Еврофондовете помагат на регионите за икономически растеж

  • 09 май 2017, 16:08
  • Автор Венелина Ангелова
  • ИНТЕРВЮ

Medium  d0 ba d1 80 d0 b5 d1 86 d1 83

Корина Крецу е еврокомисар по регионална политика. Тя е румънски политик. Родена е в Букурещ, родителите й са университетски преподаватели – физик и психоложка. Завършила е Букурещката академия за икономически науки. От 2000 година е депутат в Долната камара, от 2004 година - в Горната камара на парламента, а от 2007 година - в Европейския парламент, където през 2014 година става заместник-председател. От 1 ноември 2014 година е европейски комисар за регионалната политика в Комисията „Юнкер“.

 

- Г-жо Крецу, какъв е темпът на усвояване на европейските фондове в България? По-добре ли се справя страната ни, след като преди 2 години обявихте, че усвояването на европейските фондове у нас е 83% при средно за ЕС – 88%?

- България е сред по-добре представящите се нови държави членки по отношение на прилагането на политиката на сближаване. Твърде рано е обаче да се говори за усвояване на европейските средства от новия програмен период, тъй като последните български програми бяха приети едва преди две години.

Понастоящем процентът на подбор на проекти е 34% (договорени суми от общия бюджет за всички програми, финансирани от Кохезионния фонд и ЕФРР), според най-новата информация, предоставена от българските власти. Това представлява значително по-добро начало на новия програмен период в сравнение с периода 2007-2013 г.

Що се отнася до последния програмен период, Комисията понастоящем анализира финалната документация от всички държави членки. Независимо от това, плащанията към България до края на 2016 г. вече са достигнали 95% от бюджета във всички оперативни програми. С това България може да се гордее - че периодът 2007-2013 г. е първият период на Кохезионна политика за страната.

- Каква е формулата за по-голям растеж на регионално ниво? Какво бихте посъветвали българското правителство – как да се използват по-добре финансовите инструменти на ЕС за регионите у нас и в частност за най-бедния – Северозапада?

- Вижте, няма специална формула за растеж на регионално или национално ниво. Всеки регион трябва да следва своя собствен подход въз основа на своите специфики, силни и слаби страни. Единственият инструмент, който може да помогне на всички региони на ЕС, независимо от тяхната география или особености, е пълното и правилно използване на средствата и инструментите на ЕС.

Чрез оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации“ България вече прилага целева политика към Северозападния регион, която стимулира развитието на предприятията. Финансовите инструменти, като например заеми за млади предприемачи или микрокредити, могат да спомогнат за икономическия растеж на слабо развитите региони.

Самото развитие на предприятията обаче не може да доведе до устойчив растеж. Трябва да се мисли за образованието и инфраструктурата.

Структурните и инвестиционните фондове (ЕСИФ), възлизащи на около 450 милиарда евро за периода 2014-2020 г., представляват най-голямата инвестиционна подкрепа на ЕС. Използването на комбинация от ESIF и EFSI, извинявам се за използването на жаргон, може да помогне на българските общини и региони да укрепят своя икономически растеж.

- По ОП „Региони в растеж“ и ОП „Околна среда“ имаше противоречия между Брюксел и София. ЕК настояваше финансирането да се концентрира в големите градове, които генерират икономически растеж, а България - повече общини да имат достъп до ресурса по програмата. Не е ли нечестно това, малките общини в България например също имат проекти и нужда от еврофинансиране за различни проекти?

- Кохезионната политика на ЕС е основният източник на публични инвестиции в България, които помагат на икономиката на страната да стане по-конкурентоспособна и да привлече повече частни и чуждестранни инвестиции. За периода 2014-2020 г. инвестициите на ЕСИФ в България са насочени към ключови области, в които най-вероятно ще създадат работни места и ще имат най-голямо въздействие: подкрепа на малките предприятия; създаване на система за научни изследвания и иновации за България; подпомагане на младите хора да изградят бъдеще, като предотвратяват изтичането на мозъци; както и подкрепа за значима инфраструктура и жизненоважни транспортни връзки.

