252 общини без градски план

  • 07 февруари 2017, 07:15
  • Автор Анита Чолаков, Биляна Веселинова, Жанина Илиева, Кирил Иванова
  • БЛАГОУСТРОЙСТВО

Medium 1024px  d0 91 d1 83 d0 bb d0 b5 d0 b2 d0 b0 d1 80 d0 b4  d0 91 d1 80 d1 8e d0 ba d1 81 d0 b5 d0 bb    d0 a1 d0 be d1 84 d0 b8 d1 8f  d0 91 d1 8a d0 bb d0 b3 d0 b0 d1 80 d0 b8 d1 8f 2

Едва 13 от 265 общини в България имат общи устройствени планове. Това стана ясно от запитване на Kmeta.bg към министерството на регионалното развитие и благоустройството в последните дни от мандата на кабинета „Борисов 2“. Хаосът с масовата липса на устройствени планове по места не позволява на градските управи да направят най-елементарни разчети за развитието на населените места. Няма яснота къде може да се строят нови квартали, дали вилните зони може да се включат в градската част, как ще се случва озеленяването на съответната територия и е тотална спънка за евентуални инвеститори, които искат да знаят дали след 5 години парцелът в съседство ще е отреден за парк или индустриална зона.



Градовете с общи устройствени планове (ОУП) в България са само 13. И бързо могат да бъдат изброени – София, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Велинград, Видин, Марица, Долна баня, Пловдив, Силистра, Созопол и Тунджа. 252 общини в страната са без необходимите за развитието си схеми. Очаквано, масово в регионите тече пълна мобилизация за ускоряване на процеса. Експерти са категорични, че за да има порядък в устройственото планиране са необходими ясни правила. Само чрез ОУП може да се реализират ефективните политики за градско развитие и да се упражнява контрол върху инвестиционния процес. През мандата на регионалния министър Лиляна Павлова срокът на споразуменията с всички общини бе удължен до края на тази година. От МРРБ отбелязаха нееднократно, че държавата дава на общините средства за изработването на плановете. Но в част от администрациите липсва желание за това. Кметове пък признават, че срещат затруднения с обхвата и съдържанието на обществените поръчки за избор на изпълнители за изработване на плановете, сроковете на съгласувателните процедури и липсата на достатъчно капацитет. Най-важната част от приемането на градските планове са обществени обсъждания. Специалисти от МРРБ отбелязват като задължително условие приемането на проектите да става на последователни етапи, което дава възможност за изчистване на грешки. Важен елемент е и наличието на оценка за съответствие и за въздействие върху околната среда. Пак в последните дни от работата на кабинета „Борисов 2“ от МРРБ обявиха, че държавата ще подпомогне и тази година общините за изработване на общи устройствени планове. Утвърдените бюджетни средства за дейността през 2017 г. са в размер на 4 530 000 лв. От сумата ще могат да се възползват общините, които са кандидатствали за тях през 2016 година. Допуска се финансиране по договори, сключени от общини с избран изпълнител след 2014 г., чието изпълнение не е приключило.

Така в своеобразна нова класация Смолян попада сред областите, където договори след проведени обществени поръчки за изработване на Общ устройствен план (ОУП) са сключили 9 от 10-те общини. Една от тях – Доспат, е на финалната права. Рудозем стартира своята процедура съвсем наскоро. Първото отваряне на оферти бе на 23 януари т.г. Поръчката й е с прогнозна стойност 157 881 лв. без ДДС. Най-рано процедурата е стартирала община Доспат. Договорът й е сключен на 13 ноември 2014 г. с „Консорциум Урбан Груп“ ЕООД – София, за сумата от 148 000 лева без ДДС. Кметът на Доспат Елин Радев съобщи, че проектът е напълно готов, но има съгласувателни процедури с 32 или 34 институции.

Досега всички останали институции са съгласували ОУП на Доспат, с изключение на Министерството на културата. От шест месеца в общината чакат тяхното становище, но то още не е получено. Когато и последното съгласуване стане факт, предстои разработката да се внесе за одобрение пред Общинския съвет. И това е последната стъпка, за да влезе в сила. „Общият устройствен план дава визия за развитие на всяко едно населено място - къде ще се изграждат хотели, вили, жилища, пътища, улици, промишлено застрояване. Той дава възможност за привличане на инвеститори, защото до обектите, в които те искат да инвестират, ще има изградена съответната инфраструктура. Сега предприемач отива покрай язовира и си харесва място за ферма. След като приемем ОУП, това не може да стане, тъй като там е предвидена да речем зона за вилно селище, къщи за гости и др. обекти за туризъм. За всяка територия ще има ясен план за какво строителство е отредена. Всеки инвеститор ще знае къде може да построи обекта на своя бизнес“, поясни Радев. На въпроса с какъв срок на валидност ще бъде ОУП, кметът отговори, че ще е за десетки години напред – дотогава, докато някой реши, че трябва да се промени визията за развитие на общината. „Но за да се стигне до такава стъпка, трябва хората да кажат, че има нужда от категорична промяна. Досега общината е нямала Общ устройствен план. Работим по стари планове, с подробни устройствени планове по зони, по квартали, села. Имаме планове от 1984 г. и по-стари, правени по различно време“, каза градоначалникът на Доспат. Радев подчерта, че ОУП им дава и нови възможности за кандидатстване по европейски програми за ремонт и рехабилитация на улици, пътища, промишлени зони, за прокарване на различни комуникации. „За да постигнем одобрение за финансиране пред дадени еврофондове, се изисква наличие на ОУП.

