Дяволският мост – между легендите и маратон

  • 09 май 2017, 18:18
  • Автор Ирина Ангелова
  • МАРШРУТ

Medium %d0%94%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82 %d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82

Дяволският мост в Родопите събира стотици хора от страната и чужбина за първия 7-километров маратон „Дяволски мост - Ардино“ на 13 май. Спортната надпревара бе по случай Международния ден на предизвикателството и Националния ден на спортиста. В маратона се включват възпитаници на 4 от най–големите кърджалийски училища. Идеята на организаторите – община Ардино, Военно-спортен клуб LASERWAR Balkans и Клубът за спорт с ученици „Алада“, е да се популяризира спортният начин на живот в града под Белите брези. Победителите при мъжете и при жените получават награда по 500 лв., за второ място – 250 лева, а за трето – 100 лева.

Но мнозина се стичат към моста заради красивата природа и легендите за уникалното съоръжение, строено преди повече от 500 лета.

За популяризирането на културно-историческата перла община Ардино направи проект „По Дяволския мост - към райските пътеки в Ардино“ на стойност за 3,2 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“, съобщават от общинска администрация. По него бе ремонтиран пътят до една от емблемите на Източните Родопи - Дяволският мост. Мостът се намира на 5 км северно от Ардино. Обявен е за историческо място, паметник на архитектурното изкуство. Той е един от най-отличителните и запомнящи се мостове в цяла България, включен е в много туристически пътеводители и албуми. Височината на централния свод на моста е 11,50 м, ширината на моста е 3,50 м, 56 м е дълъг. Изграден е на древен път през Родопите, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина. Епизоди от българския игрален филм „Време разделно“ са снимани тук преди години.

Историята разказва, че мостът е построен преди повече от 500 години, още по турско време. Въпреки това до днес нито веднъж не е бил ремонтиран или реконструиран. Здравината му местните обясняват с факта, че в него е вградена сянката на млада невеста. Тя носела храна на майстора, който го правил - Уста Димитър от Неделино. Скоро след края на строежа обаче момичето починало. Други обаче са категорични в по-жестоката истина – че майсторът е вградил сянката на собствената си съпруга, за да остане мостът здрав за векове. Но загадките не спират дотук. Върху един от ключовите камъни в централния свод специалисти са открили гравиран хексагон, т.нар. Печат на Соломон. Това кара археолозите да предполагат, че има връзка между моста и светилищата в Родопите.

 

Градът пази единствената оригинална Барутчийница на Балканите

Заедно с Дяволския мост и тракийското светилище Орлови скали Ардино привлича гости и туристи с единствената оригинална Барутчийница на Балканите. Тя е обявена за недвижима архитектурно-строителна културна ценност. Намира се в двора на Историческия музей в родопския град. В миналото Барутчийницата е била разположена в самия център на град Ардино - някогашния Егридере. Служила е за барутен погреб и склад за муниции на турската войска до края на Балканската война. Дълги години Барутчийницата е била занемарена и оставена на произвола на съдбата. По европейски проект сега тя е изцяло реставрирана, консервирана и отворена за посетители. Експозицията включва стари пушки, саби, ками и други оръжия от османския период.



Природолюбители идват заради черен щъркел и резерват „Белите брези“

За природолюбителите и природозащитниците районът на Ардино е също много интересен. Местността Дяволският мост е обявена за защитена през 2003 г. Тук расте родопският силивряк, живеят видри (видът е включен в Световния червен списък), гнездят черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос и скална лястовица. „Белите брези“ е резерват в Родопите, разположен на 6 км от град Ардино и на 30 километра от Кърджали. Той е създаден с цел опазването на единствената естествено растяща гора от бяла бреза в Родопите. Горите от бяла бреза са рядкост за България и основните площи, покрити с този вид, са изкуствено залесени. Резерватът има площ около 3680 декара. Освен бяла бреза в резервата се срещат още и видовете бук, бял бор, черен бор, обикновен смърч и други, но те са по-слабо представени. На територията на резерват „Белите брези“ има изградени почивни станции, през последните години се появяват и нови хотелски комплекси, където човек може да отседне.

Природните забележителности и историческо наследство в Ардинско са причина за засилен инвеститорски интерес в туристическия бранш. Добър пример е хотелски комплекс в село Ябълковец. На фона на обезлюдяването в повечето села, Ябълковец през последните години се оживи. Предприемчив бизнесмен превърна сградата на старото училище в хотелски комплекс с басейн. На разположение на гостите са велосипеди и АТВ за посещение на близките исторически и природни забележителности. Мястото е предпочитано за отдих и туристи както от страната, така и от чужбина. „Сега селото ни е известно по цял свят“, шегуват се родопчани.

 

Гостите отскачат и до Орловите скали

На около 3 км южно от град Ардино и на 30 км югозападно от Кърджали се намира тракийското светилище Орлови скали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за България и е едно от емблематичните места, разкриващо част от живота на скалните хора. Преди 35 години светилището е обявено за паметник на културата. Поради големия наклон на местността, височината на скалата не е еднаква на различните места. Най-висока е от западната страна, където достига 30 метра. От север и от юг има височина около 25 метра, а от изток - 10-12 метра. В скалния масив от човешка ръка са издълбани около 100 трапецовидни ниши - некрополи. Най-много от тях се намират в западната част - 55 на брой. От южната страна те са 35, от северната - 5, а от източната има също 5-6, които са почти разрушени. Размерите на всяка една ниша са твърде различни като дълбочината им е между 8 и 12 см.

Според някои автори тези ниши принадлежат на одрисите. В скалните отвори били поставяни съдове, използвани при различни ритуали и тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от V - IV в. пр.н.е. Проф. Георги Михайлов твърди, че тракийското светилище датира от първото хил. пр.н.е. и има култово предназначение.