Бог създал нос Калиакра, за да спаси св. Никола

  • 10 юли 2019, 16:05
  • Автор Дарина Михалева, Галина Стоянова, Жулиета Цветкова, Александра Петрова
  • ТЕМАТА

Medium %d0%9a%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b0

Добруджанското Черноморие е изключително привлекателно и всяка година примамва нови и нови туристи с чисти и просторни плажове и интересни маршрути. Най-атрактивният обект на територията на област Добрич е нос Калиакра, който е и един от стоте национални туристически обекта и може да бъде посещаван целогодишно. Малцина знаят всъщност,  че това е единственият обект, който включва и част от акваторията на Черно море, защото именно тук минава вторият по големина миграционен път на птиците – Виа понтика. По време на ежегодния си прелет – пролет и есен, в залива Тауклиман (което означава птичи залив) и Болата – който пък е сред най-красивите в света, се събират по над 100 вида птици. Атрактивността на нос Калиакра се крие и в мистиките и легендите, които се предават в годините. Скулптура на девойки посреща посетителите и напомня за притчата за 40-те девойки, които сплели коси и скочили в морето, за да спасят честта си. Една от тях се казвала Калиакра. Достолепната каменна порта е вход към крепостта, бранила царството на деспот Добротица. Добруджанският владетел търгувал и бил равен с венецианските дожди и арабските халифи. Любителите на подводните спортове се привлечени от легендата за Лизимах, за когото и до днес се говори, че скрил несметните си богатства в пещерите под носа.

На самия му край, там където отвесно скалите се спускат в морето, има параклис на св. Никола. Мит разказва, че сам Бог направил носа, за да помогне на св. Никола и го спаси от гонения. Господ поставял по парче земя пред светеца, който бил преследван заради християнската си вяра и така се появил нос Калиакра.

Мидхат паша подарил къща на Калиопа след стрелба по гълъби

Когато Мидхат паша идва в Русе като валия на Дунавския вилает, той се влюбва в красивата Калиопа. Решава да я впечатли, като й подари къща. Когато сградата била построена, се оказало, че дамата е вече омъжена за друг човек. Но пашата бил нарекъл къщата на нея и искал тя да я получи. За да не скандализира обществото, той организирал турнир за дамите от хайлайфа. Те трябвало да стрелят по гълъби, а победителката щяла да получи къщата като награда.

За да спечели дамата на сърцето му, Мидхат паша наредил всички пушки на участничките да бъдат заредени с халосни патрони, само на Калиопа – с истински. Освен това, най-добрият стрелец от военния гарнизон имал заповед да й помага от едно скришно място. Така Калиопа спечелила състезанието и получила наградата. И във връзка с тази красива любовна приказка русенци и досега наричат музея „Къщата на Калиопа“, разказва Искра Тодорова, уредник отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей – Русе.

Призрачен монах бди над Аладжа манастир

Пази оставени в тайници там съкровища

Във вековната гора Хачука северно от Варна, някъде край Аладжа манастир, в каменен гроб-легло лежи митичният Рим папа. Наричат го още Имри поп, а още по-ранното му име е Урум папаз (което в превод от турски означава ромейски или християнски свещеник). Всяка пролет той се буди и пита първия срещнат: „Има ли на Хачуката пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още и телят ли се кравите?“ Чуе ли утвърдителен отговор, казва: „Има още време“ и изчезва също тъй внезапно, както се е появил.

Това е най-разпространеният вариант на легендата за покровителя на вдълбания в скалите средновековен манастир, обитаван докъм ХV – ХVI в. от монаси исихасти. Информацията за нея дължим на братята  Карел и Хермин Шкорпил и сътрудниците на Варненското археологическо дружество, които още преди 100 г. обикалят околностите и записват всички предания, които местните хора споделят.

Според едни Рим папа пазел съкровища, скрити в тайни подземия. Други го свързват с ранновизантийско укрепление на около 500 м от манастира. В някои от легендите той предупреждава, че ако гората и манастирът изчезнат, това ще е краят на света.

В архивите на братя Шкорпил има текст на народна песен, в която се разказва как се повишило нивото на Дунав, от Черно море се надигнала голяма вълна, заляла Аладжа манастир и издавила 300 монаси. Братята разказват, че преди Освобождението скитник на име Стоянчо нощувал във вече изоставения манастир, а денем работел за местните хора от близкото село Кестрич (днес кв. „Виница“ на Варна). Той намерил комплекс от 49 пещери, през които, като се вървяло, се чувало бученето на подземна река и се стигало до голяма желязна врата, заключена с катинар. Веднъж той почукал на тази врата, но щом отвътре чул глас, се уплашил и избягал.

Разказът му стигнал до ушите на турците. 10 души заедно с един паша тръгнали да търсят съкровищата в пещерите, но не ги намерили. Хванали Стоянчо, обвинили го, че е ятак на въстаници, и го затворили в зандан. Вече след Освобождението той се върнал и заедно с няколко души от Кестрич влезли в гората. Върнали се с 2 чувала, пълни с монети.

Самият Карел Шкорпил е виждал две от тези монети и установил, че те са сребърни, от ранновизантийския период. Едната се пазела от жена, близка на Стоянчо, другата била купена от царица Елеонора - първата съпруга на Фердинанд.

Остров Св. Анастасия – монаси се молели над оставено от пирати златно имане

С всяка изминала година остров Св. Анастасия, намиращ се в Бургаския залив, привлича все повече туристи.

Различни легенди и истински истории придават на малкото късче земя необикновен мистичен облик.

Местни хора разказват, че в миналото, когато на острова имало действащ манастир, пирати го нападнали. Причина за това било златно съкровище, заровено от страшен пират.

Монасите се затворили в островната църква и се помолили на света Анастасия да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която потопила пиратския кораб. Неговите останки се вкаменили близо до брега на острова, където могат да бъдат видени и днес.

Освен вкаменения пиратски кораб, на Света Анастасия има още две скални образувания - Гъбата и Дракона. Според преданията Гъбата е всъщност погребан монах.

Друга легенда разказва, че едни от най-великите мореплаватели в историята - викингите, също са достигали до бреговете на острова.

Бургазлии вярват, че на Св. Анастасия се случват и чудеса. Те разказват истинската история за пиян капитан на влекач, който пада от много висока отвесна скала, но по чудо оцелява и остава невредим.

Според някои островът има две подземия, криещи много тайни. До момента обаче те не са открити, тъй като входът им е бил много добре замаскиран.

Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и неколкократно е бил нападан от пирати.

Островът е известен още и като българския „Алкатраз“. Църковната обител просъществува до 1923 година, когато манастирът е превърнат в затвор. Там са заточени 132-ма комунисти и земеделци.

Друго място край Бургас, което привлича посетители със своя магнетизъм и богата история, е древният град Акве Калиде.