За да се увеличи въздействието на средствата на място, аз много приветствам амбицията на българските власти да удвоят използването на финансовите инструменти в новия период. Тук реалната възможност е на българските общини - те трябва да могат да съчетаят нашите средства с частно финансиране, като по този начин постигнат по-добър ефект.

Това, което остава да бъде демонстрирано от българските власти както на национално, така и на местно равнище, през новия програмен период е промяна в начина, по който ще се изпълняват нашите структурни и инвестиционни фондове. Самата ни политика се е променила, за да стане по-ориентирана към резултати. Ето защо общините трябва да следват подход, ориентиран към резултатите, с цел постигане на по-добро качество на живот за българските граждани. Затова всички органи на много нива на управление и всички заинтересовани страни в България трябва да допринесат за по-ефикасен и по-ясен начин за изразходване на средствата на данъкоплатците от ЕС във вашата страна.

- За периода 2014-2020 Механизмът за свързване на Европа подкрепи осъществяването на големи подобрения по водния коридор Рейн-Дунав - голям трансграничен проект. Каква е директната полза за България?

- Механизмът за свързване на Европа не попада в компетенциите ми. Независимо от това, знам, че основната цел на този проект е да се изпълни така нареченият генерален план за рехабилитация и поддръжка на река Дунав, за да се осигурят добри условия за плаване през цялата година, като се осигури минимално ниво на обслужване по река Дунав.

По-специално България ще се ползва от подобрената хидроложка информация за условията в река Дунав от българска страна. Анализът ще се извърши благодарение на закупуването на специализирани геодезически и маркиращи плавателни съдове.

Резултатите ще бъдат използвани за подобряване на поддръжката и рехабилитацията на този участък на Дунав, което в крайна сметка ще доведе до подобряване на навигационните условия, осигуряващи по-високо качество на безопасност и обслужването.

- 2018 г. е обявена за Европейска година на културното наследство, което може да бъде използвано и за насърчаване на туризма. Как това ще се отрази на регионите и в частност на регионите в България?

- Смятам, че ще се отрази добре, тъй като България ще бъде координатор на Приоритетна област 3 на Дунавската стратегия, която е „Да популяризираме културата и туризма“.

В допълнение, програмата за регионално развитие включва и приоритет „регионален туризъм“. Поради това тя подкрепя опазването и популяризирането на културното наследство с национално и световно значение и би могло да допринесе за създаването на туристически атракции на базата на най-популярните културни обекти в Дунавските региони. Тези възможности за финансиране, ако се използват разумно, могат да бъдат комбинирани с Европейската година на културното наследство и да популяризират още многобройните защитени територии и обекти на културното наследство с национално и международно значение.

- Министрите по европейските въпроси на седем държави от ЕС се обявиха за въвеждане на минимална европейска заплата във всички страни членки при спазване на националните практики и ролята на социалните партньори. Смятате ли това за възможно? Сега минималната заплата в 28-те е много различна - на единия полюс са България и Румъния с 235 и 275 евро, а на другия - Люксембург с почти 2000 евро.

- Този въпрос е навреме. Всъщност, на 26 април, Комисията прие „социален пакет“, който обхващаше много социални аспекти, като генералната идея е Европа да се грижи за благосъстоянието на всеки гражданин. Един от аспектите беше точно относно труда и се обърна внимание на въпроса за заплатите. Предлагаме всички заплати да бъдат определени по прозрачен и предвидим начин, при пълно зачитане на националната практика, включително правото на колективно договаряне на социалните партньори и тяхната автономия. В този контекст прозрачността означава, че при определянето на минималната работна заплата следва да се следват добре установени процедури за консултации, което води до консенсус между съответните национални органи, социалните партньори и евентуално независими експерти. Също така призоваваме за предсказуемост на решенията за възнагражденията, например чрез определяне на правила за адаптиране на минималните заплати към разходите за живот.

Повечето държави членки вече имат установена минимална работна заплата, докато за малките държави членки, които нямат законоустановена минимална заплата, социалните партньори определят различни нива на заплащане чрез колективни договори, често сключени на секторно равнище. Пакетът не оспорва по никакъв начин това разнообразие от практики и признава автономията на социалните партньори.