Целта е да улесним инвеститорите - когато дойдат, до обекта им да е прокарано всичко и те да започват да строят. А не обратното - той да направи хотел, а до него 3-4 километра да е черен път, да няма вода, ток. Често така се получава“, обобщи Радев. Напреднала в процедурата е община Чепеларе – със сключен на 8 януари 2015 г. договор с „А. С. А“ ЕООД – София, за 187 350 лв. без ДДС. Община Девин има договор от 5 март 2015 г. с ДЗЗД „План Консулт Девин“ на стойност 180 000 лв. Договорът на Борино е подписан на 30 юли 2015 г. с Обединение „ОУП на община Борино“ за сумата от 119 500 лв. Община Смолян е възложила поръчка за ОУП от 18 март м.г. след проведена по ЗОП процедура с ДДЗД „Родопи план“ за сумата от 266 146 лв. Откак съществува община Смолян не е изработван план за цялата й територия, която освен града включва 86 села. За град Смолян действащият план е от 1976 г., който отдавна не е актуален. Баните е в договорни отношения за целта с ДЗЗД „Визия за община Баните“ с контракт на стойност 139 980 лв. от 10 август м.г.

Златоград е подписала договор на 24 ноември м.г. с „Национален център за териториално развитие“ ЕАД – София, за 124 000 лв. Със същото дружество в договорни отношения за ОУП е и Неделино. Контрактът там е подписан на 29 ноември м.г. за 92 000 лв. През декември месец м.г. е сключен и договорът за изработка на ОУП на община Мадан. Нейният контрагент е ДЗЗД „Агар“ срещу сумата от 173 000 лева.



Кюстендил пръв, но с Параграф 22

Община Кюстендил има приет на експертно ниво, гласуван от минипарламента и обнародван в Държавен вестник Общ устройствен план за цялата територия и землища, обявиха от кметската администрация. Пръв от областните градове и изобщо от общините в Югозапада Кюстендил се справил със задачата. И е сред първите 5 областни градове в страната, отбелязва главният архитект на града Стояна Чавдарова. Работата по изготвянето му продължила повече от 3 години. Половината финансиране от 127 хил. лева е от министерството на регионалното развитие и благоустройството, другата половина е от общинския бюджет. Минало последното обществено обсъждане на плана, който се оказва много толерантен и почти не е предизвикал недоволство от страна на собственици на терени и имоти, на ползватели, инвеститори и др. Новият общ устройствен план на общината включва в границите на града нови територии. Става въпрос за вече урбанизирани /застроени/ площи - местността Гола Велика например, която де факто от десетилетия е вилното селище край града и сега получи и законно, и официално този статут, както и Хисарлъка, където също има вили и постройки, строени при ограничения до 35 кв. м. Сега ще могат със съответните процедури да ги разширят и узаконят. Или „Белият камък“, „Могилата“, „Лозенски механи“ и „Гърленски черешарник“, където също са издигнати временни постройки, а преобладаващо земите са земеделски - сега те влизат в регулацията, като ще трябва да се деактуват. „Общият устройствен план спомага да се запазят необходимите зони за производство, защитените зони, тези за гори и за земеделие, но дава и възможност останалите земи да се преподреждат в зависимост от исканията на жителите. Този план организира и устойчивото развитие на цялата територия, но и забранява някои неща, свързани с екологичното законодателство и други национални рамки“, поясни арх. Чавдарова. В самия документ е внесена препоръка, която е насочена към разработването на план за опазване и управление на археологическия и архитектурен резерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил“. Разработени са и няколко туристически маршрута, допълнени и със схеми. През 2017 г. са предвидени средства за изготвяне на географска информационна система по плана. Новият устройствен план обаче влезе в своеобразен Параграф 22. Местно сдружение СПИНОК /Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил/ е атакувало по съдебен ред всичко, решено от кмета Петър Паунов и общината, обжалвало и общия устройствен план на града. Все още делото не е гледано, след като кюстендилският административен съд си прави отвод по всички жалби на СПИНОК. По казуса ще заседават съдиите или в Перник или в Благоевград. Вероятно ще следва обжалване и във Върховния административен съд. Дотогава устройственият план, който вече на практика се прилага, няма юридическа сила.

Спешно реставрират стогодишни карти

Решен е проблемът с лошото състояние на регулационните планове на община Ловеч, съобщи кметът Корнелия Маринова. Досега специалистите от „Устройство на територията“ работеха с планове, които бяха пред разпадане, факт, за който кметът алармира преди време. Възстановени са вече първите три карти, които след подлепване и заздравяване изглеждат много по-добре. Община Ловеч е пред сключване на договор с Военна географска служба към МО. Обект на реставрация са 110 броя карти на обща площ 300 кв. метра, като стойността на реставрацията е близо 3000 лева. Планът на Ловеч е от 1972 г. и от постоянно използване се бе разпаднал. Особено плачевно бе състоянието на регулационните планове за селата Тепава, Смочан, Брестово, Гостиня и други, които са изработени през 1924 – 1929 година и са единствени. Сега те ще бъдат възстановени и отново годни за работа. Община Ловеч успя да включи в работа и цифровият модел M KAD, с който се вадят скици и се поддържа регулационният план на града и селата, а договорът е в сила от 28 септември 2016 г. Проблемът с регулационните планове стоеше за решаване от доста време. Още преди шест години служителите са повдигнали въпроса за подлепване на плановете. След като се разбрало, че това ще струва около 15 000 лева, тогавашното общинско ръководство отказа да отпусне сумата. Сега проблемът е решен, и то на много по-ниска цена.