Боят при Стара Загора – първата героична проява на опълченците

  • 10 юли 2019, 16:19
  • Автор Цвети Василева
  • ПАМЕТ

Medium %d0%a1%d0%97 %d0%91%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0 %d0%b7%d0%b0 %d0%a1%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0 %d0%97%d0%b0%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0

Датата е 31 юли 1877 година – Руско-турската война е в разгара си. Край Стара Загора става първият голям сблъсък между двете воюващи армии, изходът от който до голяма степен предопределя последвалото развитие на военните действия. В онзи зноен юлски ден около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарният руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си.

Според плана на руския военен министър Дмитрий Милютин, подписал заповедта за създаването на Българското опълчение и изготвил цялостната стратегия за подготовката и воденето на военните действия, след форсирането на река Дунав на 27 юни 1877 г. освободителните войски се разделят на три отряда: Западен отряд – 35 000 войници, Източен отряд – 80 000 войници и Преден отряд – едва 12 000 бойци (с командир генерал Йосиф Гурко), в който е включен съставът на Българското опълчение.

Предният отряд започва убедително войната – успява да превземе важни градове по пътя си към Балкана. На 7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 16 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. По този начин пътят за настъпление към широките полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от действията на освободителната войска, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на огромната армия на Сюлейман паша.  Според различните източници общата численост на османските сили, започнали настъплението към Стара Загора в навечерието на битката, е между 20 000 и 27 000 войници от редовната армия и между 1200 и 2000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от насилие над българското население. Първите сведения за кланетата на българи в селата южно от Стара Загора започват да пристигат към средата на месец юли. На 11 юли (23 юли нов стил) командирите на Предния отряд и Българското опълчение генерал Гурко и генерал Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 24 юли Петко Рачов Славейков приветства

освободителните войски в църквата „Свети Димитър“

и при изключителна тържественост. Пред събралите се хиляди граждани и цялото духовенство е отслужен молебен. Славейков произнася на „един славяно-руски език“ реч към генерал Гурко, която е толкова трогателна, че изпълва с умиление всички събрали се в божия храм. Основана е Привременна управителна комисия с председател Петко Славейков – организатор на първата гражданска власт в Стара Загора.

Армията на Сюлейман обаче продължава да настъпва към града

В навечерието на сражението в Стара Загора са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на около 1,5 км южно от града. Армията на Сюлейман паша – 41 табора, с многобройна артилерия, пренощува на около седем километра южно от града. Сутринта на 31 юли продължава пътя си в три колони. Първата атака срещу позициите на опълченците започва с топовни гърмежи и пушечни изстрели около 7 часа. Опълченците отговарят с няколко залпа. Около 10 часа генерал Столетов изпраща съобщение до полковник Де Прерадович, в което му заявява, че му поверява защитата на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанския драгунски полк. Към това време вече всички опълченски дружини са на позиция южно от града. Към обяд, когато положението е почти неудържимо, всички резерви са влезли в боя. На помощ повече не може да се разчита.

При това положение тилът на защитниците е осигурен от множество граждани, които съвсем скоро се прехвърлят на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените.  С напредването на времето боят се разгорещява все повече и повече. Един от най-критичните моменти настъпва, когато османците се вклиняват между 3-та и 5-а дружина. Подполковник Павел Калитин, командир на 3-та дружина, успява да поведе войниците. Неговите хора поемат и най-жестокия османски удар. Заедно с Първа опълченска дружина трябва да прикриват отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и да дадат възможност на населението на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север. Положението на дружината става

особено тежко в боя за опазване на Самарското знаме

То няколко пъти минава в неприятелски ръце, загиват мнозина, но опълченците си го връщат. Пет нови знаменосци един след друг падат убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабва знамето от последния убит опълченец-знаменосец, пришпорва коня си и изкомандва: „След мен, напред!“. Точно в този миг загива пронизан от два куршума. Знамето е спасено от опълченците. Старозагорският отряд отстъпва по пролома. Изплашените турци почти не го преследват. Те си

отмъщават като опожаряват Стара Загора и извършват масово клане

на населението в околностите и из града. С навлизането си в Стара Загора войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската империя. Градът е изгорен до основи и обезлюден.

