очаквано е някои малки градове да изпреварят големите областни центрове по този показател“, коментира Петър Ганев.  По думите му тези общини са сравнително малки, но имат голяма индустрия, обикновено един голям работодател. „В тях има едно или няколко големи предприятия и същевременно в тях работи доста голяма част от хората в общината. Докато в областните градове, дори в които има големи предприятия и високи заплати като София и Пловдив, има всякаква заетост и съответно – дори заплатите да са по-високи, областният център няма как да е начело. Всъщност в топ 20 влиза само столицата“, обяснява Ганев. Между 10-о и 20-о място в класацията са общини, които са в периферията на големия град, в които са концентрирани индустриалните зони – Костинброд, Елин Пелин и Божурище около София, Суворово, Аксаково и Белослав около Варна, Марица около Пловдив. Според Ганев София е на 8-мо място, защото не успява да бие тези малки общини, в които има голямо предприятие, даващо големи заплати и в което работи по-голямата част от местните. Той посочва, че столицата няма как да влезе в топ 3. „Голямата индустрия променя социалната среда, особено в Средногорието виждаме, че тези големи компании инвестират и променят средата в малкия град. Но там, разбира се, са нужни и по-малки инвестиции, за да има промяна“, коментира Ганев. Според него общините с потенциал за развитие са тези в близост до големите областни центрове. „Те имат най-големи перспективи към момента. Доста от тях са на юг, столицата с нейната широка периферия, Средногорието, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Всички тези центрове са с добра свързаност и се усилват едни други“, коментира Ганев. Докато на север имаме Варна и Девня, които са доста силен клъстер, но влиянието им е ограничено. „На север липсва този силен център, извън Варна. Плевен, Русе, Велико Търново и Габрово играят ролята на второстепенни центрове. Могат да се видят някои положителни тенденции, но те не успяват да повлияят на околните населени места както например Стара Загора“, коментира Ганев. Според него  в тези общини има потенциал, но той все още не се използва. „Плевен е един от най-големите центрове на севр, но там продължават да се губят хора и заплатите там са по-ниски отколкото в аналогични центрове на юг. Младите все още бягат. Има потенциал, но тези негативни тенденции трябва да се обърнат“, казва Ганев. Според него проблемите на север се сочат като такива на малките населени места като Монтана, Враца и Видин, но проблемите тръгват от това, че големите центрове като Русе и Плевен не успяват да бъдат лидерите, които трябва да бъдат. „Трябва да се спре тенденцията на загуба на младите хора, дори обратното – трябва да се привличат млади кадри. Да се появят различни сектори и да се дават по-високи заплати. Въпросът е какво да се направи, че Плевен, Русе и Велико Търново да станат успешни? Със сигурност говорим за свързаност, но и висше образование и реализация на младите, ако останат в тези региони. Нужно е развитието на сектори, които носят високи заплати, без да са част от индустрията, както е в столицата, Варна и Стара Загора“, смята Ганев. Така според него образованите млади хора, които искат да работят в офис, а не в тежка индустрия, ще имат работа и добра заплата в родния си град и няма да бягат в столицата. „Това в Пловдив може да се случи, но в Плевен, Русе и Велико Търново ще е много по-трудно“, казва Ганев.

На юг също има проблеми. Най-големият клъстер от общини с ниски заплати е именно на юг – Благоевград. Заплатите в община Благоевград не са шокиращо ниски, но във всички общини наоколо заплащането е доста ниско или е в сивия сектор. „Това е пример, че може да има клъстер от общини с ниски заплати, но е важно да има силни общини, които да дърпат региона напред. Липсата на такива общини е големият проблем, който виждаме на север. Това е ключовото“, коментира Ганев.