Славният град Трапезица – втората крепост на Търново

  • 17 юни 2019, 13:11
  • Автор Павел Стаменов
  • ПОСЕТЕТЕ...

Medium trapezitsa vt02

Крепостта Трапезица е новото туристическо бижу на Старата столица. Наричан в миналото Славният град, архитектурно-музейният резерват бе реставриран и отворен за туристи навръх 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България – на 22 септември 2016 година.

Трапезица е едно цяло с Царевец – така е било по време на Средновековието. Неслучайно там са били пазени мощите на небесния покровител на България – св. Иван Рилски, при това – близо три века. Днес двете крепости оформят най-големия музеен комплекс на открито както в България, така и на Балканския полуостров.

Два са вариантите пред туристите да се качат на Трапезица. Първият е чрез ходене пеша по туристическа пътека, чието начало е в края на квартал „Асенов“ – на 100 метра от знаковата за цяла България и Велико Търново църква „Свети Димитър“, от която братята Петър и Асен вдигат въстанието срещу Византия и през 1185/1186 година възстановяват българската държава. Вторият начин е чрез фуникуляр.

Веднъж стъпили на Трапезица, посетителите могат да се разходят по еднокилометровата калдъръмена туристическа улица. Тя започва от реставрираната Северна порта, достигаща до Южната бойна кула. Особено интересни и ценни са трите възстановени църкви с оригиналните стенописи от XIII-XIV век. Интерактивен експозиционен център представя историята и археологията на Велико Търново и Второто българско царство.

Трапезица е арена и на събития от културния живот във Велико Търново. През лятото на 2018 година там бе националната премиера на постановката „Дванадесета нощ“ от Уилям Шекспир. Премиерата бе част от честванията на 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Реставрацията и социализацията на Трапезица стана възможна чрез проекти на Министерството на културата, реализирани по инициатива на кмета Даниел Панов и екипа му, с ценната помощ на местните историци, археолози, архитекти и др. Привлечено бе финансиране както по ОП „Регионално развитие“, така и от фондация „Гейдар Алиев“ от Азербайджан. Много важна бе подкрепата и от страна на премиера Бойко Борисов.

Археолозите проучват хълмовете на болярите

Още в годините на робството интересът към Трапезица е много голям. Легенди и предания разказвали за заровени царски съкровища. Местните турски управници дори разрешавали свободно да се копае. Водела ги надеждата и те да се обогатят от скритите ценности.

Големият Петко Славейков също описва останки от крепостни стени, залепени твърдо по скалите. „Види се по съществуващите днес развалини резиденция на царете и царската породица въобще“, пише Славейков за Трапезица и Търновград.

В края на XIX век ентусиасти археолози започват да проучват останките от средновековната българска столица. Учените и интелектуалците стъпват първо на Трапезица и след това се прехвърлят на Царевец. Главен инициатор и проучвател е племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон, който пет години по-късно е подпомаган от още 67 българи. Почти веднага излизат останките от три църкви. Цар Фердинанд обаче гони българските археолози и забранява дейността им, тъй като не копаели много професионално и повече приличали на иманяри. Така през 1900 година разкопките са подновени от френския египтолог Жорж Сьор. Той пристигнал в Търново след мисия в Атина и намерил още 14 църкви. Днес три от тях вече са напълно реставрирани.

Първите Асеневци имали дворец

Историческите сведения и археологическите проучвания сочат, че по своята значимост Трапезица е еднакво важна за столичния град като Царевец. Там живеели боляри и богати граждани, били изградени много църкви и обществени сгради.

Местността е един от най-ярките образци при изграждането на отбранителни комплекси в Югоизточна Европа през Средновековието. Крепостта, наричана Славният град Трапезица, била оградена с високи каменни стени с бойници. Няколко кули и четири порти били изградени по стръмните скали, надвиснали над Янтра.

Трапезица и Царевец били сърцето на столичния Търновград. Там съществувал дворцов комплекс на владетелската династия Асеневци, създаден от Петър и Асен и ползван чак до времето на Иван Асен II. При разкопките в резиденцията е открит богат некропол от XIV век. Проучени са десетки гробове, в които са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации без аналог. Близо три века Трапезица пази мощите на св. Иван Рилски - от 1195 чак до 1469 година. Едва тогава те са върнати в Рилската света обител.

Крепостта имала голям централен площад. В центъра му е съществувала църква, край която не е намерено гробище. Затова учените смятат, че храмът е бил с особен публичен статут и не е бил предназначен за обикновени църковни служби. На площада и в църквата са протичали най-представителните церемонии.

Реставрират стени с пари от ЕС

Кметът на Велико Търново Даниел Панов е амбициран да привлече още финансиране, за да продължи реставрацията на крепостни стени и църкви на Трапезица. Общината подготвя проект, с който да бъде надградено възстановяването на емблематичната за българската история забележителност. Реална възможност съществува по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, чрез мерки за паметници на културата от национално и световно значение.

Регионалният исторически музей и Общинската агенция по туризъм разработват нови решения за маркетинг на Трапезица. Обсъжда се и възможността за включването на крепостта в новия аудио-визуален спектакъл на Царевец, по чиято идейна концепция и музикално оформление се работи. В процес на проектиране са и нови маршрути за туристите, обединяващи двете крепости и църквите в квартал „Асенов“.