Кирилицата на 1100 години, празникът – на 300

  • 09 май 2017, 17:36
  • Автор Константин Костов
  • 24 МАЙ

Medium %d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d0%ba%d0%b0

 

Вече повече от 300 години в България с празнични тържества се отдава почит на просветителското дело на светите братя Кирил и Методий. Първоначално това е ставало на 11 май, но след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. честването на българската просвета и славянска писменост се отбелязва вече на 24 май.

Историческите сведения сочат, че още в началото на XVIII век, през Възраждането, българите са отбелязвали делото на солунските братя. В годините след Освобождението денят се чества само като училищно събитие. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на IX Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация пък се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим. Там български духовници извършват литургия и делегацията е приемана от папата.

Празникът в наши дни се отбелязва с шествие на ученици, студенти и преподаватели, както и с много символи на българската просвета и култура. Емблематичен за 24 май е и химнът за св. св. Кирил и Методий с първия си стих „Върви, народе възродени“. Той включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Химнът е създаден през 1892 г. от Стоян Михайловски, а Панайот Пипков написва музиката към него на 11 май 1901 г.

Всяка година, на 24 май, българският народ отдава уважение на солунските братя Кирил и Методий. Те създават първата славянска азбука - глаголицата, около 855 г. Тя се е използвала за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни елементи на глаголицата. Равностранният триъгълник е символ на Светата Троица. Освен кръста (в отделни букви), основен елемент на глаголицата е т.нар. петлица (кръгче). Кръгът е най-съвършеният геометричен елемент. Той е символ на божественото съвършенство.

Учениците на двамата братя идват в българската столица Преслав, където правят с помощта на българския владетел Симеон Велики своя книжовна школа. Смята се, че там Климент Охридски създава кирилицата. Това се случва към края на IX или началото на X век. Нови данни обаче сочат, че Климент до последно е писал на глаголица, а освен това е и ревностен последовател на братята Кирил и Методий. Според изследователи е малко вероятно той да е изневерил на тяхното дело, създавайки нова азбука. Определени детайли в азбуката сочат на експертите, че тя е създавана с десетилетия. Според тях работата по нея принадлежи на преславските книжовници и вероятно това е свързано с желанието на българския владетел Симеон да стане цар на българи и ромеи.

Кирилицата има 48 знака, които означават както букви, така и числа и имена. Специалистите са установили, че тя заема всичките 24 букви от византийското писмо, което произлиза от финикийското. Азбуката се използва като писменост и от неславянски езици като казахстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на Аляска.

Думата „азбука“ възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „А“ и „Б“. По същия начин е конструирана латинската дума „alphabet“ (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката азбука. Разликата е обаче, че първите букви от глаголицата имат имена със значение и така се образува сравнително свързан текст. Същият текст се образува и от имената на буквите в кирилицата - „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!“. А ето и превода: "Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

Докъм средата на X в. двете азбучни системи се ползвали успоредно. След това кирилицата взема превес. Съвременната българска азбука е образувана на основата на кирилицата. Тя съдържа 30 знака и се използва за писмено предаване на език. Докато създаденият от Кирил и Методий старобългарски книжовен език се е използвал основно за религиозна и художествена литература, както и да обслужва административния живот на Първото българско царство, новобългарският книжовен език има светски характер, тъй като се използва във всички обществени сфери.

В понятието „български книжовен език“ се включва „обработената форма на езика, неговата писмена и устна форма, с която си служим в общуването“. Понятието обаче включва както книжовния език, така и териториалните говори (диалекти), а също и социалните говори.

Според специалистите филолози, днешният книжовен български език е изключително богат и няма понятие, за което в него да няма съответно название, дума или съчетание. Писателят Николай Хайтов смята например, че книжовният език трябва да се обогатява от диалектите. Експертите обаче не са съгласни, защото според тях българският език задоволява всичките ни нужди за назоваване на заобикалящата среда.



 

Паметник с А, Б, В и на Антарктида

Паметник на кирилицата беше занесен от нашите полярници в Антарктида. Монументът е висок 2,3 метра и е изработен от няколко метални сегмента. В него има вградена пръст от Велико Търново, София, Плиска, Преслав, Варна и от гроба на хан Кубрат край Малая Перешчепина. Скулптурата е изработена от хромникел и месинг, и тежи почти 100 килограма.