Градът подготвя грандиозния спектакъл с военни оркестри и заря

Хиляди старозагорци ще се съберат отново на 31 юли на мемориала „Бранителите на Стара Загора“ , за да отдадат почит на знайните и незнайни войни, дали живота си в защита на града през Руско-турската война. Тази година се навършват 142 години от жестоката битка за Стара Загора.

Това честване е естествен преход към друга не по-малко важна годишнина - 140 години от възстановяването на Стара Загора. Кулминацията на тържествата е на 5 октомври, когато е положен първият камък за възстановяването на опожарения град.

В тържествения концерт–спектакъл ще участва Гвардейски представителен оркестър на Министерство на отбраната със солисти. В тържествата ще се включи и военният оркестър на Втора механизирана бригада. Тази година акцентът пада върху военните ритуали. През октомври м. г. Общинският съвет прие предложението на общински съветници от ВМРО Стара Загора да бъде обявен за „Град на българската бойна слава“. Като мотив се посочва героичната битка при Стара Загора през лятото на 1877 г., когато за първи път Българското опълчение влиза в сражение. Това е и фактическото създаване на Българската армия и нейният първи подвиг. Следва опожаряването и обезлюдяване на града, известно като Старозагорското клане. След това 17 депутати внесоха искане в Народното събрание Стара Загора да бъде обявен за „Град на българската бойна слава“ със солидните аргументи, че край Стара Загора за първи път новата българска войска влиза в бой, останал в историята като битката за Самарското знаме. Бойното кръщение на опълчението е белязано с първата победа на българското оръжие. Парламентарната комисия по отбрана прие предложението.

След спектакъла тържествена заря ще озари небето над Стара Загора.

„Вдъхновение за Стара Загора“ е трети спектакъл, посветен на годишнина от  историята на Стара Загора.

На 31 юли 2018 г. Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“ се оказа тесен за хилядите старозагорци, дошли да присъстват на паметната вечер - спектакъл „Моление за Стара Загора“, по повод 141 години от боевете за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и 140 години от Освобождението на България. На два екрана вървяха историческите данни за боевете и участниците в тях, а след това предаваха изпълненията от сцената.

С мощни аплодисменти публиката посрещна Старозагорския митрополит Киприан, който зае диригентския пулт при изпълнението на ораторията „Моление“ от Найден Андреев от хора и оркестъра на Държавна опера – Стара Загора, Общински духов оркестър и Военен духов оркестър при Втора механизирана бригада. Солистката Емилия Иванова прикова вниманието на публиката с вълшебен глас. Десетки светлинни лъчове съпътстваха изпълненията, събирайки музика, глас и светлина с уникално въздействие.

Нестинарският танц от танцовата драма „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов на балета на Операта остави без дъх млади и стари, дошли на тържествата.

Митрополит Киприан отново  се качи на пулта, за да дирижира  „Тържествена увертюра 1812“ от П.И. Чайковски.

При финалните акорди мощна заря взриви атмосферата на мемориала.

На 31 юли 2017 г. на същото място бе представен уникален по рода си и мащаби на реализация спектакъл  „Молитва за Стара Загора“. С възможностите на визуалните изкуства, невероятен звук и светлина бе представен един нов тип градски ритуал в памет на загиналите и дадените свидни жертви по пътя към национално освобождение. В автентична среда, на историческия хълм Чадър могила, където са се водили реалните бойни действия преди 140 години, спектакълът интегрира основните компоненти на посланието, което се съдържа в него – саможертва, традиция и вяра. Подобно съчетание от музика, глас, светлинни ефекти и присъствие, по мащаби и технически параметри се прави у нас за първи път. Организатори на спектакъла са Община Стара Загора, Urban Art Foundation и Kvant.

Специална роля в него бе отредена на Старозагорския митрополит Киприан, който произнесе молитва с думите - „Господи Иисусе Христе, Боже наш, Боже на всяко милосърдие и щедрости, Твоята милост е безмерна и човеколюбието неизмерима главина. Ние, твоите недостойни раби, със страх и трепет падаме пред величието Ти и смирено принасяме на Твоето добросърдечие благодарствена служба за великите Твои благодеяния, които си проявил към жителите на град Стара Загора“.

Емоцията достигна своя връх с началото на светлинния спектакъл, който озари мемориала с десетки лъчове. Музика, светлина, глас и кадри на децата и праотците на Стара Загора, прожектирани върху бранителите от мемориала, се събраха в едно.