 

Казахстан сменя буквите заради световно изложение

През 2017 г. Казахстан ще бъде домакин на световното изложение „Експо“. Затова президентът на страната Нурсултан Назарбаев иска да замени кирилицата с латиница - реформа, която трябваше да приключи през 2025 г. В годишната си реч пред парламента, през декември 2012 г., той определи писмената реформа за приоритетен въпрос. Това ще бъде четвъртата писмена реформа в страната за последните 100 години.



 

Спорове за чуждиците още от Възраждането

 

От французите сме взели букет и етикет, от немците – шперц и шнур

 

През годините в българския език навлизат значително количество чужди думи, които го правят много по-пълен. Те се заемат поради това, че е необходимо да се назове съществуващ предмет, за който не разполага със своя дума, например мода. Това се налага и за да се възприеме по-кратката чужда дума, вместо по-дългото съчетание в езика ни. Други причини са заради по-престижно звучене на изразяващия се и за изграждане на научната терминология.

Още от Възрождението обаче се повдигат спорове дали трябва да използваме чужди думи в езика ни. Аргументите за и против чуждиците са по 50% и за едната, и за другата страна. Навлизането на чужди лексикални единици се смята за заплаха основно от езиковедите, тъй като нещо, което някои чуждици са агресивни към родния език и имат за цел да го асимилират.

Думи от френски, немски, английски, италиански навлизат в българския език заедно с научни и художествени произведения. При превода им понякога остават непреведени думи, когато означават културно-специфични понятия, за които в българския език няма съответствие, и те се заемат. Освен това множество българи от години се подготвят във висши училища във Франция и Германия, служейки си с чуждия език, те налагат в родния нови думи. Сега най-силно е влиянието на английския език.

Френските думи в българския език са свързани с един по-изискан градски бит. Например думите за предмети от материалната култура и от практическата дейност като: букет, бандерол, батерия, балон, бинокъл, брилянт, бронз, вагон, ванилия, етикет, епруветка, изолатор, детайл, пектин, помпа, паспорт, парафин, монокъл, медал и др.

От немски сме взели най-много съществителни имена, които назовават конкретни предмети, свързани с техниката, с бита, с научното дело и които са заети заедно със съответните предмети - шперц, щендер (der Standerр ‘закачалка’), папка, фасунга, шнур, шалтер.

От италиански произход думите са малко и са свързани най-вече с певческото изкуство: легато, кресчендо, квартет, концерт, кантата, капричио; темпо, терца, опера, тенор, сопрано, модерато, мандолина, лира, виола, флигорна, трио, квинтет, квартет и т.н. С банковото дело са свързани думи като: капаро, валута, касиер, инкасо, инкасирам, полица, банка, борса, бруто, нето, квитанция, ресто, салдо.

В момента продължава навлизането на голяма част думи от английски, при това в американския му вариант, които са тематично свързани с обществения и културния живот. Например: гангстер, чек, коктейл, клуб, диспечер, стюардеса, стюард, филм, джаз, интервю, бридж; сред тях и нови като: бизнес, интернет, сайт.



 

10 любопитни факта за кирилицата

 

• Българската азбука се състои от 30 букви, но в класическата кирилица е имало още 18.

• Кирилицата е на повече от 1100 години, предполага се, че е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век.

• Освен букви, знаците на кирилицата са означавали и числа ( В=2; И=8; Р=100; Ц=900 и други).

• Най-ранният надпис, изписан с кирилица, е от 931 г. в пещерен манастир близо до с. Крепча.

• Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица, са „Книгата на Сава“, датирана между X и XI век.

• С влизането на България в Европейския съюз от 1 април 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Съюза.

• Европейската централна банка пусна нова банкнота с номинал 50 евро и надпис и на кирилица в обращение на 3 април 2017 г.

• Паметник на кирилицата беше занесен на Антарктида от полярната ни експедиция.

• Кирилицата се използва като писменост и от неславянски езици като казахстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на Аляска.

• До края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния. Парламентът в северната ни съседка обявява със закон 24 май за Ден на българския език в страната.